Решение № 81 от 06.03.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. С.З., 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20235501000001 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 977/16.11.2022г., постановено по гр.д № 3052/2022 г. на Районен съд - С.З., с което „Е.Ю.” ЕАД е осъдено да заплати на „В.И.К.” ЕООД, сумата в размер на 532,28лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - Извод З. - с. З., с ИТН *****, за периода 01.07.2017 г. 31.07.2017 г., по данъчна фактура № 8180480602/31.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.07.2022 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 1 010 лв.

Въззивникът „Е.Ю.” ЕАД излага съображения за неправилност на решението, като е направено искане същото да бъде отменено и да бъдат отхвърлени изцяло предявените от „В.И.К.“ ЕООД искове. Няма искане за събиране на доказателства. Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „В.И.К.” ЕООД, с който се взема становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Няма искания за събиране на доказателства.

1

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Ищецът „В.И.К.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което да осъди „Е.Ю.” ЕАД да му заплати, сумата 532,28 лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - ИЗВОД З. - с. З., с ИТ № *****, за периода 01.07.2017 г. - 31.07.2017 г., по фактура № 8180480602 от 31.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Е.Ю.” ЕАД, като заема становище за допустимост и неоснователност на иска.

По делото не се спори, че "Е.Б.ЕР." ЕАД притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия и осъществява дейност по снабдяване на потребителите с електрическа енергия. Крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия, които се публикуват и влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане. Не е спорно, че ищецът е клиент на ЕВН Е.Ю., включително през процесния период.

Не е спорно, че ищецът е собственик на обект на средно напрежение ИЗВОД З. - с. З. и прилежащия му електропровод „З.“ 20 kV, изходящ от подстанция „Д.“ /така и представените по делото писмени доказателства заповед № 6220/20.02.1985г. на ОНС – С.З., протокол на приемателна комисия от 28.09.1984г., инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „З." и писмената кореспонденция между страните – л. 5 и 30-44 от делото/.

По делото е представена и кореспонденцията на страните, относно въпроса за собствеността на процесния трафопост и стартирането на процедура по смяна на нивото на мерене, от която се установява:

2

С писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г. /л.43-44 от делото/ „Е.Б.ЕР. АД“ е информирало „ВиК“ ЕООД – С.З., че предвид решение № Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „Е.Б.ЕР. АД“ все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции.

В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция Д. – извод „З.”. В писмото е посочено, че са приложени: заповед на ОНС-С.З. за предоставяне за експлоатация и поддържане на обект – ПС Д. – ел. провод и трафопостове на ВиК – С.З.; извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. провода, образец 16, разрешение за ползване.

От представената по делото данъчна фактура № 8180480602/31.07.2017 г., издадена от „Е.Б.ЕС.“ ЕАД, „В.И.К.” ЕООД е начислена на ел.енергия на стойност 119 211,78 лв., която е заплатена от ищеца.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно икономическа експертиза, от чието заключение се установява, че сумата по данъчна фактура № 8180480602/31.07.2017 г., е изцяло изплатена от ищеца с платежно нареждане от дата 09.08.2017 г.

Начислената във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа е определена въз основа на предоставената на процесния обект ИЗВОД З., с.З., ИТН *****, за периода 01.07.2017 г. - 31.07.2017 г., мощност, която по фактура е 1040.000 кВт и е 532, 28 лв. Броят на дните за периода 01.07.2016г.

- 31.07.2017 г. е 31 дни.

Вещото лице е посочило, че размерът на тази такса не зависи от нивото на напрежение, на което се измерва електрическа енергия или от консумацията на електроенергия.

3

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че през периода 01.07.2017 г. - 31.07.2017 г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесната фактура за обект помпена станция „З.“, ИТН ***** се е извършвало на ниво средно напрежение в закритата разпределителна уредба /ЗРУ/ 20 kV в помпена станция „З.“ собственост на ищеца. Вещото лице е посочило, че процесният обект няма никакъв достъп до електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР ЮГ ЕАД и той се захранва на ниво средно напрежение по собствен електропровод, директно от подстанция на ЕСО ЕАД. През процесния период ответникът няма никаква собствена ел.разпределителна мрежа по цялата верига на електроснабдяване на процесния обект, не е оператор на електропровод „З.“, захранващ помпена станция „З.“, собственост на ВиК ЕООД.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.);НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. По иска за неоснователно обогатяване по чл.

55, ал.1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на ответника - да установи, че е налице основание за получаване на сумата, респективно за нейното задържане.

Въззивният съд споделя изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно значението на точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос по последната. По тези съображения съдът намира, че релвантният по делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и 4 разпределителните електрически мрежи.

Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120, ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.

Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и 2013 г., отм./, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната /мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. Предпоставките за присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение са потребителят да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя, които в настоящия случай са безспорно установени. Ако съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.

Поради това в случая следва да се установи границата на собственост на електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на 5 собственост на електрическите съоръжения.

С оглед изложеното, в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения. В настоящия случай от заключението на съдебно – техническа експертиза се установява, че границата на собствеността му са изводите на електропровод "З." в ЗРУ на подстанция "Д." на ниво средно напрежение или това е извод "З.", собственост на ищеца.

Фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД , включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; липса на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия. В настоящия случай, съдът приема, че ЕВН ЕР ЕАД няма технически достъп до подстанция "Д." за електропровод "З.", няма разходи по този достъп и няма техническо основание да начислява на ищеца цена за достъп нито на ниво средно напрежение, нито на ниво ниско напрежение. Дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират като определената предоставена мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период и не зависят от нивото на напрежението. Ето защо, съдът намира, че извършеното от ответника измерване е в нарушение на Наредба № 6/9.06.2004 г. (отм.); , поради което ищецът не е имал задължение да заплаща начислената от ответното дружество цена за достъп до разпределителната мрежа. С начисляване "такса достъп до ел. разпределителна мрежа до обект ИЗВОД З., ИТ№ ***** на средно напрежение" в приложената фактура, ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка обедняване на В.И.К.” ЕООД. Поради това за ответното дружество не е налице основание за получаване на такси за посочените услуги, поради което платената сума е недължима и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.