Определение № 1064 от 30.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1064 гр. Благоевград, 26.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500979 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и е образувано по частна жалба с вх. № 19075/21.08.2024 г., подадена от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК:131134023, със седалище и адрес на управление в *********, срещу Разпореждане № 2271/23.07.2024 г., постановено по ч. гр. д.

№ 1719/2024 г. по описа на РС – Благоевград, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу длъжника П. И. В., ЕГН: **********, с адрес в *********, в частта за сумата над размера от 5 290.09 лева до пълно претендирания такъв от 10 596.22 лева, дължима по договор за потребителски кредит, сключен между страните на 28.02.2022 г.; за сумата от 845.22 лева възнаградителна лихва по този договор за периода от 15.11.2023 г. до 29.04.2024 г., както и лихва за забава в размер на 268.11 лева в периода от 15.11.2023 г. до 18.06.2024 г. С разпореждането още е указано да се издаде заповед за незабавно изпълнение за сумата от 5 290.09 лева (главница по договора), както и съдебно-деловодни разноски по съразмерност. С жалбата се атакува съдебният акт в неговата отхвърлителна част. За да постанови така обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд приел, че процесният договор е сключен с длъжник, имащ качеството на потребител по смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП, поради което следва да се прецени евентуалното приложение на нормите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. В тази връзка е прието, че в представения договор годишният процент на разходите е 1 посочен като абсолютна процента стойност - 19.76%, като от съдържанието на същия, а и от данните по делото, не можело да се установи дали при изчисляването му е включена уговорената с договора застрахователна премия в размер на 3 928.19 лева, а това обстоятелство било от съществено значение, тъй като би довело до различен от посочения размер на ГПР. Съдът приел, че уговорените клаузи за допълнителни услуги по застрахователни пакети са неравноправни на основание чл. 143, ал. 1, т. 19 и 20 от ЗЗП, тъй като не било ясно дали тези вземания били включени в крайния размер на ГПР, като по този начин на потребителя не била осигурена възможност да се запознае със своите права и задължения по договора за кредит. Съставът към РС Благоевград заключил, че след като не било ясно как е формиран годишният процент на разходите, респ. включва ли той и сумите по представените допълнителни застрахователни услуги, то е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на цялата договорна връзка. Съдът счита още, че включването на застрахователната сума към главницата по договора съставлява неравноправно за потребителя условие, тъй като по този начин длъжникът заплаща възнаградителна лихва върху сума (застрахователна премия), която обаче няма как да използва по свое усмотрение. Така ставало въпрос за клаузи, които като общ ефект значително завишават тежестта на потребителя при разсроченото плащане и в противоречие с правилото на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК превръщат застрахователната премия във вземане, олихвяемо с 18.37 % годишна лихва.

Ето защо и на основание чл. 23 ЗПК е счетено, че заповед за изпълнение следва да бъде издадена единствено по отношение чистата стойност на главницата - 7 600 лева, като от нея се приспаднат вече заплатените суми от длъжника, а именно - главница от 931.97 лева, договорна лихва – 1359.45 лева, както и наказателна лихва в размер на 18.73 лева.

В частната жалба до настоящата инстанция се иска отмяна на разпореждането от 23.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1719 по описа за 2024 г. на РС Благоевград. В тази връзка се излага следното: размерът на ГПР е правилно и законосъобразно определен, съгласно изискванията на закона; ясно е уточнено, че застрахователните премии по договора били включени в размера на ГПР, като същите били част от главницата, защото тези премии не били заплащани от длъжника, а били отпускани от банката кредитор в полза на трето за спора лице (застрахователя) по желание на потребителя. Следвало да 2 се прави разлика между разходите за потребителя, коментирани в решенията на СЕС, посочени от първата инстанция, и процесната застрахователна услуга, тъй като за разлика от първите, в този случай те носят действителна стойност за потребителя, като го застраховат при настъпване на евентуално неблагоприятно събитие за него. Възразява се, че в случая предоставената застрахователната услуга не съставлявала задължително условие за сключване на процесния договор, тъй като съгласно чл. 19 от договора потребителят сам избрал да сключи договор за застраховка с трето за спора лице, като в тази връзка се и представя заявление-декларация, подписана от длъжника. Изтъква се, че ако потребителят се откаже от договора за застраховка, то застрахователят би върнал застрахователната премия по сметка на потребителя в банката кредитор, като в този случай последният би имал възможността свободно да се разпорежда с тази сума. Ето защо се прави от страна на жалбоподателя обобщение, че при посочването на ГПР е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С жалбата се претендира и присъждане на разноски в настоящото производство, а именно заплатена държавна такса в размер на 64.03 лева.

