Определение № 489 от 24.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489 гр. Благоевград, 24.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело № 20261200900036 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх.№1964/04.02.2026 г., подадена от А. А. К., ЕГН **********, с адрес: *********, чрез адв. Л. М., против „БАНКА ДСК“АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: *********.

По редовността на исковата молба и допустимостта на исковете:

След извършена проверка по реда на чл. 374, ал.1 ГПК съдът преценява подадената искова молба за редовна, а предявените с нея искове за процесуално допустими.

Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице основания за съда да остави същата без движение по реда на чл. 129 от ГПК. В исковата молба ясно и точно са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата, на които те се основават. Ищецът е направил доказателствените си искания. Внесена е дължимата се във връзка с предявения иск държавна такса.

Съдът на основание чл. 140, ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК изготви следния проект за доклад по делото, който обявява на страните:

1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения на страните:

С искова молба ищецът е предявил отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК срещу „Банка ДСК“ АД с искане съдът да установи недължимост 1 на сумите, събирани по изпълнително дело № 692/2011 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., образувано въз основа на два изпълнителни листа, издадени през 2011 г.

Искът е основан на твърдения, че претендираното вземане не съществува като валидно и изискуемо вземане, респективно че е погасено чрез плащане, а относно претендираните лихви – и поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба се излага, че на 09.10.2006 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и дружеството „Анитастрой 2005“ ЕООД е сключен договор за кредит за оборотни средства под формата на овърдрафт. Ищецът твърди, че А. К. е участвала в правоотношението както като управител на дружеството, така и като солидарен длъжник. Посочва се, че договореният кредитен лимит е бил 100 000 лева, като първоначално са усвоени 50 000 лева, а впоследствие допълнително още 12 000 лева и 29 500 лева.

Посочва се, че за обезпечаване на кредита е била учредена договорна ипотека върху семейния жилищен имот в гр. Банско. Според изложението първоначално усвоените средства са били погасени в периода до края на 2008 г., но впоследствие през 2009 г. са извършени нови усвоявания по кредитната линия.

Твърди се, че през 2010–2011 г. дружеството е преустановило дейността си, поради което кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. В резултат на това през март 2011 г. са издадени две заповеди за изпълнение и съответните изпълнителни листове за главници съответно в размер на 12 000 лева и 79 000 лева, или общо 91 000 лева. На основание тези изпълнителни титули е било образувано изпълнително дело № 692/2011 г.

В исковата молба подробно се излагат твърдения относно последващото развитие на отношенията между страните. Посочва се, че на 01.10.2014 г. е било подписано споразумение между кредитора и длъжника, по силата на което А. К. е поела задължение да извършва ежемесечни плащания по 800 лева, а банката е следвало да преустанови изпълнителните действия. Според изложението към момента на това споразумение общият размер на задълженията по кредита е бил отчетен на 165 335,45 лева.

Поддържа се, че от 2014 г. насетне плащанията по 800 лева са извършвани редовно и без прекъсване, първоначално по сметка на „Сосиете Женерал Експресбанк“, а впоследствие по сметка на Банка ДСК след 2 придобиването на банката. Твърди се, че към края на 2025 г. са внесени приблизително 105 600 лева.

Ищецът излага оплаквания, че въпреки извършените плащания Банка ДСК не е предоставила достатъчна информация относно актуалния размер на задължението, начина на разпределение на внесените суми между главница, лихви и разноски, както и относно начина на формиране на остатъчния дълг.

Посочва се, че през 2024 г. са били изпратени официални искания за информация относно състоянието на кредита, размера на дълга, историята на сметката, договорите и обезпеченията, но според изложението банката е отговорила единствено с общ размер на задълженията без необходимата разбивка.

В исковата молба се поддържа още, че след универсалното правоприемство между „Сосиете Женерал Експресбанк“ и Банка ДСК не е осигурена достатъчна индивидуализация на вземането и не са представени счетоводни данни, позволяващи да се проследи неговото движение и актуален размер. Навеждат се твърдения, че плащанията не са били надлежно осчетоводявани и че изпълнителното производство е поддържано без ясно установен остатък от дълга.

Допълнително се излагат твърдения за процесуални нарушения в изпълнителното производство, включително настъпила перемпция, липса на прекратяване на делото въпреки направени искания, както и продължаване на изпълнителните действия въпреки извършените плащания. Посочва се и че през 2022 г. ипотекираният имот е бил повторно изнасян на публична продан.

С последващите две уточняващи молби ищецът конкретизира предмета и обхвата на предявения иск.

На първо място се уточнява цената на иска, като тя окончателно се определя в размер на 91 000 лева. Посочва се, че тази сума съответства единствено на главниците по двата изпълнителни листа – 12 000 лева и 79 000 лева, като върху този размер е внесена и държавната такса.

На второ място изрично се заявява, че искът относно главницата се основава единствено на твърдение за пълното погасяване чрез извършени плащания. Уточнява се, че към настоящия етап от процеса не се поддържа 3 конкретен размер на лихвените индивидуализирани от ответника. вземания, тъй като те не са

По отношение на лихвите се твърди, че липсват данни за периода на начисляване, вида им, основанието за възникването им и точния им размер, поради което не може да се извърши надлежна защита срещу тях. Поддържа се, че едва след установяване на тези елементи може да се прецени тяхната действителна дължимост.

