Решение № 378 от 22.07.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Русе , 22.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20214520200765 по описа за 2021 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕМ. Б. Й., депозирана против наказателно постановление № 20-1085-000759/20.03.2020г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано и се моли за неговата отмяна.

Ангажират се твърдения, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, тъй като не е управлявал самостоятелно МПС, а е бил прикачен с твърд теглич към друг лек автомобил.

Твърди се, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила – чл. 52, ал. 1, чл. 54, чл. 57, ал. 1 ЗАНН и в нарушение на материалния закон - чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез упълномощения от него 1 защитник поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения се релевират доводи, че жалбоподателят на посочената дата е извършвал органичен обхват от действия по управлението на лек автомобил, който е бил теглен от друг лек автомобил, чрез твърда връзка и действията му са били само и единствено да синхронизира движението на МПС. На следващо място се релевират доводи, че нарушението не е умишлено, тъй като от извършената проверка от РсРП е констатирано, че жалбоподателят не е знаел за това, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация и макар и действията на жалбоподателя от обективна страна да осъществяват признаците на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, липсва умисъл. Излагат се съображения, касаещи наличието на предпоставките по чл. 28, б. „а“ ЗАНН, именно предвид това, че водачът е извършвал действия по управлението на МПС, в много по-малък диапазон от нормалното управление на МПС и в този случай обществената опасност и общественоопасните последици от деянието, съществено се различават в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище досежно подадената жалба..

Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за 2 установено от фактическа и правна страна следното:

С наказателно постановление № 20-1085-000759 от 20.03.2020г., издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна прокуратура – Русе по пр. пр. № 821/20г. от 09.03.2020 г., с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно за това, че на 22.01.2020г., около 16,00 часа, в град Русе, на път Първи клас № І-5 в зоната на км. 10, е управлявал лек автомобил ВАЗ 2105, с рама № XTA210500G01377401, собственост на Тихомира Христова Савова, което МПС е със служебно прекратена регистрация от 07.10.2018г., на основание чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г., вр. чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

Не са налице противоречия в приобщените доказателствени източници, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои отхвърля, доколкото всички доказателства се намират в корелативно единство по между си и безспорно установяват изложената в наказателното постановление факти от обективната действителност.

Въз основа на така приетите за осъществили се факти и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната 3 законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.

Неоснователни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати нарушение на чл. 52, ал. 1 ЗАНН. Преписката е изпратена на наказващия орган от Районна прокуратура – Русе на 09.03.2020г. и наказателното постановление е издадено на 20.03.2020г., т. е. в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 ЗАНН.

Не е допуснато нарушение по чл. 54 ЗАНН, тъй като административнонаказващия орган е счел, че е осъществен състав на нарушение и не са били налице основания за прекратяване на преписката.

Както беше посочено по-горе, не е допуснато и нарушение на чл. 57, ал. 1 ЗАНН

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 8, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията на превозните средства се прекратява служебно, след уведомление на Гаранционния фонд. Съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. От цитираните разпоредби се установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по регистрация на превозни е необходимо да уведоми собственикът на превозното средство, посочен в регистъра за прекратената регистрация на пътното превозно средство.

4

По делото не са представени и не се съдържат, каквито и да било доказателства, от които да бъде изведен и най-общ извод, че жалбоподателят, който не е бил собственик на посоченото МПС е бил уведомен, че управляваното от него моторно превозно средство е било със служебно прекратена регистрация, поради получено уведомление от Гаранционния фонд във връзка с липса на валиден застраховател договор „Гражданска отговорност“ по чл. 574, ал. 11 КЗ. Такива доказателства не се съдържат и в приобщената преписка от РсРП. По делото не са налице доказателства нито жалбоподателят, в качеството му на лице осъществяващо фактическата власт върху лекия автомобил, нито собственикът на същия да са били уведомявани, в съответствие с изискванията на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство и не може да бъде изведен и най-общ извод, че в съзнанието на жалбоподателя са намерили отражение представи, че превозното средство е било с прекратена регистрация.

Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно производство, нито в производството по обжалване на наказателното постановление са ангажирани доказателства от страна на административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на деянието, а именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието му са намерили отражение представи, относно факта от обективната действителност, че управляваното от него моторно превозно средство е с прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното превозно средство. Недопустимо е административнонаказтелна отговорност да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква 5 разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, административнонаказателното обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин, което в настоящия случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган, който носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното обвинение.

В същия смисъл е и Решение от 06.02.2019г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 304 по описа на съда за 2018г.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че моторното превозно средство, управлявано от жалбоподателя е било без поставени регистрационни табели, което осъществява състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, но в наказателното постановление липсва описание на тази деятелност, а е прието, че съставът на административното нарушение е осъществен, поради това, че моторното превозно средство е било с прекратена регистрация на посоченото основание.

По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съдът намира за неоснователни доводите релевирани в жалбата, че не е осъществен състава на административното нарушение, тъй като към момента на извършване на проверката, жалбоподателят е бил в теглено с твърда връзка МПС. Съгласно задължителното за съдилища разрешение, съдържащо се в Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС В понятието „управление“ се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. В настоящия случай жалбоподателят е извършвал действия свързани с боравенето с механизмите за движение на моторното превозно средство, макар и теглено.

Основателни са релевираните доводи, че в случай така приетите за осъществили се факти, а именно, че моторното превозно средство, 6 управлявано от жалбоподателя е било теглено, то това обстоятелство разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията от този тип би обосновало приложението на чл. 28 ЗАНН.