Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 34944 от 25.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 36863/2025
Вид
Определение № 34944
Подписан
25.09.2026
В сила
25.09.2026
Състав
МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 101, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 210, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 210, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 32, ал. 2 · Закон за собствеността

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34944 гр. София, 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110136863 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. Х. С., чрез адв. Г. И., срещу К. Х. С., с която са предявени претенции по чл. 31, ал. 2 ЗС, чл. 45 ЗЗД и чл. 32, ал. 2 ЗС.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника К. Х. С., който в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Съгласно чл. 210, ал. 1 ГПК ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство, a съобразно ал. 2, когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени. Не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства. Съдът намира, че съединяването на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС с исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 45 ЗЗД е недопустимо. Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ. Без значение, че формално исканията за разпределение на правото на ползване на съсобствена вещ са подчинени на общия исков процес, спецификата им на спорна съдебна администрация ги отличава значително от исковите производства. Такива производства приключват с решение на съда, което замества липсващо решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС или такова негово решение, което е вредно за общата вещ. Това съдебно решение не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила (ТР № 13/10.04.2013 г. по тълк.д. № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС). По изложените съображения и на основание чл. 210, ал. 2 ГПК искането по чл. 32, ал. 2 ЗС следва да се раздели за разглеждане в отделно производство.

1

По доказателствените искания:

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

За изясняване на релевантните за спора обстоятелства, изискващи специални знания, следва да бъде допусната поисканата от ищцата комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза.

Следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца и един свидетел при режим на довеждане от ответника, доколкото това доказателствено средство е допустимо, а обстоятелствата, които ще бъдат установявани с него, са относими към предмета на спора.

На осн. чл. 140, ал.3 ГПК разглеждането на делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

РАЗДЕЛЯ за разглеждане в отделно производство предявената от А. Х. С. срещу **************. претенция по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на следните съсобствени между страните движими вещи: ремарке (колесар) за теглене на лодка с рег. № ***********, с рама № ************, цвят „сив“; лек автомобил марка **********, модел ***********, рег. № **********, рама № ****************, цвят „тъмно син“; мотоциклет (АТВ) марка „Ямаха“, модел „*******“, рег. № ***********, с рама № *****************, цвят „зелен“ и воден джет *************, модел 150 Speedsten, цвят „червен“, като предмет на настоящото гр. д. № 36863/2025 г. по описа на СРС, І ГО, 30 състав, остават исковете с правно основание чл. 32, ал. 1 ЗС и чл. 45 ЗЗД.

ДА СЕ ИЗГОТВЯТ заверени преписи от цялото дело, които ДА СЕ ДОКЛАДВАТ на заместник – председател на СРС за образуване на ново дело по претенцията по чл. 32, ал. 2 ЗС и разпределение.

УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба, с препис за насрещната страна, да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като опише конкретно състоянието, в което иска да бъдат възстановени увредените движими вещи. При неизпълнение на указанията на съда в срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

УКАЗВА на ответника най-късно в насроченото открито съдебно заседание да представи пълномощно по настоящото дело в полза на адв. *************., доколкото в приложеното към молбата му с вх. 205689/26.06.2026 г. пълномощно са посочени други дела, различно от настоящото. При неизпълнение на дадените указанията в срок, съдът ще приеме процесуалните действия на ответника, извършени чрез адв. *************., за неизвършени 2

– чл. 101, ал. 3 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25. 01. 2026 г. от 13 :

30 ч., за която дата и час да се призоват страните и вещите лица.

УКАЗВА на ищеца в срок до първо насрочено открито съдебно заседание по делото да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА приложените към исковата молба, молба с вх. № 252899/22.07.2025 г. и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи, след събиране на гласните доказателства. ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице инж.

