Решение № 35 от 24.04.2023, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно административно наказателно дело 358/2022
- Вид
- Решение № 35
- Подписан
- 24.04.2023
- В сила
- 24.04.2023
- Състав
- Благовеста Костова, Пламен Попов, Симона Миланези
Цитирани разпоредби
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.131, ал.1, т.1, предл.първо · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, ал.1, б."б" · Наказателен кодекс
- чл.93, т.1, б."б" · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.9, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 35 гр. Габрово, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Благовеста Костова
Членове:
Пламен Попов
Симона Миланези при участието на секретаря Ваня Ил. Николова в присъствието на прокурора Л. Хр. Р. като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно административно наказателно дело № 20224200600358 по описа за 2022 година
С Решение № 139 от 06.12.2022г., постановено по НАХД № 39 по описа за 2022г. на Севлиевски районен съд, обвиняемия М. О. К. от гр.Севлиево е признат за виновен в това, че на 22.08.2020 г., в гр.Севлиево, на площад ”Свобода”, нанесъл на Д.Х.Д. – длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК – охранител към „О.С.“ ЕООД гр.Севлиево, по повод изпълнение на службата му, удар с крак в областта на лицето и удари с юмруци и с дървена бухалка по главата и тялото, и с това си деяние му причинил леки телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата с подкожни хематоми /два в дясната теменна област и един в лявата тилна област/, масивен оток на предмишницата на лявата ръка, охлузване и оток в долната трета на предмишницата на дясната ръка, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия,като за извършеното престъпление по чл.131, ал.1, т.1, предл.първо във вр. с чл.130, ал.1 от НК съдът е освободил обвиняемия К. от наказателна отговорност, на осн. чл.78а ал.1 от НК и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1200.00 лева.
Съдът е признал обвиняемия за НЕВИНЕН в това, да е осъществил гореописаното деяние по отношение на длъжностно лице по смисъла на чл.93, 1 т.1, б.”б” от НК, при изпълнение на службата му, поради което го е оправдал в тази част на предявеното му обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.1 във вр. с чл.130, ал.1 от НК.
На обвиняемия са възложени направените по делото разноски.
Решението е обжалвана от обвиняемия, чрез неговия защитник адв.Б. от ГАК, като неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон в частта в която обвиняемия е признат за виновен.
Защитникът счита, че събраните по делото доказателства са противоречиви и деянието за което е наказан обвинемия не е доказано от обективна и субективна страна. Алтернативно защитникът прави искане за приложение на чл.9, ал.2 от НК. На трето място, адв.Б. счита, че наложеното наказание е явно несправедливо и прави искане обжалваното решение да бъде изменено и на обвиняемия К. да се наложи минималната предвидена в закона санкция. По делото е депозирано и допълнение към въззивната жалба в което адв.Б. доразвива тезите си и мотивира направените от него искания.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят и неговия защитник поддържат депозираната жалба и направените в нея искания.
Прокурорът намира обжалвания съдебен акт за законосъобразен оспорва жалбата и споделя мотивите на РС-Севлиево.
Габровски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, констатира следното:
Първоинстанционния съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от показанията на разпитаните свидетели С.М.С., Д.Х.Д., П. А., П.Д.К., Д.Г.Д., М.И.Г., Ц.Х.Г., Г.П.П., К.К.А., Х.М.М., К.М.П., П.М.Г. и М.О.М. и кореспондиращи със заключението на съдебно-медицинската експертиза и приобщените по делото медицински документи.
Всички доказателства са обстойно обсъдени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт и при преценката на същите доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото. Настоящият съдебен състав изцяло споделя установената от РСГаброво фактическа обстановка, а именно:
В района на Автогара Севлиево и в непосредствена близост до офиса на „О.С.“ООД в гр.Севлиево се намирала „***“, която била стопанисвана от фирма с управител свидетеля М.М. През месец септември 2017 г. между „О.С.“ ЕООД и М.М. бил сключен договор за охрана на обект „***“, находящ се в гр.Севлиево. В обекта били монтирани охранителни камери, както и паник-бутон, посредством който обекта бил свързан с офиса на охранителното дружество.
