Решение № 47 от 26.03.2025, Районен съд - Поморие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Поморие, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20232160100339 по описа за 2023 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от Т. А. У., гражданка на Руската Федерация, с адрес в гр.Несебър, със съдебен адресат адв.А. Т., против „Азимут 11“ ООД гр.Поморие.

Ищцата твърди, че на 30.12.2019 г., предала на ответното дружество, чрез управителя на същото, сума в размер 1 000 евро, за което била съставена и подписана разписка, в която като основание за получаване на сумата било посочено капаро за апартамент в гр.Поморие, ул. ..., цена не по висока от 30 000 евро и необременен от вещни и облигационни тежести.

Твърди, че сумата от 1 000 евро е получана от ответника без основание, тъй като капарото предполага сключване на договор за продажба, какъвто няма, както няма и сключен предварителен договор.

Предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер 1 955.83 лв., платена от ищцата на ответника без основание, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер 688.87 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на претендираната главница, в размер на законната лихва върху нея за периода от 30.12.2019 г. до предявяване на иска – 19.06.2023 г.

В условията на евентуалност, при твърдения, че ако се приеме даването на капаро с оглед бъдещо сключване на предварителен или окончателен договор и тъй като такива не са налице, е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. второ ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 955.83 лв., платена от ищцата на ответника на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на 1 иска до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл.86 ЗЗД, за осъждане 1 на ответника да заплати на ищцата сума в размер 688.87 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на претендираната главница, в размер на законната лихва върху нея за периода от 30.12.2019 г. до предявяване на иска – 19.06.2023 г.

Претендират се от ищцата и разноските по делото.

Исковата молба е приета от съда и препис от нея е връчен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК, чрез пълномощника и съдебен адресат чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Д. К., е подал писмен отговор, с който е оспорил предявените претенции като неоснователни.

Твърди, че осъществява търговска дейност по посредничество при покупко-продажба на недвижими имоти, във връзка с която сключил договор за посредничество за продажба на недвижим имот от 26.10.2019 г., с В.Л. и М.Л., двамата собственици на апартамент в гр.Поморие, ***, ет.3, ап.15, по силата на който на ответника било възложено да намери купувач и да осъществи продажбата на имота за цена не по-ниска от 28 000 евро.

Във връзка с публикувани в интернет обяви, с ответника се свързала ищцата, която харесала горепосочения апартамент и изявила желание да го закупи, поради което на 30.12.2019 г., страните постигнали уговорка ищцата да заплати задатък в размер на процесната сума от 1 000 евро, като в случай, че ищцата се откаже да закупи апартамента, ответникът ще задържи сумата, а ако ответникът не успее да организира сключване на предварителен договор със собствениците на имота, при поставените от ищцата условия, то сумата да бъде върната на ищцата.

До сключване на предварителен, респ. окончателен договор за продажбата на имота не се стигнало поради отказа на ищцата да сключи такъв, поради което ответникът счита, че не дължи връщане на процесната сума като получена без основание или на неосъществено основание.

Ответникът също претендира разноските по делото.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците си адвокати, които поддържат заявените претенции, оспорвания и възражения.

За да разреши така поставения спор съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа страна следното.

Установява се представения по делото препис от договор за посредничество при продажба на недвижими имоти от 26.10.2019 г., че по силата на същия М.М.Л. и В.Ю.Л. възложили на ответника и изпълнител „Азимут 11“ ООД, представляван от Т. Б. П. продажбата на предлагания от възложителите недвижим имот в гр.Поморие, ***, ет.3, ап.15, с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, за цена не по-ниска от 28 000 евро.

Съгласно клаузата на чл.12 от договора, изпълнителят има право да вземе задатък за 2

„Азимут 11“ ООД от купувача, с последващо предаване на възложителя, като потвърждение на намерението за закупуване на имота, предмет на договора.

По силата на клаузата на чл.15 от договора, сделката ще бъде извършена дистанционно, като изпълнителят ще действа с пълномощно, като съгласно чл.20 от договора, изпълнителят има право да подпише предварителен и окончателен договор за покупко-продажба, като договорът за посредничество е със срок до 31.12.2021 г.

Съгласно представения препис от решение № 653/01.07.2022 г., по гр.дело № 2047/2021 г., по описа на БОС, ищцата е сключила предварителен договор от 20.12.2019 г., за продажба на неин собствен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, която предварителен договор е обявен за окончателен с решението.

Страните не спорят, а и се установява от представената по делото разписка за получена сума от 30.12.2019 г., както и от показанията на св. К.В.О., че на датата на съставяне на разписката ищцата предала на управителя на ответника сума в размер 1 000 евро, с посочено основание в разписката капаро за апартамент в гр.Поморие, ул. ..., цена не по висока от 30 000 евро и необременен от вещни и облигационни тежести.

Съгласно показанията на св.Онякин уговорката между страните била запазване на процесния имот до продажбата от ищцата на неин собствен имот в гр.Несебър, като ако ищцата се откаже от закупуване на имота капарото остава за получилият го.

