Решение № 24 от 01.08.2024, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Кула, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Административно наказателно дело № 20241330200047 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.*9 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството по делото е образувано по постъпила жалба от Р. С. Т., ЕГН********** от с. *************, общ. Видин, обл. Видин, ул. „ *************“ № * срещу Наказателно поС.овление № ****/23.04.2024г. на директора на Регионална дирекция на горите / РДГ/ - Берковица, с което му е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 213, ал.1, т.2 от Закона за горите за това, че на 03.10.2024г. в с. ********, пред частен дом на ул. „ Осемнадесета“ № 2 е извършил разпоредителна сделка, като е продал 3,*0 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „ Дъб“ с дължина 1 м., маркирани с общинска марка „ Белоградчик 03“ на лицето С. Е., като не е представил превозен билет – документ, доказващ законния произход на дървата, а именно: „Глоба“ в размер на *00 лв. на основание чл. 266, ал.1 от Закона за горите.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно поС.овление, като се излагат възражения, че констатациите в процесните АУАН и НП не отговарят на действителната фактическа обС.овка, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения, с които е нарушено правото на защита на жалбоподателя, като същите не са посочени в жалбата.

В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуалния си представител адв. С., който поддържа жалбата и моли да бъде отменено наказателното поС.овление поради допуснати процесуални нарушения и поради нарушения на материалния закон, за което представя писмени бележки, в които излага доводи, че в нарушение на чл. 33, ал.2 и чл. *4,ал.1 от ЗАНН АНО не е прекратил административнонаказателното производство до произнасянето на прокуратурата, както и че издал атакуваното наказателно поС.овление 1 базирайки се както на АУАН, така и на поС.овеното от прокуратурата поС.овление за прекратяване на наказателното производство, което приема за съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Посочва също, че е нарушена разпоредбата на чл.

*7, ал.1,т.7 ЗАНН, тъй като АНО не и изложил мотиви във връзка с размера на определеното наказание. Излага и доводи, че не е доказано жалбоподателят да е извършил разпоредителна сделка, тъй като той не е продавачът на процесните дърва.Посочва също, че нормата на чл. 213 ЗГ, която административнонаказващият орган е приел, че е нарушена е бланкетна и не съдържа

Прави искане за пресъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Въззиваемата страна – директорът на РДГ – гр. Берковица се представлява от юрисконсулт Марян Димитров, който не представя С.овище по същество.

Съдът, след като взе предвид С.овищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за уС.овено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. *9, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:

От фактическа страна се уС.ови следното:

На неуС.овена дата през месец септември 2023г. кметът на с. ******** – свидетелката Г. В. поела организацията по снабдяване на жителите на селото с дърва за огрев, както и в предходни години, тъй като населението на селото е застаряващо. В тази връзка се свързала със свидетеля И. М. Ц., който се занимавал с доставка на дърва за огреви и с когото и предишни години контактувал в тази връзка. Двамата се уговорили М. да осигури доставка на дърва за огрев на желаещите от селото. В тази връзка свидетелката В. направила списък на желаещите и количеството дърва за огрев, които те желаят да закупят, а свидетелят М. се свързал с представител на фирма от гр.

Белоградчик, която добивала и продавала дърва за огрев, като М. се ангажирал с транспортирането им. Уговорката била, когато товарният автомобил с дървата отиде в селото, свидетелката В. да посочва адреса, на който същите следва да бъдат закарани. Тъй като заявилите дърва бързали с доставката, М., който бил на почивка извън страната, ангажирал жалбоподателя да осъществи транспорта на дървата до с. ******** с товарния автомобил на М., като се уговорили, когато закара дървата на всеки от адресите, които му посочат, жалбоподателят да получи дължимата сума за дървата, с която да се разплати с формата, която ги добива, да зареди гориво за товарния автомобил и остатъка да предаде на М., за което М. щял да го почерпи, тъй като и преди са имали такива отношения. В изпълнение на тази уговорка на 03.10.2023г. жалбоподателят Т. транспортирал с товарния автомобил на свидетеля М. на свидетеля С. Е., който бил заявил при свидетелката В., че желае да закупи дърва за огрев, до неговия адрес в с. ********, ул. „ Осемнадесета“ № 2 3,* пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид „ Дъб“, като при закарването на дървата не представил на свидетеля Е. превозен билет за превозената дървесина. С оглед направената уговорка със свидетеля