На 27.09.2019 г. между „О.С.“ ЕООД гр.Севлиево и свидетеля Д.Д. бил сключен Трудов договор № ***, по силата на който последният бил назначен на длъжността „охранител“ в дружеството. На същия била възложена работа, 2 свързана с пазенето на чуждо имущество, като бил задължен да осигурява охраната на имуществото на юридическите лица, с които „О.С.“ ЕООД било в договорни отношения за охраната на обекти. Такъв обект била и „***“. Тъй като работата на Д. била свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице същият имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б.“б“ от НК.
Съгласно предварително утвърден график за работа на охранителите в „О.С.“ ЕООД за месец август 2020 г., Д.Д. следвало да работи нощна смяна от 20.00 часа на 21.08.2020 г. до 08.00 часа на 22.08.2020 г., както и от 20.00 часа на 22.08.2020 г. до 08.00 часа на 23.08.2020 г. Двете нощни смени следвало да отработи в екип като автопатрул с колегата си – свидетеля С.С. По време на изпълняване на служебните си задължения охранителите в „О.С.“ били облечени с отличителни дрехи и знаци на охранителната фирма.
На 22.08.2020 г., рано сутринта, обвиняемият К., заедно със свидетеля К.А., О.К. и Г. Б., отишли в посочената по-горе закусвалня и седнали на масите, за да закусят. В закусвалнята била и друга компания в която били свидетелите К.П. и П.Г. Между двете компании възникнал конфликт, който прераснал в сбиване между част от тях. По време на конфликта момчетата започнали да събарят маси и столове, като в крайна сметка били нанесени и имуществени щети на закусвалнята.За възникналият конфликт, около 04.30 часа, бил подаден сигнал, както до охранителната фирма „О.С.“ ЕООД, така и до РУ МВР Севлиево. Веднага след сигнала на място в пекарната пристигнали дежурните служители в „О.С.“- Д.Д. и С.С., които се намесили, за да го преустановят и да предотвратят причиняването на други щети върху имуществото на фирмата, стопанисваща закусвалнята. Докато свидетелят Д. изтласквал компанията на обвиняемия и издавал устни разпореждания да се отдръпнат, между Д. и К. възникнали пререкания. Д.Д. предупредил обвиняемия да не го приближава и тъй като последният продължил да налита към него с цел саморазправа, Д. му нанесъл няколко удара в областта на таза с помощно средство – палка.
След като конфликта бил потушен на място пристигнали полицейски служители и съставили разпореждания по ЗМВР на присъстващите в момента лица участници в конфликта.Към този момент обвиняемия К. си бил тръгнал.
На 22.08.2020 г., свидетелите Д. и С. отново били на работа от 20.00 часа до 08.00 часа на 23.08.2020 г. Двамата извършили обход на охраняваните от тях обекти със служебен автомобил, след което спрели на площад „Свобода“, в центъра на гр.Севлиево и в близост до друг обект, с който дружеството, в което работели имало сключен договор за охрана. Около 22.30 часа, след като слезли от служебният автомобил и огледали обекта, свидетелят С. отишъл да си купи вечеря от намиращо се наблизо заведение, а Д.Д. седнал в близост до автомобила, за да изпуши една цигара. По същото време, на центъра на гр.Севлиево се намирал и обвиняемия К., Г.Б., О.К. и К.А.. К. забелязал .Д.Д., който бил седнал, след което се насочил към него и 3 му нанесъл удар с крак в областта на лицето.Ударът бил изненадващ за свидетеля, тъй като в този момент гледал към мобилния си телефон. След това К. му нанесъл няколко удара с юмруци. Когато Д. успял да се окопити , също нанесъл удари на К. и двамата започнали да се боричкат и нанасят удари един на друг.В този момент на мястото пристигнал свидетеля С. и се опитал се да ги разтърве. Да ги разтърват се опитвали и посочените по-горе момчета. Междувременно двамата спрели да си нанасят удари, но започнали да си разменят реплики, след което обвиняемия К. се затичал до паркирания в близост автомобил и от него извадил дървена бухалка, с която започнал да нанася удари на свидетеля Д., някои от които в главата и тялото му. Тъй като свидетеля се опитвал да се предпази от ударите с дървеният предмет, част от тях попаднали върху ръцете му. По време на побоя газовият пистолет, носен от Д. изпаднал на земята. В този момент момчетата с които бил К. го издърпали и напуснали мястото с намиращ се в близост автомобил.