Окръжен съд - Благоевград, след като съобрази доводите на първата инстанция, изложени към обжалвания акт, както и възраженията и исканията на жалбоподателя, респективно анализира представените писмени доказателства към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Районен съд - Благоевград е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от страна на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК:

131134023, със седалище и адрес на управление: *********, представляван от А.Ч.Д. и Н.Г.С. - изпълнителни директори, срещу длъжника П. И. В., с ЕГН **********, с настоящ адрес г*********, с претенция за следните суми: 10 596.22 лв. неплатена главница по договор за потребителски кредит № 7053417911 от 08.03.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.06.2024 г., до окончателното погасяване на това вземане; сумата от 845.22 лв. представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2023 г. до 29.04.2024 г.; сумата от 268.11 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.11.2023г. до 18.06.2024г., както и сторените в производството разноски.

3

Към заявлението на основание чл. 417, т. 2 ГПК е представено извлечение от счетоводните книги на банката заявител, както и договор за потребителски кредит, сключен на 08.03.2023 г. в град Благоевград. Видно е от условията на същия е, че в полза на кредитополучателя е предоставен паричен кредит в размер на 7 600 лева, застрахователна премия в размер на 3 928.19 лева, респективно общ размер на кредита - 11 528.19 лева. Посочен е размер на годишния лихвен процент от 18.37%, а на ГПР от 19.76%, както и общата сума, дължима от потребителя в срока на договора до 15.03.2028 г., в размер на 17 704.24 лева. Страните се споразумели, че в случай, че потребителят пожелае да сключи договор за застрахова по реда на чл. 19, то дължимата сума за конкретната застраховка се превежда от кредитора, за сметка на потребителя, по банкова сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава изрично съгласие. Към договора е изготвен и погасителен план, като всяка парична вноска включва част от главницата (ведно със заявената застрахователна премия) и възнаградителна лихва. Представени са още декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователни програми “защита на кредита” и “защита на сметките” за кредитополучателите по потребителски кредити, подписана от П. В., сертификат към застраховка и общи условия към тези застрахователни програми, както и доказателство за получено от длъжника уведомление, изходящо от банката кредитор, с което заемодателят се възползва от правото си да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми. От страна на заявителя е постъпила и уточнителна молба, с която посочва, че вземането за главница, предявено със заявлението, включва неплатен остатък от предоставения кредит, както и неплатен остатък от представените средства за заплащане на заявени застрахователни услуги, като от страна на длъжника били погасени следните суми: 931.97 лева главница, 1 359.45 лева договорна лихва и 18.73 наказателна лихва.

На база на така изложените относими фактически положения, съдебният състав приема да е сезиран от активно легитимирана страна, снабдена с право на жалба срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка (чл. 413, ал. 2 ГПК). Жалбата е подадена в срок, доколкото разпореждането на съда е връчено на заявителя на 16.08.2024 г., а същата е подадена в регистратурата на съда на 21.08.2024 г. и е придружена от документ за платена държавна такса, като съдържа всички законоустановени необходими реквизити, представено е 4 и пълномощно от подписалия жалбата юрисконсулт Д. И. (л. 40 от делото), поради което правният спор, предмет на настоящото производство, подлежи на разглеждане по същество.