Установява се от представения по делото препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23/20.07.2021 г., нот. дело № 714/2021 г., на нотариус Г.Н. че процесният недвижим имот е продаден от възложителите на И.Й.Т., като при сделката възложителите и продавачи са представлявани от пълномощника си и управител на ответника Т. Б. П., а продажната цена за имота е в размер 27 500 евро.

При така събраните доказателства и установените с тях факти съдът прие следните правни изводи.

Правоотношенията между страните по настоящия спор произтичат от ненаименован договор, който е сключен по повод предстоящо сключване на предварителен и окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр.Поморие, ул. ....

Със същият страните са уредили в рамките на свободата на договаряне, установена в чл. 9 ЗЗД, отношенията си във връзка с предадена от ищцата и бъдещ купувач на пълномощник на бъдещия продавач парична сума, която служи като гаранция за намерението на купувача да се обвърже правно валидно с предварителен и окончателен договор за покупко-продажба на имота.

Целта на съглашението между страните е гарантиране обвързаността от бъдещата сделка чрез даване на задатък (стоп капаро) от купувача на продавача с оглед спиране на имота от продажба на трети лица преди да бъде сключен предварителен договор.

Предадената сума има на първо място гаранционен характер като потвърждение намерението на страните да се обвържат с бъдещата сделка, от друга страна санкционен 3 характер - нейното задържане, респективно връщане, представлява санкция за неизправната страна, която неоснователно се откаже от сключване на предварителен, респ. окончателен договор, а също и обезщетителна функция за вредите, които изправната страна ще понесе от недобросъвестното поведение на насрещната страна в рамките на отговорността за вреди от преддоговорни отношения (чл. 12 ЗЗД).

Предвид изложеното предадената сума има качеството на задатък, в който смисъл и константната практика на касационната инстанция в това число Решение № 198/17.01.2020 г. по гр. д. № 661/2019 г. III г.о. на ВКС и посочените в него Решение № 106/16.07.2018 г. по гр. д. № 4088/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 12/23.05.2018 г. по гр. д. № 834/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 64/10.09.2012 г. по т. д. № 193/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 71/09.07.2010 г. по т. д. № 726/2009 г. на ВКС, І т. о.

Законът не забранява функциите на задатъка да бъдат придадени и на авансово платените суми. В този случай капарото би представлявало част от възнаграждението или цената и ще подлежи на приспадане при изпълнението, като при неизпълнение - ще се задържи или върне в уговорения от страните размер, а при липса на изрична уговорка - в предвидения в чл.93, ал.2 ЗЗД двоен размер /Решение № 64/10.09.2012 г. по т. д. № 193/2011 г., II т. о., ТК на ВКС/.

Предвид изложеното, според съда между страните е налице валидна уговорка за плащане на задатък, който подлежи на връщане от продавача, в случай че предварителен, респ. окончателен договор не бъде сключен по негова вина, съответно подлежи на задържане при неизпълнение от страна на далия задатъка.

Съгласно чл.55, ал.1, предл.1 и предл.2 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на нормата включва два елемента – на първо място получаване на нещо от обогатилия се, което му се дава от обеднелия (разместване на материални блага) и на второ място начална липса на основание за получаването или неосъществяване на основанието.

Основанието по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД се тълкува като наличие на валиден юридически факт, който да оправдае получаването.

Липсата на основание е общ елемент за всички състави на неоснователното обогатяване.

При неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, основанието не е налице още при получаването, т.е. налице е начална липса на основание. Между даващия и получаващия не съществува правоотношение, което да поражда задължение за престиране и даването да е в негово изпълнение. Законът отдава значение на самия факт дадено-получено, без да се интересува от субективния елемент – добросъвестност, вина или знание за липсата на основание.

В случая се установява по безспорен начин даването от страна на ищцата на сумата от 1 000 евро. и получаването на тази сума от ответника, но даденото намира основание във валидно правоотношение между страните по ненаименован договор, който е сключен по повод предстоящо сключване на предварителен и окончателен договор за покупко-продажба на 4 недвижим имот в гр.Поморие, ул. ..., поради което съдът приема, че не е осъществен фактическият състав на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, поради което предявеният на това основание иск следва да бъде отхвърлен.

Ответникът не е получил сумата и на неосъществено основание, тъй като несключването на предварителния, респ. окончателен договор за процесния имот не е поради действията на получилия сумата, а поради неизпълнение от страна на далата сума ищца, поради което предявеният иск по чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД също е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид неоснователността на главните претенции, неоснователни са и като такава следва да бъдат отхвърлени акцесорните претенции на ищцата за лихви с правно основание чл.86 ЗЗД.

Предвид изхода от спора изцяло основателно се явява и като такова, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски по делото в размер 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото.

Предвид неоснователността на претенциите на ищцата разноски не й са дължат, поради което искането й за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.