За случилото се бил подаден сигнал в РУ МВР Севлиево, откъдето били изпратени два патрулни автомобила. Пристигналите на място полицейски служители провели разговор със свидетеля Д. след което същия бил откаран от колегата си С.С. за оказване на медицинска помощ в ЦСМП – филиал Севлиево. В медицинския център бил изпратен автопатрулен екип състоящ се от свидетелите Г.П. и Ц.Г., които също разговаряли с Д. за случилото се. При извършеният преглед на пострадалия била поставена диагноза: контузия с разкъсно-контузна рана в теменната и тилна част на главата, съмнение за мозъчно сътресение, контузия на лява и охлузвания по дясна предмишница.
На следващият ден – 23.08.2020 г. Д.Д. депозирал в РУ МВР Севлиево съобщения за нанесения му побой и представил Медицинско свидетелство от д-р П.К.-хирург.
С Протокол за доброволно предаване от 14.12.2020 г. бил иззет СД, съдържащ видеофайл от охранителна камера, находяща се на центъра на гр.Севлиево от дата 22.08.2020 г.
По образуваното досъдебно производство била назначена съдебно медицинска експертиза.Видно заключението на вещото лице д-р Я.Г.К., пострадалият Д. на 22.08.2020 г. е получил следните увреждания – контузия на главата с подкожни хематоми / два в дясната теменна област и един в лявата тилна област/, масивен оток на предмишницата на лявата ръка, охлузване и оток в долната трета на предмишницата на дясната ръка.
Получените увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/, с период на възстановяване около две седмици.По механизъм уврежданията отговарят да са причинени от удари с твърди тъпи предмети /юмруци, крак, дървен кол/.
Пред настоящата инстанция обвиняемия за първи път дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Разказва за случилото се в „***“, като твърди, че св.Д. без причина му е нанесъл побой. Признава, че вечерта същия ден 4 срещнал в центъра на гр.Севлиево същия охранител. Двамата се скарали. Д. извадил пистолет и палка. Обвиняемия признава, че тогава той извадил от колата си едно дърво и се сбил с охранителя. Обвиняемият твърди, че бил афектиран, защото охранителя сутринта го напсували на майка, а той три години не бил виждал майка си. Обвиняемият отказа да отговаря на поставени от съда въпроси след намеса на неговия защитник.
В обясненията си обвиняемия не оспорва ,че се е сбил с пострадалия и, че му е нанесъл удари с дървото, което държал в автомобила си. Не оспорва и факта, че именно той е инициирал разговор с охранителя прераснал в сбиване.
За първи път в обясненията си М. К. твърди, че е бил афектиран, поради това , че го напсували на майка. Това негово твърдение не се подкрепя от събраните по делото доказателства. От първоначалния конфликт между К. и Д. и инкриминираното деяние са изминали повече от 12 часа през които няма данни двамата да са се срещали. Ноторно известно е ,че афектното състояние дори и да е имало такова сутринта в 4.30 часа неможе да продължи през такъв продължителен период от време. Съдът счита, че обвиняемият безспорно е изпитвал гняв по отношение на пострадалия, което обаче е нещо съвършено различно от афектното състояние за което няма доказателства по делото.
Пред първоинстанционния съд, защитника на обвиняемия е навел всички доводи и възражения наведени и пред настоящата инстанция. Решаващият съд изключително задълбочено и професионално е отговорил на тези възражения, като е изложил подробни мотиви за всяко от тях. Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на РС-Севлиево, като несчита за нужно да ги преповтаря. Безспорно е, че конфликта възникнал между обвиняемия и охранителя Д. е при изпълнение на служебните задължения на Д. по преустановяване на побой и разрушаване на имущество в закусвалня стопанисвана от „***“ООД. Считайки, че неправилно му е нанесен побой от охранителя, М. К. след повече от 12 часа му потърсил обяснения за това в центъра на гр.Севлиево. Възникналия между двамата скандал и в последствие нанесения побой от К. и бил по повод изпълнение на служебните задължения на Д.Д.. Двамата мъже преди сутринта на 22.08.2020г. не са се познавали и не са имали лични конфликти. Единствено действията на Д. при изпълнение на охранителната му дейност за били причината за нанесения му от обвиняемия побой и причиняване на установените леки телесни увреждания.