Решение № 260041 от 30.03.2021, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260041 гр.Враца, 30.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 02.03.2021г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.

ИВАНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГОРЧЕВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№68 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.694, ал.2, т. 1 от ТЗ от Р.С.Т., ЕГН **********, с адрес ***, представлявана по пълномощие от адв.Д.А. от САК, срещу "Либра-4"ООД/н/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***.

В исковата молба се твърди, че с Определение

№1626/17.11.2008г. по гр.д.№961/2006г. по описа на Окръжен съд-Враца ищцата е назначена за временен синдик на "Либра-4"ООД с месечно възнаграждение в размер на 800лв., а с Определение №1867/17.12.2008г. - за постоянен синдик с месечно възнаграждение в размер на 1 000лв. С Решение №53/21.02.2018г. съдът по несъстоятелността е прекратил правомощията на ищцата като синдик, а с Определение №225/11.03.2019г. същата е освободена.

Нататък в исковата молба се сочи, че съдът по несъстоятелността е одобрявал всички отчети на ищцата по чл.659, ал.2 от ТЗ и е давал разрешения по чл.658, ал.1, т.9 от ТЗ за изплащане на месечните й възнаграждения като синдик. Заради липса на парични средства в масата на несъстоятелността в периода от 22.05.2010г. до 21.02.2018г. дължимите на ищцата плащания в общ размер 93 421.19лв. не били извършени, поради което й се дължат.

За да охрани правата си и, съобразявайки се с оформящата се съдебна практика, застъпваща становището, че вземането за възнаграждение на освободения синдик подлежи на предявяване в производството по несъстоятелност, с молба от 01.08.2019г. ищцата е предявила вземанията си пред съда по несъстоятелността. Настоящият синдик е приел част от предявените вземания в размер на 18 877.50лв. за периода 01.08.2016г. - 21.02.2018г., а останалата част в размер на 74 543.69лв. е включил в изготвения на 31.01.2019г. допълнителен списък №5 на предявени и неприети вземания, без да посочи мотиви за това.

Следващото твърдение на ищцата е, че на основание чл.690, ал.1 от ТЗ е подала възражение срещу списъка на неприетите вземания, което съдът по несъстоятелността е оставил без уважение с Определение №371/18.06.2020г.

По този начин е обоснован правния интерес на ищцата да предяви иск за установяване на вземането си в размер на 74 543.69лв., представляващо дължимо й за периода от 22.05.2010г. до 21.02.2018г. текущо месечно възнаграждение като синдик на "Либра-4"ООД.

На основание чл.694, ал.4, пр.1 от ТЗ като страна в производството е конституиран синдикът на "Либра-4"ООД/н/.

По молба на "Български жълти страници"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя Г. К., посоченото дружество, имащо качеството на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност за "Либра-4"ООД/н/, е конституирано като трето лице-помагач на страната на длъжника.

Чрез управителя И. И. В. длъжникът "Либра-4"ООД/н/ е подал отговор на исковата молба, с който признава предявения иск.

Отговор на исковата молба е подаден и от Х.Б.М., синдик на "Либра-4"ООД/н/, който оспорва предявения иск.

Синдикът М. оспорва твърдението на ищцата, че част от предявените от нея вземания не са приети без за това да е изложен мотив, като от своя страна твърди, че за неприемането на вземанията на ищцата са изложени подробни съображения.

За да оспори предявения иск и в подкрепа на становище си за неоснователност на същия, синдикът М. се позовава на наличието на съдебна практика, в която е възприето становището, че независимо от факта на липсата на парични средства в масата на несъстоятелността, бившият синдик след напускането си се е превърнал в кредитор длъжника, защото съгласно чл.655 от ТЗ едно от условията, на които синдикът трябва да отговаря, е да не е кредитор в производството по несъстоятелност /чл.655, ал.2 т.3/.

Нататък синдикът излага съображения, че невъзможността текущото възнаграждение на синдика да бъде изплатено съобразно чл.661, ал.3 от ТЗ поражда за него вземане, което се погасява по давност съгласно общите правила на чл.110 и сл. ЗЗД, а дефинирането на възнаграждението като разноски по несъстоятелността в чл.722, т.2 от ТЗ не е основание то да се изключи от приложното поле на института на погасителната давност, тъй като за синдика неполученото възнаграждение представлява вземане, а чл.772, т.3 от ТЗ само указва по какъв начин и с каква поредност се удовлетворява това вземане при разпределение на суми от осребреното имущество на длъжника. Според синдика от разпоредбата на чл.661, ал.3 от ТЗ, предвиждаща текущото месечно възнаграждение на синдика да се изплаща ежемесечно, произтича извод, че вземането става изискуемо с изтичането на календарния месец, независимо дали синдикът е поискал да му бъде изплатено възнаграждение за съответния месец, и по причина, че се дължи ежемесечно и в предварително определен размер, вземането носи белезите на периодичен платеж по смисъла на чл.111, б."в" от ЗЗД. Синдикът развива съображения, че за течението на погасителната давност по чл.111, б." от ЗЗД е без значение дали в масата на несъстоятелността има налични средства, позволяващи удовлетворяване на вземането, а липсата на такива не е предвидена в закона като самостоятелно основание за спиране на погасителната давност и не попада в нито една от хипотезите на чл.115 от ЗЗД. Развивайки и други правни съображения, синдикът настоява, че спиране на давността не може да бъде обосновано и с разпоредбата на чл.658а от ТЗ с оглед неприложимостта на процедурата за предявяване на вземанията към вземанията на действащия синдик, тъй като ползването на последиците по чл.685а от ТЗ би било възможно едва след освобождаване на синдика, когато той се превръща в кредитор на несъстоятелността с вземане за неполучено възнаграждение, което подлежи на предявяване в производството по несъстоятелност при наличие на предпоставките на чл.688, ал.3 от ТЗ.

Другите съображения на синдика са, че ако в масата на несъстоятелността няма средства за изплащане на възнаграждението на синдика, изтичането на давността по чл.111, б."в" от ЗЗД е преодолимо единствено чрез предплащане на разноските по реда на чл.629б от ТЗ и спиране на производството на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, с което би се спряло течението на погасителната давност.

На следващо място синдикът счита, че неудовлетворените съобразно чл.661, ал.3 от ТЗ вземания за текущо месечно възнаграждение на действащия синдик не подлежат на предявяване в производството по несъстоятелност и не се ползват от последиците на спиране на давността съгласно чл.685а от ТЗ и за тези вземания се прилага давността по чл.111, б."в" от ЗЗД, независимо от качеството им на разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.722, ал.1, т.3, вр. чл.723 от ТЗ и от наличието на средства за удовлетворяването им.

В заключение синдикът сочи, че процесното вземане е включено в списъка на неприетите вземания поради погасяването му давност с изтичането на срока по чл.111, б."в" от ЗЗД съгласно ТР №382011 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, а погасителната давност в случаи като процесния започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл.114, ал.1 ат ЗЗД, т.е. от последния ден на съответния календарен месец от предявения период за вземането за неплатено възнаграждение на синдика, дължимо за периода от 22.05.2010г. - 31.07.2016г. в размер на 74 543.69лв./.

Подпомагащата страна "Български жълти страници"ЕООД /кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност/, представлявана от управителя Г. К., е представила писмено становище, в което поддържа, че синдикат правилно не е приел предявените от ищцата вземания в исковия размер, като прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б."в" от ЗЗД.

След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:

По делото е безспорно, а и при справка с гр.д.№961/2006г. на Окръжен съд-Враца се установява, че с Решение №549/27.10.2008г. по т.д.№239/2008г. по описа на ВКС е обявена неплатежоспособността на "Либра-4"ООД с начална дата 07.12.2000г., открито е производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик.

С Определение №1626/17.11.200г., постановено от Окръжен съд-Враца в рамките на производството по несъстоятелност по гр.д.№961/2006г., ищцата Р.Т. е назначена за временен синдик с текущо месечно възнаграждение в размер на 800лв., а с Определение №1865/17.12.2008г. същата е назначена за постоянен синдик с текущо месечно възнаграждение в размер на 1 000лв.

