Решение № 177 от 11.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Бургас, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20252120200044 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на "*" ЕАД, ЕИК *, представлявано от изпълнителния директор *, чрез пълномощник юрк. *, срещу Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № 8506726853, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

С жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност на санкционния акт, поради което се моли за отмяната му, ведно с присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. В предварително депозирано становище по хода на делото от юрк. * се изразява и становище по същество, като отново се моли за отмяна на атакувания ЕФ по изложените в жалбата съображения.

Административнонаказващият орган се представлява от ст.юрк. *, която оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на атакувания електронен фиш, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок за обжалване (видно от приложеното по делото известие за доставяне, процесният фиш е връчен на 1 жалбоподателя на 04.12.2024г., а жалбата е депозирана в Агенция „Пътна Инфраструктура“ на 17.12.2024г.), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 19.09.2023г., в 07:42 часа, с устройство № 10031 (елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата) е установено управление на ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ ИВЕКО МАГИРУС, регистрационен номер *, с технически допустима максимална маса 25700, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, в община Бургас, по път А-1 км 357+949, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

За констатираното бил издаден обжалваният електронен фиш, с който за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2,т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на "*" ЕАД, ЕИК *, като собственик на процесното ППС, е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приложените по делото доказателствени материали по административнонаказателната преписка, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ЕФ относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и след влизане в сила /считано от 13.02.2024г./ на законодателно изменение на разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 ЗДвП, допускащо издаване на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал.

3б от ЗДвП, като предвид процесуалния характер на нормата на чл. 189ж, ал.1 ЗДвП, същата се прилага в новата си редакция незабавно с влизането си в сила.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на 2 съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.

Горепосочените разпоредби задължават собствениците, респективно ползвателите на пътни превозни средства, да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси. Тези задължения са регламентирани в ЗП и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата), приета на основание чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда, че за преминаването по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси на база време и на база изминато разстояние, като таксата за изминато разстояние се дължи за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 Закона за пътищата. Съгласно посочената разпоредба тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 от разпоредбата на чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Тол таксата се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък (чл. 8, ал. 2 Наредбата).

По делото не се спори, че собственик на процесното ППС е жалбоподателят „*" ЕАД, ЕИК *.

Нарушението е било установено въз основа на доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП и по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него изображения във вид на снимков материал представляват доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, регистрационния му номер, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП генерираният доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и снимковият материал представляват доказателства за установените обстоятелства относно мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената 3 пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

Наред с това, безспорно е установено, че при преминаване на процесното пътно превозно средство през контролно устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, същата е регистрирала нарушение за описания товарен автомобил, тъй като за него не е била подадена тол декларация.

От представеното становище от

Отдел

„Управление на информационната система и инфраструктура“ на Национално тол управление (л. 28 от делото) се установява, че за датата и към момента на нарушението за процесното ППС не е получена тол декларация (необходима за определяне размера на дължимата за плащане тол такса, съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП) за сегмента на рамката, от която е отчетено това нарушение.

Така установеното безспорно осъществява състав на нарушение по чл.

102 ал. 2 от ЗДвП.

Неизпълнението на задължението по чл. 102, ал. 2 ЗДвП е скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл.187а, ал.2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която предвижда, че на юридическо лице – собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, допуснал движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и съответно за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, се налага имуществена санкция в размер на 2 500 лева, каквато санкция е наложена и в настоящия случай.

По въпроса за съответствието на предвидените в българското законодателство фиксирани размери на глобата и имуществената санкция за процесното нарушение, както и на предвидената компенсаторна такса, със законодателството на ЕС и в частност с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, е постановено Решение на СЕС по дело С-61/23 от 21.11.2024г. във връзка с отправено преюдициално запитване от Административен съд – Хасково. С посоченото решение СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Следователно, относимата в настоящия случай санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е в противоречие с принципа на съразмерност на наказанията, залегнал в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. В тази връзка настоящият съдебен състав изцяло споделя изложеното в 4 преюдициалното запитване становище от запитващата юрисдикция, че съдът при разглеждане на делото по обжалване на електронния фиш няма право да изменя размера на санкциите, предвидени в член 179, алинеи 3—3б от ЗДвП, в зависимост от характера или тежестта на нарушението. По тази причина правилно е било отбелязано, че съдът е изправен пред невъзможността да извърши преценка на съразмерността на тези наказания и да отчете различните характеристики на конкретните случаи, като например дали дължимата такса не е заплатена изцяло или частично, какво е изминатото разстояние без заплащане на такса или дали деянието е извършено при условията на умисъл, или при непредпазливост.

След като е налице конкретно произнасяне на СЕС за противоречие на националното законодателство и в частност чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на общностното право, се налага извод, че посочената санкционна норма не следва да се прилага, като несъответна на принципа на пропорционалността на наказанието, предвиден в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО.