Решение № 494 от 28.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300502134 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 във вр. с чл.422 и чл.410 от ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС.

Образувано е по подадена въззивна жалба от С. Б. К., ЕГН **********, чрез адв. Р. И., против Решение № 1498/04.04.2024г., постановено по гр.д.№ 12426/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с., с което е признато за установено в отношенията между страните, че дължи на ***********, сумата от 450 лв., представляваща стойност на режийни разходи за управление и поддържане на общите части в етажната собственост за периода 01.07.2021 г.- 31.03.2022 г. /вкл./, в качеството си на собственик на апартамент № *, находящ се в сградата в режим на етажна собственост, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 22.03.2022 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от № 2144/23.03.2022 г. по ч. гр. д. № 4019/ 2022 г. на Районен съд - Пловдив, ХI гр. с.; както и е осъдена на 1 осн. чл.78 ал.1 от ГПК да заплати сумата от общо 525 лв. за съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 325 лв.– разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. д. № 4019/2022 г. на Районен съд Пловдив, ХI гр. с. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция.

Въззиваемата страна **********, чрез адв.Е. А., е депозирала писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от *************, чрез адв.Е. А., против С. Б. К. е подадена искова молба, ведно с уточнение към нея неразделна част, с която посочва, че с решение на общото събрание на Етажната собственост от 12.07.2021 г. собствениците са възложили управлението на сградата на „*********“ ЕООД, представлявано от управителя ********. В обхвата на делегираните правомощия се включвало предприемането на действия за събиране на дължими суми за поддръжка на общите части на сградата, както и предприемане на съответни действия срещу неизрядните собственици. На същото общо събрание на етажната собственост, проведено на 12.07.2021 г., били взети следните решения: месечната такса за поддръжка и управление на ЕС да е в размер на 40 лева; да се събира такса за Фонд „Ремонт и обновяване“ от 6,50 лева месечно, 78 лева годишно, както и такса за поддръжка на дворното място в размер на 1 лев месечно, 12 лева годишно, включени към таксите за месец август 2021 г.; при натрупване на дължими такси в размер над 100 лева за самостоятелен обект да бъдат предприемани действия за събирането им. Изложени са твърдения, че ответницата, като собственик на апартамент № *, не е заплатила сумата в общ размер от 450 лева, дължима за периода от 01.07.2021 г. до 31.03.2022 г. и включваща 9 месечни вноски за поддръжка на общите части в размер на 40 лева всяка или общо 360 лева, както и такси за Фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 78 лева и за поддръжка на дворното място в размер на 12 лева, начислени за месец август 2021 г. Поради неплащане на сумата ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу 2 ответницата, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 4019/2022 г. на Районен съд - Пловдив, ХI гр. с. Срещу заповедта в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на иска.

Към исковата молба прилага Протокол от Общо събрание на етажната собственост, проведено на 12.07.2021г., Списък на присъстващите собственици за проведено общо събрание 12.07.2021г., Актуално състояние от ТР на „********* и Справка по партида на имот. С допълнителна молба по делото преди първото съдебно заседание представя Договор за услуга „Професионален домоуправител“ № 8/2021г. от 20.07.2021г., сключен между Общото събрание на етажната собственост и „*********“ЕООД, Протокол от 13.06.2022г. от проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес в гр.***********, Протокол от 14.06.2022г. от проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес в гр.************, Договор за услуга „Професионален домоуправител“ № 17/2022г. от 20.06.2022г., сключен между Общото събрание на етажната собственост и „*********“ЕООД.

От ответницата С. Б. К., чрез пълномощник адв. Р. И., в срока по чл.131 от ГПК е депозиран, с който се оспорва предявеният иск. Възразява се, че управителят на ЕС не е надлежно овластен да я представлява. Оспорват се, че решенията на общото събрание на ЕС, въз основа на които се претендират процесните суми са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, като се изтъква, че не е спазена разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС. Поддържа се, че разходите са определени в противоречие с чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. Наред с това се изтъква, че ответницата притежава 1/2 ид. ч. от процесния апартамент, поради което и не дължи заплащането на цялата сума. Възразява се, че решенията на общото събрание са взети при нарушаване на разпоредбите на чл. 12, чл. 13, ал. 1 и ал. 7, чл. 14, ал. 1, ал. 3 и ал. 5, чл. 15 и чл. 16, ал. 2, ал. 5 и ал. 7 и чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС.

В съдебно заседание на10.07.2023г. са приети по делото Съобщение за изготвен протокол от проведено общо събрание на етажната собственост на адрес гр.************, със записана дата на поставяне 20.07.2021 г., Протокол за поставено съобщение по см. на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, Покана за провеждане 3 на Общо събрание, съгласно чл.13, ал.1 от ЗУЕС, на 12.07.2021г., 18,30 часа.

В хода на производството е прието Заключение на ССЕ, изготвено от в.л. **********.

В съдебно заседание на 30.10.2023г. е разпитан разпит свидетел *********, съсед, живущ на ет.*. допуснатият до

Районният съд, за да уважи исковата претенция, излага основни съображения, че се е установило по делото, че ответницата С. Б. К. е собственик на апартамент № *, на ет. * в сграда, находяща се в гр.

