Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 389 от 27.09.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10413/2021
Вид
Решение № 389
Подписан
27.09.2021
В сила
27.09.2021
Състав
Здравка Иванова, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева, Калина Венциславова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 46, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за кредитните институции
  • чл. 56А · Закон за кредитните институции

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. София, 24.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20211100510413 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 435, вр. чл.274 - 279 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 28790/ 22.07.2021 г. на Г. А. М. , чрез пълномощника й адв. К. И., срещу начислените по изп. д. № 20188440401336 на ЧСИ С.Я. разноски - такси по производството. Поддържа се, че голяма част от таксите са начислени от съдебния изпълнител за действия, които не са били нужни, а други - за такива, които не са били реално извършени. При позоваване на постановките на тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС е аргументиран извод, че длъжникът не следва да отговаря за разноски, направени за изпълниелни способи, които не са приложени.

Изложени са и съображения, че законодателят не е предвидил такси за приключване или прекратяване на изпълнителното дело, каквато такса няма ив Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Поради това, според жалбоподателката М., с постъпване на сумата от 766.62 лв. от "Райфайзенбанк (България) ЕАД, където ЧСИ е наложил запор на сметките й, са били покрити всички задължения по изпълнението. Искането към съда е да намали таксите до размери съответно от 201.26 лв. за обикновени такси и 46.37 лв. - за пропорционални такива.

В срока за отговор взискателят "Т.-С." ЕАД не А.жира становище по жалбата.

1

Частният съдебен изпълнител С.Я., с рег. № 844 на Камарата на ЧСИ, е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал.3 ГПК, в които сочи, че за първоначално начислените от него такси длъжникът по изпълнението Г.М. е била уведомена още пред 2018 г., като преклузивният срок за обжалването им е изтекъл. По отношение на допълнително начислените такси с издадените фактури и сметки от 21.05.20201 г. и 05.07.2021 г. становището на съдебният изпълнител е в смисъл, че всяка начислена от него такса е за действие, което е извършено реално и е било необходимо за правилното и целесъобразно развитие на изпълнителното производство.

Жалбата частично недопустима, а в процесуално допустимата си части неоснователна, по следните съображения:

Изпълнително дело № 20188440401336 на ЧСИ С.Я., рег.№ 844, с район на действие СГС, е образувано по изпълнителен лист от 24.06.2015 г., издаден по гр. д. № 20687/2015 г. на СРС, 56 състав, с който длъжниците Г. А. М. и В.Е.М. са осъдени да заплатят на "Т.-С." ЕАД сумите от 327.95 лв. главница, 56.91 лв. лихви за забава и 325 лв. разноски, по молба на взискателя за принудително събиране само на остатъка от главницата в размер на 47.61 лв. и 9.43 лв. мораторни лихви.

Със съобщение за образуване на изпълнително дело, връчено редовно на жалбоподателката М. на 17.07.2018 г., същата е поканена да плати незабавно остатъка от дълга по листа, както и разноски по изпълнението в размер на 221.80 лв. обикновени такси и 56.72 лв. пропорционална такса. Така начислените разноски вкючват 24.00 л в . п о т. 1 от ТТР към ЗЧСИ за образуване на изпълнителното производство; 60.00 лева по т. 2 ТТР към ЗЧСИ за извършване на цялостно имуществено проучване на Г. А. М.; 60.00 л е в а по т. 2 ТТР към ЗЧСИ за извършване на цялостно имуществено проучване на В.Е.М.; 6.00 лева по т. 3 ТТР към ЗЧСИ за извършване на справка в регистъра за банкови сметки на Българска народна банка за Г. А.

М.; 6.00 лева по т. 3 ТТР към ЗЧСИ за извършване на справка в регистъра за трудови договори на Национален осигурителен институт за Г. А. М.; 6.00 лева по т. 3 ТТР към ЗЧСИ за извършване на справка в регистъра за банкови сметки на Българска народна банка за В.Е.М.; 6.00 лева по т. 3 ТТР към ЗЧСИ за извършване на справка в регистъра за трудови договори на Национален осигурителен институт за В.Е.М.; 24.00 лева по т. 5 ТТР към ЗЧСИ за изпращане с призовкар на Съобщение за образувано изпълнително дело на Г. А. М.; 24.00 лева по т. 5 ТТР към ЗЧСИ за изпращане с призовкар на Съобщение за образувано изпълнително дело на В.Е.М.; 0.50 лева по т. 31 ТТР към ЗЧСИ за държавна такса за извършване на справка в регистъра за банкови сметки на Българска народна банка за Г. А. М. на основание чл. 56А ЗКИ и чл. 11 Наредба 12 на БНБ; 0.50 лева по т. 31 ТТР към ЗЧСИ за държавна такса за извършване на справка в регистъра за банкови сметки на Българска народна банка за В.Е.М. на основание чл. 56А ЗКИ и чл. 11 2

Наредба 12 на БНБ 2.40 лева по т. 31 ТТР към ЗЧСИ за държавна такса за извършване на справка в регистъра за трудови договори на Национален осигурителен институт и данни за актуално сътояние за Г. А. М.; 2.40 лева по т. 31 ТТР към ЗЧСИ за държавна такса за извършване на справка в регистъра за трудови договори на Национален осигурителен институт и данни за актуално сътояние за В.Е.М.; 5 6 . 7 2 л е в а по т. 26 ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение. Съобщението е връчено на наемател, който е приел същото със задължението да го предаде на адресата при спазване на процесуалните изисквания на чл. 46, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 46, ал. 4, изр. 1-во от ГПК с получаване на съобщението се смята, че връчването е извършено редовно на адресата. В едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК (в редакцията на разпоредбата преди изменението й със ЗИДГПК от ДВ бр. 100/2019 г.) постановлението за разноските, инкорпорирано в така връченото съобщение, не е обжалвано от длъжника по изпълнението. Ето защо жалбата на М. от 22.07.2021 г. в частта, насочена срещу така начислените такси, се явява процесуално недопустима като просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане.

