Решение № 1564 от 29.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1564 гр. С., 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110149820 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Л. И. А. срещу „П.Ф.Б.“ АД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12 и чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № 8307/21718/10.11.2017 г. поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 2, ал. 1, б. „ж“ и б. „и“ и чл. 6 от договора поради противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 696 лв. – платена при начална липса на основание по нищожен договор за паричен заем от 10.11.2017 г., за възнаградителна лихва и неустойка, представляваща разликата между платената от ищцата на ответното дружество сума (1696 лв.) и получената от ищцата сума (1000 лв.).

Ищцата твърди, че на 10.11.2017 г. между страните е подписан договор за паричен заем № 8307/21718 за сума в размер на 1000 лв., срок на кредита – 32 седмици, общ размер на месечната вноска – 53 лв. и размер на задължението – 1696 лв. Твърди, че е заплатила сумата от 1696 лв. Счита, че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, с доводи, че неустойката по чл. 6, ал. 4 (за непредoставяне на обезпечение, описано в чл. 6, ал. 1, 2 и 3) в размер на 560,63 лв. не е включена в ГПР, а при включването й ГПР не би бил 47,41 %, а по-висок. По този начин се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 5 ЗПК, 1 постига се допълнително обезщетение за забава в противоречие с чл. 33 ЗПК, нарушават се чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12 и чл. 19, ал. 1 ЗПК, поради което договорът за заем е недействителен и не поражда права и задължения за страните по кредитното правоотношение. Според ищцата, договорената неустойка представлява възнаграждение, дължимо под условие (ако не се предостави обезпечение) и за това размерът й следва да бъде включен в ГПР. На следващо място счита, че неустойката оскъпява допълнително кредита в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което уговорената неустойка противоречи на закона. Излага и съображения, че уговарянето на неустойката противоречи на добрите нрави, тъй като липсва еквивалентност на престациите, срещу заплащане на неустойката ищцата не е получила насрещна услуга, клаузата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена, поради което е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, като неравноправна.

Счита и че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, тъй като ГЛП е уговорен в размер на 41 %, т. е. над трикратния размер на законната лихва. Поради изложеното счита, че на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане само на реално получената сума за главница, но не дължи лихви и други разходи по кредита. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „П.Ф.Б.“ АД, с който оспорва предявените искове. Твърди, че въз основа на Искане за сключване на индивидуален договор за паричен заем № 8307/10.11.2017 г. е подписан процесният договор за паричен заем от 10.11.2017 г., като ищцата е високо рисков клиент. Именно с оглед обезпечаване на високия риск е договорена процесната клауза на чл. 6 за осигуряване на обезпечение.

Твърди, че ищцата е заплатила 24 вноски по 53 лв. на обща стойност 1272 лв., получила е и 1000 лв. – рефинансиране по друг заем, получен от ответника въз основа на договор за паричен заем № 8696/22039 от 04.05.2018 г., като с част от тази сума, а именно с 424 лв. ответникът е покрил задълженията по процесния договор за паричен заем, т. е. реално ищцата е заплатила само 1272 лв. със собствени средства, от които 1000 лв. – главница, 135,37 лв. – възнаградителна лихва и 136,63 лв. – неустойка по чл. 6 от процесния договор.

По същество излага и твърдения, че договорът отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – посочен е фиксиран годишен лихвен процент от 41 % и доколкото същият е фиксиран за целия срок на договора, то не е необходимо да се посочват условията за прилагането му.

Ясен е общият размер на дължимата възнаградителна лихва – 135,36 лв., посочен е ГПР в размер на 47,41 %, с което е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е неприложимо. Оспорват се доводите за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва с твърдения, че размерът е съответен на насрещната престация на кредитора и риска, който поема като небанкова институция. Относно клаузата за неустойка по чл. 6 от договора сочи, че същата е уговорена индивидуално и не е нищожна, а е съобразена с това, че се отпуска кредит на високо рисков клиент с лоша кредитна история. В случай, че се приеме, че клаузата е нищожна, се моли съдът да съобрази, че ищцата е заплатила само част от неустойката чрез собствени средства – 136,63 лв. Моли се за 2 отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отдели за безспорни между страните обстоятелствата, а това се установява и от представените писмени доказателства, че между страните е сключен индивидуален договор за паричен заем № 8307/21718/10.11.2017 г. за сума в размер на 1000 лв., със срок на кредита - 32 седмици, с размер на седмична погасителна вноска в лева 35,48 лв.; с дата на първа погасителна вноска – 24.11.2017 г., при ГПР – 47,41 % (чл. 2, ал. 1, б. „и“) и ГЛП – 41 % (чл. 2, ал. 1, б. „ж“), общ размер на месечна вноска 53 лв., с включена неустойка за непредоставяне на обезпечение, общ размер на задължението – 1696 лв., включващо главница в размер на 1000 лв., 135,37 лв. – възнаградителна лихва и неустойка за неосигуряване на обезпечение в размер на 560,63 лв. Не се спори, че заемната сума е усвоена изцяло, както и че ищцата е заплатила със собствени средства сумата от 1272 лв., за което са представени съответни преводни нареждания.