М., жалбоподателят взел дължимите за дървата пари от свидетелката С.кова. На 04.10.2023г. била 2 извършена проверка на доставените дърва от свидетеля П.П. – полицейски служител в РУ Кула и негови колеги, както и от свидетеля Г. Б. Б. – горски инспектор в РДГ – Берковица, при която проверка констатирали, че докараните дърва за огрев на свидетелката С.кова не съответства като количеството на уговореното и платеното от нея, тъй като били заявени от нея 8 пр. куб.м., за което количество да заплатила. Констатирали също, че дървата са маркирани, но свидетелката С.кова ги уведомила, че не е получила превозен билет за тях. Видно от служебно направена справка от интернет страницата на ИАГ на процесната дата има издаден само един превозен билет за товарния автомобил, с който жалбоподателят е транспортирал дървата Превозен билет № **************/1*2700–9А34ВАА, но същият е с получател Ангелова с адрес с. ********. Свидетелят М. свидетелства, че лицето, което е издавало превозните билети – свидетеля Л. И. е издавал понякога един превозен билет за количество дърва, което се транспортира до два адреса в с. ********, но свидетелят И. заявява пред съда, че това се случвало само веднъж на 19.09.2024г., като посочва също, че получателите и адресите, които е следвало да отрази в превозните билети му ги е посочвал жалбоподателя. За констатираното при проверката, свидетелят Б. съставил Констативен протокол / КП/ № АОО№******** от датата на проверката, а на 03.11.2023г. съставил срещу жалбоподателя Акт за уС.овяване на административно нарушение / АУАН/№ ****/23г. в негово присъствие и му връчил препис от същия, като приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 213, ал.1, т.2 от ЗГ за това, че на 03.10.2024г. в с. ********, пред частен дом на ул. „ Осемнадесета“ № 2 е извършил разпоредителна сделка, като е продал 3,*0 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „ Дъб“ с дължина 1 м., маркирани с общинска марка „ Белоградчик 03“ на лицето С. Е., като не е представил превозен билет – документ, доказващ законния произход на дървата. Във връзка с уС.овеното при проверката е образувана и полицейска преписка на РУ Кула, която впоследствие е изпратена в РП – Видин и с ПоС.овление от 31.01.2024г. на прокурор от РП – Видин е поС.овен отказ да се образува досъдебно производство, а преписката е изпратена на РДГ – Берковица за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. На основание поС.овения от РП – Видин отказ, администратинтонаказващият орган издал атакуваното наказателно поС.овление, с което на основание чл. 266, ал.1 от Закона за горите наложил на жалбоподателя Т. административно наказание – „Глоба” в размер на *00.00 лева. Наказателното поС.овление е връчено на жалбоподателя на 26.04.2024г.

Така посочената фактическа обС.овка се уС.ови по категоричен начин от събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите Г. Б. Б., Е. М. С., И. М. Ц., Г. И. В., С. С. Е. и Л. М. И., както и от приложените по делото писмени доказателства- цитираните по- горе от съда констативен протокол, поС.овление за отказ за образуване на наказателно производство, разпечатка от интернет страницата на

ИАГ на

Превозен билет

№

**************/1*2700–9А34ВАА и другите писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка . Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.

3

Съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инС.ция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че НП е издадено от компетентен орган съгласно приетата по делото Заповед № Р 49199/16.09.2011г. на министъра на земеделието и храните, в предвидената от закона писмена форма и съдържание.

В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство е спазен срокът по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 36, ал.2 ЗАНН – налице е отказ на прокурора да образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган. В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че е налице съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като има и съставен АУАН, като АНО се е позовал и него.

Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на нарушението, подробно са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението, което от своя страна е описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя за извършването за какво конкретно административно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. С оглед на посоченото, съдът намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство.

В атакуваното наказателно поС.овление, както и в АУАН е прието, че жалбоподателят Т. е нарушил разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, съгласно която разпоредба се забранява продажбата и други разпоредителни сделки на дървесина, непридружена с превозен билет. От разпита на разпитаните от съда свидетели се уС.овява, че жалбоподателят не е извършил продажба на процесното количество дърва за огрев на процесната дата и място на лицето С.

Е., а единствено е транспортирал посочената дървесина до адреса, като дори не се събраха доказателства да е получил парите от лицето, каквато е била уговорката със свидетеля М.. Но дори и да бе получил сумата за дървата, това обстоятелство не е достатъчно, за да се обоснове извода, че именно жалбоподателят е осъществил продажбата. От разпита на разпитаните свидетели В., М. и Л. И. се уС.овява, че свидетелят М. е уговорил продажбата с фирмата, която добива дървата, която реално ги е продала, а свидетелката В. е осъществила връзката с купувача на дървата. Жалбоподателят единствено е транспортирал процесната дървесина и то след уговорка с М., който е собственик на товарния автомобил, с който са транспортирани дървата, но неговата азминистративнонаказателна отговорност е ангажирана не за транспортиране на дърва, които не са придружени с превозен билет, а за тяхната продажба. Транспортирането също е едно от изпълнителните деяния на чл. 213, ал. 1 от Закона за горите, но съдът единствено разполага с 4 правомощието да измени наказателното производство, като преквалифицира описаното в наказателното поС.овление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението с оглед Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. по Т.дело № 1/2020г. на ВАС.

Разпечатката съдържа 30 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f95c73f-46aa-4916-9a3c-42b08738f33e