Относно останалите разноски за такси, начислени от ЧСИ Я. на 21.05.2021 г. и 05.07.2021 г., по делото няма данни кога длъжницата Г.М. е узнала за тях (в уведомяването от 25.06.2021 г. за дължимия остатък от задължението й в общ размер от 170.02 лв. не е индивидуализирано по пера какво включва тази сума), поради което, жалбата срещу таксите от тези две сметки - № 0000450195/21.05.2021 г. и № 0000455666/05.07.2021 г., се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По делото не се спори, а и от съдържащите се в приложеното копие на изпълниелнителното дело писмени доказателства се установява, че на 21.05.2021 г. са издадени фактура и сметка за 12.00 лева по т. 4 ТТР към ЗЧСИ за изпращане на съобщение за наложени обезпечителни мерки по пощата до Г. А. М.; 12.00 лева по т. 4 ТТР към ЗЧСИ за изпращане на съобщение за наложени обезпечителни мерки по пощата до В.Е.М.; 18.00 лева по т. 9 ТТР към ЗЧСИ за налагане на запор върху банкова сметка на Г.

А. М.; 18.00 лева по т. 9 ТТР към ЗЧСИ за налагане на запор върху трудово въднаграждение на Г. А. М.; 18.00 лева по т. 9 ТТР към ЗЧСИ за налагане на запор на банкова сметка на В.Е.М.; 2.23 лева по т. 31 ТТР към ЗЧСИ за пощенски разходи за изпращане на съобщение по пощата до Г. А. М.; 2.23 л е в а по т. 31 ТТР към ЗЧСИ за пощенски разходи за изпращане на съобщение по пощата до В.Е.М.; 49.42 лева по т. 26 ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение, или общо 82.46 лева обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ, и 49.42 лева пропорционална такса пот. 26 ТТР към 3

ЗЧСИ. На 05.07.2021 г. е издадена фактура и сметка за 12.00 лева по т. 4 ТТР към ЗЧСИ за изпращане по пощата на съобщение за приключване на изпълнителното производство до Г. А. М. и В.Е.М.; 24.00 лева по т. 5 ТТР към ЗЧСИ за изпращане на съобщение с призавкар за вдигане на запор върху банкова сметка на Г. А. М.; 24.00 лева по т. 5 ТТР към ЗЧСИ за изпращане на съобщение с призавкар за вдигане на запор върху трудово въднаграждение на Г. А. М.; 24.00 лева по т. 5 ТТР към ЗЧСИ за изпращане на съобщение с призавкар за вдигане на запор на банкова сметка на В.Е.М.; 9.04 лева по т. 26 ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение, общо 84.00 лева обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ и 9.04 лева пропорционална такса по т.

26 ТТР към ЗЧСИ. Събраните по делото суми за принудително изпълнение на задължението на длъжницата М. по листа са от наложения запор върху банковите й сметки. Следователно, всички описани по-горе такси се явяват свързани с така реализираяния изпълнителен способ, поради което и действията на съдебния изпълнител не само не са в разрез, а напротив - са в пълно съответствие с указанията, дадени с ТР № 3:2015 г. на ВКС, ОСГТК, на които жалбоподателката се позовава само формално. Действително, т.1 от ТТРЗЧСИ се отнася само за образуване на изпълнението (но не и за прекратяването му), както т.9 от ТТРЗЧСИ касае само такса за налагането на запор (не и за вдигане на същия), но в процесния случай не се установява ЧСИ Я. да е начислявал такси за прекратяване на делото или за вдигане на запора след пълното погасяване на дълга ведно с лихвите и разноските.

Таксата по т.5 от ТТРЗЧСИ е за изготвяне и връчване на съответните книжа, която е за сметка на длъжника - аргумент от чл. 79, ал. 1 и 2 от ГПК.

Следователно, с постъпване на сумата от 766.62 лв. от третото лице "Райфайзенбанк (България)" ЕАД по наложения запор не са погасени всички задължения по изпълнението, както се твърди в жалбата. Допълнително начислените такси от ЧСИ по издадените сметки - № 0000450195/21.05.2021 г. и № 0000455666/05.07.2021 г. са свързани с реално извършени необходими изпълнителни действия по осъществения изпълнителен способ, поради което също са били дължими и следва да се платят от длъжника. Ето защо, жалбата в допустимата й част следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното, Софийски градски съд

4

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 28790/22.07.2021 г. на Г.

А. М., чрез пълномощника й адв. И., срещу начислените по изп. д. № 20188440401336 на ЧСИ С.Я. такси по производството в размер на 221.80 лв. обикновени такси и 56.72 лв. пропорционална такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 28790/22.07.2021 г. на Г. А.

М., чрез пълномощника й адв. И., срещу начислените по изп. д. № 20188440401336 на ЧСИ С.Я. такси по производството по сметка № 0000450195/21.05.2021 г. за сумата 82.46 лв. обикновени такси и сумата 49.42 лв. пропорционална такса, както и по сметка № 0000455666/05.07.2021 г. за сумата 84.00 лв. обикновени такси и 9.04 лв. пропорционална такса Решението в ЧАСТТА, в която жалбата е оставена без разглеждане, подлежи няа обжалване пред САС в едноседмичен срок от уведомяването за изготвянето му чрез връчване на препис от същото, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5