***********, съгласно Справка по данни за имот от Служба по вписванията – П. От протокол от общо събрание на собствениците в ЕС с административен адрес в гр. ************, проведено на 12.07.2021 г., при кворум от 67 % ид. ч. единодушно е прието решение за възлагане управлението на ЕС на професионален домоуправител „*******“ ЕООД, с управител ********. В изпълнение на взетото решение на 20.07.2021 г. е сключен Договор за услуга „Професионален домоуправител“ за една година, който е продължен със същия срок по силата на нов договор, сключен на 20.06.2022 г. в изпълнение на решение на ОС на ЕС, взето на 14.06.2022 г. Съгласно Протокол от 12.07.2021 г. Общото събрание на ЕС е приело решения и във връзка с определяне на таксата за поддръжка, Фонд „Ремонт и обновяване“, както и разпределение на общите разходи - по т. 3.1 от дневния ред е взето единодушно решение месечната такса за поддръжка и управление на ЕС да се разпределя по равно, съобразно броя на апартаментите, като бъде константна в размер на 40 лева на апартамент, считано от месец юли 2021 г., включваща разходите за обичайната поддръжка на общите части – такса професионален домоуправител, ел. енергия хидрофор, ел. енергия осветление, почистване, ел. енергия и поддръжка на асансьор; по т. 3.2 от дневния ред е взето единодушно решение за събиране на такси във Фонд „Ремонт и обновяване“ – месечна такса в размер на 1 % от МРЗ – 6,50 лева, която да се заплаща в годишен размер от 78 лева и да бъде включена към таксите за месец август 2021 г., както и месечна такса в размер на 1 лев за поддръжка на дворното място, която също да се заплаща в годишен размер от 12 лева и да бъде включена към таксите за месец август 2021 г. Във връзка с проведеното на 12.07.2021 г. общо събрание на ЕС по делото са представени и другите относими документи Покана за провеждане на ОС съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, Протокол за 4 поставяне на покана за ОС на ЕС от 01.07.2021 г., Протокол от проведено на 12.07.2021 г. общо събрание на собствениците в ЕС, Списък на присъстващите собственици, Съобщение за изготвен протокол от проведено ОС на ЕС с дата на поставяне 20.07.2021 г. и протокол за поставено съобщение по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС с дата 20.07.2021 г.

Районният съд е кредитирал изцяло приетата съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се е констатирало, че за периода от месец юли 2021 г. до месец март 2022 г. претендираната сума в общ размер от 450 лева е формирана от такса „Поддръжка на общи части“ в общ размер на 360 лева, такса за „Ремонт и обновяване“ в размер на 78 лева и такса за поддръжка на дворно място в размер на 12 лева. Вещото лице е отразило, че в счетоводството на „*******“ ЕООД не са отразени плащания от страна на ответницата С. Б. К.

Районният съд във връзка с направените в писмения отговор по чл.131 от ГПК на исковата молба възражения относно валидността и законосъобразността на взетите решение на ОС на ЕС е аргументирал, че извън специалното производство за съдебен контрол чрез иск по чл. 40 от ЗУЕС и извън определения в чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС преклузивен срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.

В тази насока се позовава на съдебна практика - Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, I г.о., Решение № 50024 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г. на ВКС, II г.о. Районният съд е мотивирал, че ответницата не е въвела твърдения или представила доказателства за атакуване на процесните решения на ОС на ЕС по реда на чл. 40 от ЗУЕС, поради което и се налага извод, че същите са влезли в сила. Посочва, че е недопустимо в производството по искане за заплащане на дължими разходи на осн. чл.38 във вр. с чл.6 от ЗУЕС да се извършва проверка за допустимостта и законосъобразността на оспорените решения на ЕС. Районният съд аргументира, че съгл. чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ЗУЕС определянето на размера на посочените вноски и разходи е в компетентността на общото събрание на етажната собственост и в изпълнение на това си правомощие ОС на ЕС е взело процесните решения за определяне на гореописаните месечни такси. По делото не са ангажирани доказателства и при проверка в счетоводството на дружеството – професионален домоуправител вещото лице не е установило 5 осчетоводени плащания на дължимите от ответницата разходи за етажната собственост.

С подадената въззивна жалба от С. Б. К. са направени процесуални възражения, че предявените искове срещу нея са недопустими, тъй като „*********, не е притежавало права да представлява сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. *********, тъй като нито е бил надлежно избран управител с решение на общото събрание, нито към датата на завеждане на исковата молба- 29.08.2022 г., въпросното трето за етажната собственост юридическо лице е имало валидно и законосъобразно учредени права да извършва представителство на етажната собственост пред съд. Изтъква, че „**********, не е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда в режим на етажна собственост, съответно не може да бъде избрано за управител, тъй като съгл. чл. 19, ал. 5 от ЗУЕС управител/член на управителен съвет може да бъде единствено собственик или ползвател на самостоятелен обект в сградата. Посочената разпоредба е императивна и нарушаването водело до нищожност на избора на лице, което не отговаря на тези изисквания.

Поддържа и че „**********, няма сключен действащ договор за поддръжка и управление на ЕС към 29.08.2022 г., както и към тази дата няма взето валидно решение на общото събрание на етажната собственост /ОСЕС/ за възлагане упражняване на правомощия на управителния съвет на трето юридическо лице.

Разпечатката съдържа 24 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f980dd4-db50-420a-837c-10d1d6c33e6d