Решение № 125 от 07.04.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 266/2026
- Вид
- Решение № 125
- Подписан
- 07.04.2026
- В сила
- 29.04.2026
- Състав
- Снежана Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.303 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 125 гр. Пазарджик, 07.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20265220200266 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Д. Е. П. от град Ветрен, ЕГН: ********** против НП № **************** год. на началник група в ОДМВРПазарджик, РУ - Септември, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 102,26 евро/200 лева лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното НП.
Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен юрисконсулт, видно от което жалбата се оспорва.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази 1 становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на ************ часа, в село *********** управлява л.а. „Мазда 6“ с рег. №*******, който не бил регистриран по надлежния ред, т.к. бил със служебно прекратена регистрация от 21.04.2025 г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП, поради което против жалбоподателя бил съставен АУАН № 3289672 от 15.05.2025 год. Въз основа на горепосочения АУАН първоначално не било издадено НП, а била сезирана РП-Пазарджик с оглед преценка дали поведението на жалбоподателя не съставлява престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК. С постановление от 14.08.2025 год. прокурорът отказал да образува досъдебно производство с мотив за липса на субективна съставомерност на деянието, след което изпратил преписката по компетентност на Началника на РУ – Септември за преценка дали деянието представлява административно нарушение по ЗДвП.
След като АНО получил прокурорското постановление, издал на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН обжалваното в настоящото производство НП.
То било връчено лично на жалбоподателя на 06.02.2026 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 13.02.2026 год. С оглед на това въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:
Установи се безспорно по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесния и описан по-горе лек автомобил, който бил собственост на *********** ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала ****************. Жалбоподателят бил работник в дружеството и управлявал автомобила на посочената дата инцидентно.
2
Установи се категорично и това, че този автомобил бил с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, във вр. с чл.18б ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 04.10.2023 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Причина за прекратяването на регистрацията бил факта, че представляващия собственика - ЮЛ не бил изпълнил задължението си в двумесечен срок, считано от покупката, респ. придобиването на собствеността над автомобила, да регистрира превозното средство на името на купувача. След изтичане на срока по чл.143, ал.15 от ЗДП автомобилът бил служебно дерегистриран на 21.04.2025 г. Известен период след това - на 15.05.2025 г., жалбоподателят управлявал автомобила, т.к. нямал съзнанието, че същият е със служебно прекратена регистрация, след което бил спрян за проверката от служители на МВР, които констатирали, че автомобила действително е с прекратена регистрация. Това обстоятелство не се знаело до този момент и от ********.
При така установеното съдът намира, че поведението на жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на административното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците, както от обективна, така и от субективна страна, а липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието. Няма никакво съмнение, че административно наказателната отговорност на физическите лица, подобно на наказателната такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение такава не се носи. В случая не може да се очаква дори от собственика, а още по малко от несобственика / в случая жалбоподателя
Д. П./ да знаят за извършената и точно на 21.04.2025 г. дерегистрация, която се извършва посредством отбелязване в автоматизираната информационна система от съответния административен орган. В такава ситуация, да се ангажира административно наказателна отговорност за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и то от несобственика , ще означава да се стъпи само и единствено на предположение, което е недопустимо. Нормата на чл.303 ал.1 от НПК императивно повелява, че присъдата не може да почива на предположение.
Тази норма е субсидиарно приложима и в АНП по силата на чл.84 от ЗАНН, още повече, че наказателното постановление в административно 3 наказателното производство има статут като на присъдата в наказателното производство, доколкото съставлява санкционен властнически акт на държавна репресия за извършено виновно административно нарушение.
Всичко това налага обжалваното НП да се отмени.
При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателя, но същият не претендира такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, РС – Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № **************** год. на началник група в ОДМВРПазарджик, РУ - Септември, с което на Д. Е. П. от град Ветрен, ЕГН:
**********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 102,26 евро/200 лева лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4