Определение № 1959 от 05.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1959 гр. София, 05.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000500319 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба вх.№ 17297/25.06.2024 г. за изменение постановеното по делото Решение в частта за разноските, подадена от въззиваемия ищец в първоинстанционното производство В. Т. П., чрез процесуалния му представител адвокат Д. С..

Поддържа се, че решението и в частта, с която съдът е осъдил ответното застрахователно дружество за заплати на Адвокатско дружество „Л.“ адвокатско възнаграждение в размер на 1356 лв. е неправилно. Първото съображение за неправилност е, че адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено не на адвокатското дружество, а лично на адвокат Д. С. с оглед на обстоятелството, че отговорът на въззивната жалба на ответника е подаден лично от адвокат С., включително с оглед представеното пълномощно от 18.12.2023 г., съдържащо изрична уговорка за осъществяване на безплатна правна помощ. На второ място се претендира по-висок размер на уговореното адвокатско възнаграждение, предвид на това, че уговорката между адвокат С. и доверителя му е направена след изменението на Наредба № 1. И най-сетне дори да се приеме, че адвокатското възнаграждение се дължи на адвокатското дружество, то съдът неправилно е посочил, че материалният интерес е 20 000 лв., вместо правилното 25 000 лв., поради което същото възлиза на сумата от 1536 лв. с ДДС, в който размер следва да бъде присъдено възнаграждението.

Моли съда да постанови определение, с което да измени постановеното 1 решение в частта за разноските, като осъди ответника да заплати вместо на Адвокатско дружество Л., на адвокат Д. М. С. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 3 180 лв. с ДДС.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от ответната по молбата страна.

Съдът като съобрази становищата на страните намира следното:

Молбата е процесуално допустима, подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, за обжалване на решението, а по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗА страната може упълномощи адвокатско дружество да я представлява пред съда, което дружество от своя страна има право да преупълномощи един или няколко съдружници за извършване на процесуално представителство по конкретното дело. В този случай адвокатското възнаграждение се дължи на адвокатското дружество, като отношенията между адвокатското дружество и адвоката, осъществил процесуално представителство на клиента, са без значение за присъждането на разноските по делото, включително на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. Оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие в някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА може да се извърши, както от конкретен адвокат, упълномощен от клиента, така и от адвокатско дружество, което е упълномощено от клиента съгласно чл. 71, ал. 1 ЗА . В зависимост от това кое лице е упълномощено от страната – адвокат или адвокатско дружество присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се извърши съответно на адвоката или на адвокатското дружество. Изцяло в този смисъл Определение № 278 от 25.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3373/2021 г., III г. о., ГК.

В настоящия случай ищецът е упълномощил адвокатско дружество „Л.“ да осъществява безплатно процесуално представителство, но пред настоящата въззивна инстанция и на л.41 от делото е представено изрично пълномощно за представителство пред компетентния второинстанционен съд, като в т.4 от същото е налице уговорка между В. Т. П. и адвокат Д. М. С., последният да оказва на упълномощителя помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Пълномощното е представено по въззивното дело с молба вх.№ 293609 от 2

18.12.2023 г.

Следователно адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на адвокат Д. С., с който е сключен договора за правна помощ за осъществяване на безплатна правна помощ пред настоящата инстанция, а не на адвокатското дружество, поради което и молбата в тази й част е основателна.

По отношение на размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Молбата е неоснователна.

В настоящото производство ответникът по въззивната жалба на ответника в първоинстанционното производство, е защитаван от адвокат Д. С. при условията на договор, съгласно който адвокатската помощ е предоставена безплатно на материално затруднено лице. Договорът е обективиран в т.4 от представеното пред настоящата въззивна инстанция пълномощно (л.41 от въззивното дело). По силата на чл. 38, ал. 2 ЗА в такива случаи адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна в размер, определен от съда и не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА.

Съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС при опреД.е на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл.

101, §1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Решението на СЕС е задължително за всички национални съдилища. По тази причина настоящият състав на съда следва да съобрази произнасянето си не с действащата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ, а с действителната фактическа и правна сложност на спора, обема на извършената работа и размера на защитения интерес.

Действително размерът на защитения интерес е 25 000 лв., а не така както съдът е посочил 20 000 лв., касае се за техническа грешка, допусната в мотивите на съдебния акт, но въпреки това въззивният съд намира, че сумата от 1 356 лв. с ДДС е достатъчна да овъзмезди труда на адвоката, изготвил отговор на въззивната жалба и участвал в едно съдебно заседание, в което не са ангажирани и събирани доказателства. Делото не се отличава нито с правна, нито с фактическа сложност.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 ГПК Апелативен съд – София, 8-ми граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 705/13.06.2024 г., постановено по в.гр.д. № 319/2024 г. по описа на Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав в частта му за разноските както следва:

ОТМЕНЯ Решение № 705/13.06.2024 г., постановено по в.гр.д. № 319/2024 г. по описа на Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав в частта му, с която съдът е присъдил в полза на Адвокатско дружество „Л.“, БУЛСТАТ 176898520, гр.София, бул. „Витоша“ № 78, ет.1 адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 356 лв. с ДДС (хиляда триста петдесет и шест с ДДС) за осъщественото пред въззивната инстанция безплатно процесуално представителство.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Д. М. С., ЕГН **********, гр.***, кв.“***“, ул. „***“ № *, бл.***, вх.*, ет.*, ап.** адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 356 лв. с ДДС (хиляда триста петдесет и шест с ДДС) за осъщественото пред въззивната инстанция безплатно процесуално представителство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 17297/25.06.2024 г. в останалата й част, с която се иска да бъде изменено решението в частта за разноските, като на адвокат С. бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 3 180 лв. с ДДС.

Определението подлежи на обжалване на основание чл.248, ал.3 от ГПК пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4