Решение № 189 от 26.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Десислава П. Генова при участието на секретаря Джудит Сл. Д.а в присъствието на прокурора А. Ст. В. като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100606896 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 24.06.2024г. по НОХД № 9948/2023г., СРС, НО, 110 състав е признал подсъдимия А. Т. Т., за ВИНОВЕН в това, че на 16.08.2021 г., около 14:30 часа, в гр.София, бул.„Ген.Скобелев“, №62А, пред магазин „Лидъл“, чрез блъскане с ръце по тялото на В. Г.

М., го извел от равновесие, причинявайки последващото му падане и подпиране с лява ръка на подлежащия терен, с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лъчева кост, което нараняване е реализирало медико-биологичния признак: трайно затруднение в движенията на ляв горен крайник, като телесната повреда е причинена от длъжностно лице - А. Т. Т., назначен с трудов договор №4836/26.10.2009 г. и допълнително споразумение към него №1312/30.10.2013 г., с длъжностна характеристика към него, на длъжност „Патрул, служби за сигурност“ в Дирекция „Централизирана охрана“ към „Сигнално охранителна техника“ ЕООД, при и по повод изпълнение на службата му, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.2, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, при условията на чл.54, ал.1 от НК, е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години.

Съдът на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимия А. Т. с три години изпитателен срок.

С присъдата съдът е постановил веществените доказателства: оптични носители, приложени на л.21, л.51 и л.109, том 1 от досъдебното производство, и на л.51, л.59, л.68 и л.77, том 2 от досъдебното производство, послужили за изготвяне на съдебни експертизи – да останат по делото за срока на неговото съхранение.

Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимият А. Т. да заплати по сметка на СДВР направените разноски на досъдебното производство в общ размер на 1396,50 лева; направените разноски в съдебната фаза на процеса по сметка на Софийски районен съд в общ размер на 500 лева, както и направените разноски от частния обвинител 1

В. Г. М. в размер на 1500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство в настоящото наказателно производство.

Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от упълномощения защитник на подс.А. Т. - адв. Б., с които се оспорва правилността на присъдата, като се претендира незаконосъобразност, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. Отправя се искане за отмяна и постановяване на нова оправдателна присъда, а при условията на алтернативност връщане на делото за ново разглеждане на СРС или намаляване на наказанието.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В хода на съдебните прения в проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на подс. А. Т.- адв. Ж. поддържа въззивната жалба и посочва, че първоинстанционната присъда е неправилна, тъй като СРС неправилно е приел и кредитирал медицинската документация по делото, както и неправилно се е позовал на показанията на пострадалия. Излагат се подробни съображения в тази насока. В заключение моли съда да отмени присъдата на районният съд и да постанови нова, с която да оправдае подзащитния му.

Представителят на СГП моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Повереника на ЧО В. М.- адв. Б. моли съда да постанови решение , с което да признае първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.Прави искане за присъждане на разноски на осн. чл. 38 ЗА.

Подсъдимият А. Т. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставеното му от съда право на последна дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че присъдата следва да бъде потвърдена, по следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изключително подробно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт на СРС. Първата инстанция е направила задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, като е изложила подробни съображения относно събраните доказателствени средства, установените от тях факти и приложимия закон. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав не намери основания за съществена промяна на фактическата обстановка по делото и прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А. Т. Т. е роден на **** г. в гр.София, българин, с българско гражданство, средно образование, неосъждан, трудово ангажиран, с ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****.

С Анекс №1 към рамков договор за услуги от 01.07.2016 година, „СОТ“ ЕООД, осигурявало охраната на търговски обекти, стопанисвани от „Лидъл България ЕООД едн Ко“ КД. измежду охраняваните обекти бил магазин „Лидъл“, находящ се в гр.София, бул.“Ген.Скобелев“ №62А.

Съгласно трудов договор №4836/26.10.2009 г. и допълнително споразумение към него №1312/30.10.2013 г., подсъдимият Т. бил назначен на длъжност „Патрул, служби за сигурност“ в Дирекция „Централизирана охрана“ към „СОТ“ ЕООД. Съгласно длъжностната му характеристика за заеманата длъжност, на подсъдимия Т. били възложени материални отговорности, а именно: да отговаря за опазване имуществото и активите на фирмата и клиентите й. По повод начините и методите за използване на физическа сила, подсъдимият 2

Т. преминал първоначално обучение, за което било издадено удостоверение рег.№2977/2009 г.

На 16.08.2021 г., съгласно наряден списък на дневната смяна, подсъдимият Т. бил определен в патрул като първи охранител „шофьор“ съвместно със своя колега - свидетелят Л.Д., с патрулен автомобил марка „Ауди Q2“, с рег.№СВ **** МР.