С оглед на това, че одобрените от съда разходи в производството по несъстоятелност в размер на 98 000лв., формирани от одобрени, но останали неизплатени поради липса на средства в особената сметка суми за заплащане на текущото месечно възнаграждение на синдика, които не са предплатени по реда на чл.629б, вр. чл.632, ал.5 от ТЗ, с Решение №53/21.02.2018г. производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.632, ал.1 от ТЗ и правомощията на синдика са прекратени.

С Решение №3001/19.12.2018г., постановено по т.д.№3826/2018г. по описа на САС, решението за спиране на производството по несъстоятелност е отменено. По молба от 18.02.2019г., подадена от кредитора "Български жълти страници"ЕООД, и молба на синдика Р.Т. от 08.03.2019г. с Определение №225/11.03.2019г. ищцата е освободена като синдик на основание чл.657, ал.1, т.1 от ТЗ и за синдик на "Либра-4"ООД/н/ е назначен Х.Б.М..

С молба вх.№6953/01.08.2019г. освободеният синдик Р.Т. е предявила пред съда по несъстоятелността вземане в размер на 93 421.19лв. В молбата се сочи, че общото възнаграждение на синдика за периода от 20.11.2008г. до 22.02.2018г. възлиза на 110 900лв., от които с определения на съда по несъстоятелността са одобрени такива в размер на 110 150лв., тъй като съдът не е одобрявал разходи за възнаграждение в размер на 750лв. за периода 01.07.2018г.-21.02.2018г. В молбата е посочен размера на разходите, изплатени от синдик Т., както и постъпленията в особена сметка, като сумата 93 421.19лв. се явява разлика, равняваща се на неизплатените възнаграждения на синдика. При справка с гр.д.№961/2006г. /производството по несъстоятелност/ се установява, че с молбата са синдика отново са представени всички разходни документи, оправдаващи извършените в производството разходи.

Между страните не се спори, а и при справката с гр.д.№961/2006г. се установява, че с определения на съда по несъстоятелността по чл.658, ал.1, т.9 от ТЗ са одобрявани подаваните ежемесечни отчети на ищцата Р.Т. за целия период, в който е изпълнявала функциите на синдик, и на същата е давано разрешение да се разпорежда със сумите за изплащане на текущото й месечно възнаграждение, което за периода 20.11.2008г. - 31.07.2016г. възлиза на исковата сума в размер на 74 543.69лв.

Синдикът на "Либра-4"ООД/н/ е изготвил допълнителен списък на предявени приети вземания, в който е включил вземане на ищцата в размер на 18 750лв. - сумата за възнагражденията й като синдик за периода 01.08.2016г. - 21.02.2018г., и такова в размер на 127.50лв., представляваща заплатени разноски по несъстоятелността за периода 01.08.2014г.

- 21.02.2018г. Синдикът е изготвил и допълнителен списък на предявени неприети вземани, в който е включил предявеното от ищцата вземане за сумата 74 543.69лв., представляваща възнаграждението й като синдик в периода 20.11.2008г. - 31.07.2016г.

С исковата молба е представено писмо на ищцата, отправено до управителя на "Либра-4"ООД/н/, с което е отправено запитване дали длъжникът признава задължението за неизплатените й възнаграждения като синдик в размер на 93 421.19лв. С писмо от 28.02.2018г. управителят И. В. заявява, че потвърждава задълженията за неизплатени възнаграждения на ищцата като синдик за периода от 22.05.2010г. до 21.02.2018г. в размер на 93 421.19лв.

Изготвените от синдика на "Либра-4"ООД/н/ допълнителни списъци на предявени приети и неприети вземания са обявени в търговския регистър на 07.02.2020г. под №20200207141809.

В срока по чл.690, ал.1 от ТЗ ищцата е подала пред съда по несъстоятелността възражение срещу списъка на неприетите вземания. По възражението писмено становище е подадено от длъжника, който е заявил чрез управителя си, че синдикът няма право служебно да се позовава на изтекла погасителна давност, както и че възражението е основателно и следва да бъде уважено.

Разпечатката съдържа 37 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f9688ce-4404-4de1-97f8-067f229dfa88