Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1272 от 23.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1139/2023
Вид
Решение № 1272
Подписан
23.10.2023
В сила
23.10.2023
Състав
Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 120, ал.1 · Закон за енергетиката
  • член 55 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1272 гр. Пловдив, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20235300501139 по описа за 2023 година

Постъпила е въззивна жалба от„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ***против решение № 4228/14.12.2022 г., постановено по гр. д. № 11979/21 г. на Пловдивския районен съд, І-ви гр. с-в, което се обжалва в частта му, с която същият е осъден на осн. член 55 ЗЗД да върне на „БОГАЛИТА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК ***сумата от 209,40 лв. по Фактура № ********** от 30.04.2019 г., представляваща разликата в цената за пренос по електроразпределителната мрежа при измерване на ниво средно и ниво ниско напрежение за периода 1.04.2019г. – 30.04.2019г. до обект с ИТН №***и място на потребление в ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 20.07.2021г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят моли съда да отмени решението в тази част, по съображения подробно изложени в жалбата и да постанови друго решение по същество, с което отхвърли този иск да се отхвърли. Претендира разноски.

Против същото решение, но в частта, с която се отхвърля иска предявен от „Богалита Трейд“ ЕООД, ЕИК ***против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ***за разликата над уважения размер от 209,40 лева до пълния предявен от 449,41 лева и за зак. лихва за периода от 23.05.2019г. до 19.07.2021г., по същата фактура, представляваща цена за достъп и пренос до електропреносната мрежа е подадена въззивна жалба от „Богалита Трейд“ ЕООД, което моли съда да отмени решението на районния съд в тази част и постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Всяка от тези страни счита жалбата на насрещната страна за неоснователна.

Третото лице помагач „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД счита жалбата н а „Богалита Трейд“ ЕООД за неоснователна и моли съда да потвърди решенето на районния съд в тази част.

1

Предвид доказателствата съдът установи следното:

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Поради това, на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК, следва да бъде проверена неговата правилност в обжалваната част съобразно посоченото в жалбата, с изключение на случаите на установени нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Не се оспорва от страните установената от районен съд фактическа обстановка по делото, че ищецът е заплатил на ответника сума от 449,41 лева по фактура № ********** от 30.04.2019г., че ищецът е собственик на Мачтов трафопост 20 kV, който е присъединен към електропреносната мрежа с разрешение № 5711, издадено от ДНСК-София и Регионална дирекция строителен контрол гр. Пловдив на дата 04.08.2005 г. и че „Електроразпределение Юг“ ЕАД е заплатило на Eлектроенергиен системен оператор ЕАД сумата от 104,38 лева, представляваща цена на достъп и пренос до/през електропреносната мрежа. Спор се формира относно това дължи ли ищецът заплащане на цена за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и дали ищецът дължи на ответника таксите, начислени му и заплатени по процесната фактура, при положение, че собственият му трафопост преобразува напрежението от средно към ниско и дали средството за измерване е поставено на място, съобразено с нормативните изисквания.

Съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електропреносната мрежа, оператора на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Ал.

2 на същия текст гласи, че границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.

Според нормата на чл. 14, ал.1 от ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с повисоко напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл. 29, ал.1 от Правила за търговия с електрическа енергия (в редакция от 31.08.2018 г.), мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия / ПИКЕЕ / и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Ал.3 на същия текст гласи, че клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по 2 чл. 12 и 13.

Установява се по делото от прието пред ПРС заключение по СТЕ с вещо лице инж.

Л.К., че доставяната до обекта на ищеца ел. енергия е с ниво средно напрежение. Експертът констатира, че мястото на измерване на консумираната през м. април 2019 г. през МТП ел. енергия се извършва на изхода на трафопоста /страна ниско напрежение/, след като електроенергията е трансформирана от такава със средно напрежение в такава с ниско напрежение. Консумираната през м. април 2019 г. през МТП ел. енергия е заплащана по цена стопанска, на страна ниско напрежение. Доставяната до обекта на ищеца електрическа енергия е с ниво средно напрежение. Мястото на измерване консумираната през м. април 2019 г. електроенергия не е в съответствие с определеното в член 14, ал. 1 от ПИКЕЕ, който изисква мястото на измерване да е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Приложената за процесния обект през м.април 2019 г. цена е с 209,40 лв. в повече от цената за пренос до обект средно напрежение.

Предвид изложеното съдът приема, че след като на границата на собственост на ищеца е доставяна електроенергия на ниво средно напрежение, то дължима е такса пренос по установени цени за ниво средно напрежение. Измерването на консумираната от „Богалита Трейд“ ЕООД електроенергия се извършва на изхода на трафопоста /страна ниско напрежение от МТП/, след като енергията е трансформирана от такава със средно напрежение в такава с ниско напрежение, а консумираната през мачтовия трафопост електрическа енергия през април 2019 г. е заплащана по цена на страна ниско напрежение. В резултат на неправилно определеното място на измерване на потребената електроенергия и начисляването на цената на пренос като до обект - ниско напрежение, ищецът е заплатил на ответника в повече от дължимата се цена за пренос на ел.енергия в размер на сумата от 209,40 лв.

Ето защо платената сума в размер на 209,40 лв. се явява недължима и следва да бъде върната на ищеца, ведно със законна лихва подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на сумата от 104.38 лева с ДДС, представляваща цена за пренос и достъп до/през електропреносната мрежа съдът приема, че тази сума е дължима на основание член 29, ал. 3 от Правилата за търговия с ел. енергия, в редакцията ДВ, бр. 72 от 2018г., според която всеки клиент, който е присъединен към разпределителната мрежа да заплаща цена за достъп и пренос до електропреносната мрежа. Следователно заплащането на цена за достъп и пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа е нормативно установено и затова е дължима.

Районният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което постановеното от него решение е правилно и следва да се потвърди.

Предвид неоснователността на двете въззивни жалби, разноските остават за страните така, както са направени.

Воден от горното съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 4228/14.12.2022 г., постановено по гр. д. № 11979/21 г. на Пловдивския районен съд, І-ви гр. с-в.

Решението е постановено с участието на третото лице помагач Eлектроенергиен системен оператор ЕАД, ЕИК ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4