На 16.08.2021 г., св. В. Г. М. посетил магазин „Лидъл“ в гр.София, бул.“Ген.Скобелев“ №62А. Към този момент той бил без поставена предпазна маска на лицето, предвид въведените противоепидемични мерки, във връзка с обявена общонационална пандемична обстановка. Това обстоятелство било забелязано от служителите и охранителите в магазина, които категорично заявили на св. М., че няма да бъде обслужен. Въпреки това, последният отказал да напусне обекта, като настоявал да му бъде издаден документ за отказа да го обслужат. Поради възникнал конфликт по този повод на касата в магазина, бил подаден сигнал от служители за посещение на обекта от „Патрул, служби за сигурност“ в Дирекция „Централизирана охрана“ към „СОТ“ ЕООД. Тъй като районът попадал в обслужваната територия от подсъдимия Т., той и неговия колега свидетелят Л.Д., посетили обекта и влезли в магазина около 14:30 часа. Към този момент св.

М. се намирал в коридор след касова зона и заснемал ситуацията с телефона си, който държал в ръка. Подсъдимият Т. застанал пред него, казвайки му да не го снима, след което започнал да избутва с ръце и тяло св. М., извеждайки го от магазина на заден ход. След като го избутал през вратата на обекта, подсъдимият Т. блъснал с ръце в областта на гърдите и извел от равновесие св. М., в резултат на което последният паднал на прилежащия терен, подпирайки се на лявата си ръка. Докато св. М. лежал на земята, подсъдимият Т. го ритнал няколко пъти с крак в областта на бедрата, след което се насочил към служебния автомобил.

В същото време св. М. се изправил и извикал след подсъдимия Т., че му е счупил ръката, а подсъдимият Т. се върнал до него и натиснал контактния ключ на служебния автомобил в областта на гърдите му, след което заедно със своя колега се качили в служебния автомобил и си тръгнали от обекта.

Св. М. подал сигнал на тел.112 за случая. На местопроизшествието пристигнали полицейските служители при 03 РУ-СДВР - свидетелите Н.Н. и Ц.И., които предвид оплакванията на св. М. от изпитвана болка в лявата ръка, повикали линейка. Св. М. бил откаран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където му била оказана медицинска помощ по поставената основна диагноза: счупване на долния край на лъчевата кост. На следващият ден посетил съдебномедицински кабинет, където след преглед му е издадено СМУ №272.08/2021 г., съгласно което при прегледа и представената медицинска документация издадения от УМБАЛСМ „Пирогов“ лист за преглед на пациент в КДБ/СО №128593/16.08.2021 г., по отношение на св. М. са установени счупване в долния край на лявата лъчева кост, довело до причиняване на трайно затруднение на движението на горен ляв крайник; кръвонасядане на шията, кръвонасядане и охлузване на дясната гърда, охлузване на лявото коляно, довели до причиняване на болка и страдание. Уврежданията са в резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да се получат по времето и начина, съобщени от пострадалия, а именно, че на 16.08.2021 г., около 14:35 часа, бил блъскан, стискан за шията и наранен с ключ за автомобил, в магазин, от служители на охранителна фирма, при което паднал върху лявата си ръка, като се оплаква и от болки в шията и гръдния кош.

Съгласно заключението на вещите лица по КСМЕ, по отношение на св. М. са установени следните травматични увреждания: счупване в долния край на лявата лъчевата кост, което му причинило трайно затруднение в движението на горен ляв крайник за период по-голям от 30 дни. Освен това, по отношение на св. М. били установени и кръвонасядане на шията, кръвонасядане и охлузване на дясната гърда, охлузване на лявото коляно, които травматични увреждания му причинили болка и страдания. Описаните травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива, както и от тяхното тангенциално действие и не противоречат да са получени по начин и време, както е съобщил пострадалия.

Съгласно заключението на вещите лица по КСМТЕ, отразеното травматично увреждане в издаденото на св. М. СМУ: кръвонасядане в дясната гръдна половина, и фотографираното нараняване в областта на дясната гръдна половина, е в резултат на удар с 3 твърд тъп предмет и същото е възможно да е получено при удар с юмрук в тази област.

Описаното охлузване също се дължи на въздействието на предмет с ограничена контактуваща повърхност и сравнително малки размери, като в този смисъл е възможно да е получено при натиск /удар/ с описания в протокола за оглед на веществени доказателства ключ за автомобил. Предвид цялостния изглед на комплекса от увреждания /кръвонасядане и охлузване/, вещите лица приемат, че са били налице поне две травмиращи въздействия в съответната област - кръвонасядането, дължащо се на действието на твърд тъп предмет, което може да бъде получено при удар с юмрук в съответната област, и охлузването с характерна форма, дължащо се на действието на тъпо-ръбест предмет с малко напречно сечение и ограничена контактуваща повърхност, което може да бъде получено при натиск „забиване“ на ключа в гърдите, който извод вещите лица извеждат при съпоставяне на наличната морфологична находка със съобщените данни от пострадалия. Вещите лица застъпват категорично становище, че охлузването, което е наложено върху описаното кръвонасядане, е получено при допълнително травмиращо въздействие и не се дължи на удар с юмрук.