В производството по чл. 417 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. Съдът проверява налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, респ. на незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. В случая тези изисквания са спазени, като е и представено надлежно връчено уведомление до длъжника, с което заявителят се възползвал от потестативното си право да обяви процесните вземания за предсрочно изискуеми след като кредитополучателят не изпълнил в необходимия за това срок договорното си задължение по изплащане на предоставената сума. В настоящото производство обаче е спорен въпросът дали застрахователните премии, изплатени от банката кредитор на дружествата застрахователи, съответно включени в погасителните вноски към потребителския договор за кредит, следва да бъдат включени в размера на ГПР, както и дали посочените клаузи във връзка със сключения допълнителен договор за застраховка са неравноправни, така както е приела първата инстанция. В случая е несъмнено, видно от изложените твърдения на жалбоподателя, че застрахователните премии са разгледани от страна на банката като неразделна част от главницата, доколкото се сочи, че те представляват отпуснат допълнителен финансов ресурс в полза на застрахователно дружество, но за сметка на длъжника потребител, като връщането на тази сума е именно в тежест на последния, доколкото той приема ползите от това обезпечение. Застраховките по програмите, предоставяни от банката кредитор - “защита на кредита” и “защита на сметките”, са сключени при условията на чл. 382 КЗ, а именно като застраховка, сключена в полза на кредитор за обезпечение на вземанията по договора от застрахования, при евентуално настъпване на застрахователните рискове, които е възможно да доведат до загуба на обичаен доход на 5 длъжника, което да повлияе върху възможността той да обслужва задълженията си (чл. 5 от ОУ към застрахователните програми). Тези суми и по мнение на този състав на съда не следва да се съотнасят към главницата по договора за кредит и в тази връзка да представляват общ размер на кредита по смисъла на предложение първо от т. 2, § 1. от ДР на ЗПК. В тази връзка СЕС вече е имал повод да отговори на въпроса дали частта от кредит, която не е предоставена на разположение на заинтересованите лица, може да бъде включена в размера на усвояване по смисъла на точка I от приложение I към Директива 2008/48 за целите на изчисляването на ГПР. С решение от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 е прието, че член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. В т. 87 е посочено още от съда, че незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита. Ето защо тези суми е следвало да бъдат съотнесени не към главницата на сумата, а да бъдат посочени ясно за потребителя, че съставляват разход по кредита, при това, изглежда, задължителен такъв. В случая проверката от страна на съда по този въпрос не може да се ограничава до обстоятелството, че тези услуги били доброволно заявени от потребителя (т. 43 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС ), доколкото същите могат да бъдат резултат от надмощното положение на търговеца доставчик на услугата. От съществено значение в настоящия казус е обстоятелството, че заявителят съвместява й качеството на застрахователен посредник на самите застрахователни дружества, като действа при предварително изготвена застрахователна програма, включваща 6 еднотипни условия, свързани с отнапред заложени застрахователни събития, като двата договора са сключени и едновременно, поради което вероятността потребителят да е имал възможност да влияе върху договорните клаузи на тази допълнителна потребителска сделка е по-скоро нулева. Или застраховка, уговорена от застраховащ се кредитор, който представя на потребителя пакет от предварително избрани от него покрити рискове, отговарящи конкретно на неговия кредиторов интерес, предоставянето на цели две застрахователни програми, предметният обхват на които в представения сертификат не е ясно посочен, при предварително определена цена за всяка една от тях, според съда съставляват пречка пред средния потребител да осъзнае икономическите последици от избирането на тази услуга. Затова и този разход на потребителя, който изглежда безусловен към момента на встъпване в договорното правоотношение с банката, е следвало да бъде ясно обозначен в договорната клауза на ГПР. Това обаче не е сторено от страна на заявителя, като за самия длъжник, видно от представеното договорно съдържание, не е станало ясно какво точно се включва като компоненти в ГПР, като едва в настоящото производство кредиторът уточнява, че застраховката е част от главницата, нещо което не е сторено към релевантния момент на сключване на сделката, защото именно към тази дата се преценява дали потребителят е бил наясно с общото измерение на разходите, които ще направи с оглед на този договор и съответно да прецени дали същият е в негов интерес с оглед икономическата тежест, която ще последва. При посочване размера на ГПР в договора е препратено към Приложение № 1 от ЗПК, но в практиката на СЕС вече ясно е отбелязано, че наличието само на математическа формула за изчисляването на този ГПР, без договорът да съдържа необходимите за това изчисляване данни (компоненти) се приравнява на ситуация, в която договорът изобщо не съдържа размера на общия процент на разходите (Решение от 20.09.2018 г. по дело C- 448/2017 г. ). Оттук правилен е крайният извод на първостепенния съд, че в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на цялата договорна връзка, съгласно повелята на чл. 22 ЗПК. В тази връзка е съобразена нормата на чл. 23 ЗПК, като заповедният съд е действал съобразно указанията на СЕС (Определение от 06.02.2024 г. по дело С - 425/2023 г. на СЕС) и в този случай от претендираната главница е приспаднал вече заплатените от длъжника суми, за които са събрани необходимите фактически данни от страна на заявителя. В този смисъл 7 претенциите за възнаградителна и мораторна лихва основателно са оставени също без уважение и по отношение на тях заповед за изпълнение не е издадена.