В уточнения петитум окончателно се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че вземането на „Банка ДСК“ АД по изпълнително дело № 692/2011 г. относно главниците в общ размер на 91 000 лева е изцяло недължимо поради погасяване чрез плащане, както и ако бъдат претендирани лихви, същите да бъдат признати за недължими като погасени чрез плащане и по давност.

В срока по чл. 367 ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество. В отговора на исковата молба ответникът Банка ДСК АД оспорва изцяло предявения отрицателен установителен иск както по допустимост, така и по същество, като поддържа, че искът е нередовен, недопустим, а евентуално – неоснователен и недоказан.

На първо място ответникът прави възражения относно редовността на исковата молба и иска тя да бъде оставена без движение за отстраняване на нередовности.

Ответникът поддържа, че в исковата молба съществува вътрешно противоречие, тъй като едновременно се твърди липса на валидно и изискуемо вземане, а в същото време се признава, че изпълнителното дело е образувано въз основа на издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листове. Банката твърди, че след като заповедите за изпълнение са влезли в сила и не са били отменени в производство по чл. 422 ГПК, те представляват стабилизирано изпълнително основание и установяват наличие на валидно и изискуемо вземане.

Излагат се възражения и относно самия петитум на иска. Според ответника не става ясно дали се претендира частична или пълна недължимост, дали искът се отнася само до лихви или и до главници, както и кое точно от двете вземания по изпълнителните листове се оспорва.

4

В отговора изрично се заявява, че Банка ДСК не е образувала изпълнителното производство въз основа на договор за кредит от 09.10.2006 г. и анекс към него и следователно изложените факти са неотносими към предмета на делото.

Ответникът поддържа, че ако действително искът е насочен срещу вземанията по изпълнителните листове, тогава фактическите твърдения относно кредита, анекса, ипотеката и споразумението са извън предмета на спора и представените доказателства са неотносими.

Банката оспорва и представителната власт на процесуалния представител на ищеца. Твърди се, че адвокатът е бил упълномощен да предяви иск по чл. 439 ГПК единствено във връзка с вземания по договор от 09.10.2006 г., докато предявеният иск според банката касае други вземания. На това основание се прави възражение за липса на представителна власт.

Ответникът оспорва доказателствените искания на ищеца като недопустими и неотносими. Посочва се, че искането за представяне на всички договори, обезпечения, ипотеки и документи по кредита е прекомерно широко и неконкретизирано. Освен това се поддържа, че ищецът сам разполага с тези документи, тъй като е страна по тях.

По отношение на допустимостта на иска по чл. 439 ГПК ответникът излага правни аргументи, че такъв иск е допустим само ако се основава на нови факти, настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание.

Според банката изложените в исковата молба факти касаят обстоятелства от период преди стабилизирането на заповедите за изпълнение и поради това не могат да бъдат разглеждани чрез иск по чл. 439 ГПК.

Ответникът изрично оспорва твърдението, че вземането е погасено по давност, както и общото твърдение за погасяване чрез плащане. Банката заявява, че не може да вземе конкретно становище по тези възражения, тъй като според нея предметът и размерът на иска не са ясно определени.

В заключение Банка ДСК иска съдът да прекрати производството като недопустимо. При условията на евентуалност, ако съдът приеме иска за допустим, банката иска той да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и да бъдат присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение.

5

С подадения отговор на уточняващата молба ответникът Банка ДСК АД поддържа възраженията си относно недопустимостта на предявения отрицателен установителен иск и оспорва направените от ищеца доказателствени искания.

По отношение на претенцията за лихвите ответникът излага становище, че въпреки направеното уточнение ищецът продължава да поддържа искане за установяване недължимост на лихви, без обаче да е посочил конкретно кои лихви оспорва. Посочва се, че самият ищец признава в уточняващата молба, че лихвите са неопределяеми поради липса на информация относно тяхното начисляване, вид и размер, но въпреки това иска съдът да постанови решение, с което да признае тяхната недължимост, включително при хипотеза, в която ответникът евентуално би ги претендирал.

Ответникът сочи и наличие на вътрешно противоречие в позицията на ищеца, тъй като едновременно се твърди, че лихвите са погасени чрез плащане и по давност, а в същото време се поддържа, че няма информация относно размера, периода и основанието им.

Допълнително банката излага становище, че ако ищецът претендира установяване недължимост и на лихви, то тяхната стойност следва да бъде включена в цената на иска като част от материалния интерес по делото.

Според ответника обстоятелството, че лихвите имат акцесорен характер, не освобождава ищеца от задължението да ги включи при определяне цената на иска.

Ответникът се позовава на дадени от съда указания за отстраняване на нередовностите, свързани с индивидуализиране на лихвите и определяне на надлежна цена на иска, като твърди, че тези указания не са изпълнени в срок.

Поради това поддържа, че са налице предпоставки исковата молба да бъде върната, а производството – прекратено.

По отношение на доказателствените искания Банка ДСК възразява срещу искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и срещу искането да бъде задължена да представи пълна счетоводна справка за всички плащания, начисления, лихви и актуален размер на задължението.

Ответникът поддържа, че производството по чл. 439 ГПК има ограничен предмет и е насочено единствено към установяване на правопогасяващи факти, настъпили след издаването на изпълнителния титул. Според 6 изложението в това производство съдът не следва повторно да установява размера на вече признатото вземане, нито да извършва ново изчисляване на главници, договорни, наказателни или законни лихви.