В чл. 6 страните са уговорили, че заемателят се задължава на основание чл. 23 ЗЗД в срок от 3 дни след сключване на договора за кредит да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки, което трето лице следва да сключи с кредитодателя изричен договор за встъпване в дълг (договор за поръчителство), с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемателя за връщането на всички дължими суми по договора за кредит. В ал. 3 на чл. 6 са предвидени и редица изисквания, на които следва да отговаря третото лице (поръчител) – навършена възраст 25 години, минимален осигурителен брутен доход 2000 лв., валидно трудово правоотношение от поне 9 месеца, да няма неплатени осигуровки за последните две изтекли календарни години, при наличие на задължения към други финансови институции кредитната му история в ЦКР-БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „редовен“. Съгласно чл. 6, ал. 4 страните се съгласяват в случай, че заемателят не изпълни задължението си, посочено в чл. 6, ал. 1, за когото да са изпълнени условията на чл. 6, ал. 3, да заплати на заемодателя неустойка в размер на 560,63 лв., която е дължима на части. По делото е приложен също погасителен план, видно от който е начислена и сумата за неустойка, с размер на вноската при приложение на чл. 6, ал. 4 от договора за кредит – 53 лв., вместо първоначално уговорената в размер на 35,48 лв.

Приети са също Общи условия към индивидуалните договори за паричен заем на „П.Ф.Б.“ АД, както и удостоверение, издадено от ответника, в уверение на това, че към 09.09.2022 г. ищцата Л. И. А. няма активен заем към „П.Ф.Б.“ АД.

По делото е приет и индивидуален договор за паричен заем № 8696/22039/04.05.2018 г., който не е предмет на настоящото производството, но от който се установява, че на ищцата е отпуснат нов заем в размер на 1000 лв., с част от сумата по който е рефинансиран 3 именно кредита по индивидуален договор за паричен заем № 8307/21718/10.11.2017 г. – за остатъка от 424 лв. (разликата над заплатените 1272 лв. до дължимите 1696 лв.) – съгласно чл. 7 от договора, с подписването му заемателят заявява, че желае да погаси изцяло съществуващите към момента стари задължения по договори за заем със същия кредитор (в случай, че има такива задължения), но няма никаква възможност за предсрочното им погасяване, поради което иска и желае заемодателят да прихване съответно част от своето задължение за отпускане на заем по договора срещу пълния размер на непогасените парични вноски на заемателя към датата на сключване на договора. В чл. 8 е предвидено, че заемодателят прихваща своето задължение за отпускане на заем по договора срещу пълния размер на непогасените парични вноски на заемателя по предходни договори за заем, като прихващането се извършва до размера на тези вноски. С извършеното прихващане страните заявяват, че са уредили напълно отношенията си и нямат никакви претенции помежду си при, по повод или във връзка с погасяването на старите задължения на заемателя към заемодателя по договори за заем между същите страни, съществували към датата на сключване на договора от 04.05.2018 г.

Относно заплащането от страна на ищцата на сумата от 424 лв. по делото е приложена квитанция № 075158 от 04.05.2018 г., с посочен номер на договор 8307/21718, за сумата от 424 лв. и вносител Л. А.. По делото е прието и заключение на съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано. От същото се установява, че по индивидуален договор за паричен заем № 8307/21718/10.11.2017 г. дължимата сума е в общ размер на 1135,36 лв., а с включена неустойка по чл. 6, ал. 4 от договора – 1696 лв. (главница 1000 лв., договорна лихва 135,37 лв., неустойка 560,63 лв.), дължими на 32 равни седмични вноски, с падеж на последна вноска на 29.06.2018 г. Изплатената от ищцата Л. И. А. сума е в размер на 1696 лв., от които 424 лв. – чрез рефинансиране, заплатени на 04.05.2018 г. Процесният кредит е предварително погасен на 04.05.2018 г., вместо на 29.06.2018 г., като предсрочното му погасяване с станало чрез рефинансиране с друг заем № 8696/22039/04.05.2018 г. отново предоставен от „П.Ф.Б.“ АД, който също е на стойност 1000 лв. Вещото лице е посочило, че стойността на ГПР с включена неустойка от 560,63 лв. е 144,34 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК в тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно, че договорът за паричен заем, евентуално клаузи от същия са недействителни на заявените в исковата молба правни основания. В тежест на ответника е да докаже, че при сключване на договора са спазени изискванията на ЗПК, включително, че клаузите в договора са индивидуално уговорени.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже заплащането в полза на ответника на процесната сума, а в тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на заем, размера и изискуемостта на вземанията по него, в частност наличието на валидна клауза, 4 предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва и неустойка, т. е. че е налице основание за получаването на сумата.

Разпечатката съдържа 23 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f97cf41-8351-45bc-82c4-a4877dbd339b