Определение № 1069 от 08.10.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1069 гр. София, 06.10.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Александра Йорданова

Любомир Игнатов като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно частно наказателно дело № 20211100603700 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXII от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Образувано е въз основа на постъпила жалба от адвокат Е.Б. от Благоевградската адвокатска колегия, защитника на подсъдимия Б. В. Т., ЕГН **********, срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 13. 09. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 104-ти състав, по н. о. х. д. № 11655 по описа за 2019 г.

С обжалваното определение първостепенният съд е отказал да измени взетата в съдебното производство мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.

Защитникът на подсъдимия обжалва определението с твърдения, че то е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Заявява, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ е била взета поради неявяване на подсъдимия в съдебно заседание, за което неявяване обаче са били налице уважителни причини: подсъдимият е бил задържан на територията на Германия. Излага доводи, че подсъдимият е с известен по делото адрес, както и че той има семейство и непълнолетно дете, за което се грижи и издържа. Поддържа, че не е налице опасност от укриване или извършване на престъпление, защото подсъдимият е неосъждан и има добри характеристични данни. Твърди, че досъдебното производство срещу подсъдимия в Германия е било прекратено. Развива доводи, че задържането на подсъдимия има повече възпитателен отколкото обезпечителен характер и че първоинстанционното производство може да се развие в максимално кратък срок и по диференцирана процедура и с по-лека мярка за неотклонение. Иска от въззивния съд да постанови определение, с което да измени мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.

Прокуратурата не взема становище.

След като съобрази доводите на защитата и данните по делото, Софийският градски съд направи следните фактически и правни изводи.

Жалбата е постъпила в законоустановения срок от страна в наказателния процес, 1 поради което е допустима.

Мерките за неотклонение в наказателния процес са свързани с неблагоприятно засягане на личността на обвиняемия и имат за цел да му се попречи да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда (чл. 57 НПК). Най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление (чл. 63, ал. 1 НПК).

В разглеждания случай подсъдимият Б. В. Т. е бил привлечен като обвиняем на досъдебната фаза за осъществяването на престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), което е наказуемо с лишаване от свобода и е тежко. С предявяването на постановлението за привличане на 30. 11. 2018 г. прокурорът е взел спрямо него най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която се изразява в поемането на задължение, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение от съответния орган (л.

60 от досъдебното производство).

На 16. 07. 2019 г. прокурорът е внесъл обвинителен акт срещу подсъдимия по същото обвинение (чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК). Предвид повдигнатото обвинение присъствието на подсъдимия в съдебното заседание е било задължително (чл. 269, ал. 1 НПК), като първоначално той се е явявал в съдебните заседания пред първоинстанционния съд. Подсъдимият за пръв път не се е явил в откритото съдебно заседание на 01. 02. 2021 г., въпреки че е бил уведомен за него. Впоследствие въз основа на сведения от защитника адвокат Д.Г. по делото са били изискани и са постъпили данни от Дирекцията „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР, според които подсъдимият е бил задържан на 01. 04. 2021 г. за извършена кражба в град Франкфурт на Майн и на следващия ден е бил преместен в затвора в същия град. Посочва се номер на дело „931 Gs 508/21 на Съда в гр. Франкфурт на Майн“.

В открито съдебно заседание на 05. 07. 2021 г. първостепенният съд обосновано е приел, че не са налице основанията делото да се разглежда в отсъствието на подсъдимия, доколкото от постъпилите данни е било установено местонахождението му в Германия. На следващо място е приел, че напускането на пределите на България обосновава опасност подсъдимият да се укрие, а данните за предполагаемо извършване на кражба в Германия обуславят реална опасност да извърши престъпление, поради което е изменил мярката му за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“ и е разпоредил издаването на европейска заповед за арест.

По делото има данни, че подсъдимият е бил задържан при влизане в пределите на България на 10. 08. 2021 г., след което е бил приведен в Софийския централен затвор за изпълнение на взетата мярка за неотклонение.

При това положение обжалваното определение от 30. 09. 2021 г., с което първоинстанционният съд отказва да измени взетата мярка за неотклонение, е правилно и законосъобразно. По делото са събрани достатъчно обвинителни доказателства, които обуславят относителна висока степен на вероятност, че подсъдимият е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Сред тях са свидетелските показания на частния обвинител И.К.Д., показанията на свидетеля Б.М.М. и показанията на свидетелите К.Л.М. и Б.Х.И.. Според показанията на частния обвинител, през ноември месец, 2018 г., около 20, 00 часа, докато е бил спрял автомобила си на червен светофар, до него внезапно застанал мъж с тесла в ръката. Той разпознал мъжът като братът на И. Т.а, 2 когото тя му била показвала на снимки. Съгласно частния обвинител мъжът се заканил, че ще го убие, и започнал да му нанася удари с теслата, като частният обвинител се опитал да се предпази и усетил сериозна болка в китката на лявата си ръка. Макар и останалите изброени свидетели Б.М.М., К.Л.М. и Б.Х.И. да не са очевидци, техните показания косвено подкрепят показанията на частния обвинител. Освен това по делото са събрани медицински документи (болнични листове), според които частният обвинител е бил диагностициран със съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост. Следва да се отчетат и данните от досъдебното производство: протокол за разпознаване на лице и протокол за извършена съдебно-медицинска експертиза (л. 34 и л. 44-47 от досъдебното производство).

При наличието на тези данни свидетелските показания на Н.А.Ф., съгласно които той и подсъдимият изобщо не са могли да доближат автомобила на частния обвинител, защото последният е потеглил на червен светофар, не са достатъчни, за да разколебаят вероятностния извод, че подсъдимият е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Съдът приема, че втората предпоставка за вземането на мярката за неотклонение „задържане под стража“ по чл. 63, ал. 1 НПК, а именно да съществува реална опасност подсъдимият да се укрие или да извърши друго престъпление, също е налице. По делото липсват данни подсъдимият да е получил разрешение от първостепенния съд да напусне местоживеенето си с оглед на първоначалната му мярка за неотклонение. При това положение напускането на пределите на България правилно е било отчетено като реална опасност той да се укрие. По делото също така са постъпили данни, че спрямо подсъдимия е било образувано наказателно преследване за предполагаемото извършване на кражба непосредствено след нарушаването на подписката. Макар и подсъдимият очевидно да е бил освободен от задържането в град Франкфурт на Майн, към настоящият момент защитата не е представила доказателства в подкрепа на твърдението, че наказателното производство за кражба е било прекратено. Наличието на данни за подобно производство обосновава реална опасност подсъдимият да осъществи престъпление. Към настоящия момент интензивността на реалните опасности подсъдимият да се укрие и да извърши престъпление не е спаднала.

На по-късен етап и при представянето на доказателства за прекратяване на наказателното производство в Германия подсъдимият ще може отново да поиска изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ с друга по-лека. Не са налице и основания от социален характер, които да обосновават прекратяване на действието на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание на 13. 09.

2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 104-ти състав, по н. о. х. д. № 11655 по описа за 2019 г., с което е постановен отказ да бъде изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Б. В. Т., ЕГН **********, от „задържане под стража“ в полека.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4