Йордан Йорданов, който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца в откритото съдебно заседание за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ответника в откритото съдебно заседание за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

УКАЗВА на страните да водят допуснатите свидетели в насроченото открито съдебно заседание, като в случай че не го сторят, без наличие на обективна и уважителна причина за това, установена с надлежни доказателства, съдът ще отмени определението, с което ги е допуснал.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предмет на делото са предявени от А. Х. С. срещу К. Х. С. обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

1. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2 000,00 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на ремарке (колесар) за теглене на лодка с рег. № ***********, с рама № ************, цвят „сив“, за периода от 01.06.2021 г. до 20.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на дължимата сума;

2. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2 000,00 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на лек автомобил марка **********, модел ***********, рег. № **********, рама № ****************, цвят „тъмно син“, за периода от 01.09.2024 г. до 20.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното 3 плащане на дължимата сума;

3. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2 000,00 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на воден джет *************, модел 150 Speedsten, цвят „червен“, за периода от 01.06.2021 г. до 20.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на дължимата сума;

4. искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да възстанови воден джет *************, модел 150 Speedsten, цвят „червен“ и мотоциклет (АТВ) марка „Ямаха“, модел „*******“, рег. № ***********, с рама № *****************, цвят „зелен“, в състоянието, в което са били към датата, на която ответникът ги е взел от територията на поземлен имот с пл. № 429, собственост на ***************, ЕИК:

131235912, находящ се в *****************************, съответно през м.май 2021 г. и м. 06.2024 г., както и възражение за съдебно прихващане по чл. 30, ал. 3 ЗС, релевирано от К. Х. С., със сумата в размер на 1896 евро, представляваща разходи за съхранение на съсобствения на страните лек автомобил марка **********, модел ***********, рег. № **********, в охраняем гараж за периода от 04.12.2024 г. до 09.06.2026 г.

В исковата молба се твърди, че страните са наследници по закон на покойния *************., починал на 22.09.2020 г., в чието наследство били включени следните движими вещи: ремарке (колесар) за теглене на лодка с рег. № ***********, с рама № ************, цвят „сив“; лек автомобил марка **********, модел ***********, рег. № **********, рама № ****************, цвят „тъмно син“; мотоциклет (АТВ) марка „Ямаха“, модел „*******“, рег. № ***********, с рама № *****************, цвят „зелен“ и воден джет *************, модел 150 Speedsten, цвят „червен“, които до смъртта на наследодателя са се съхранявали на територията на поземлен имот с пл. № 429, находящ се в ************************, собственост на ***************. След смъртта на **************., страните придобили при равни дялове горепосоченото движимо имущество по силата на наследствено правоприемство. През м.05.2021 г. ответникът взел ремаркето и водния джет от горепосочения имот, а през м.08.2024 г. взел и лекия автомобил.

На 15.02.2025 г. водният джет бил върнат в увредено и негодно за ползване състояние, а ремаркето и лекият автомобил не били върнати и към датата на предявяване на настоящите искове. По този начин ищцата била лишена от възможността да ползва съсобствените вещи съобразно правата й в съсобствеността. Мотоциклетът бил използван многократно от страна на ответника, включително през м.06.2024 г. при празнуването на рождения му ден, в резултат на което същият бил увреден и негоден за употреба. Твърди се, че страните не могат да постигнат съгласие по въпроса относно ползването на съсобствените вещи. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Х. С. е подал отговор на исковата молба чрез адв. О.

М., с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Ответникът 4 твърди, че е ползвал процесните движими вещи единствено в присъствието на покойния им баща, който взимал, респ. връщал същите в имота на ***************, където вещите били съхранявани и след смъртта на наследодателя им. Твърди, че няма свободен достъп до посочения недвижим имот и не знае къде се намират останалите вещи с изключение на лек автомобил марка **********, модел ***********, рег. № **********. По отношение на лекия автомобил не оспорва, че след смъртта на наследодателя им е взел същия от горепосочения недвижим имот. Твърди, че към този момент автомобилът не е бил в движение, поради което бил превозен на платформа, както и че извършил разходи за ремонта му с цел да бъде пуснат в движение. За посочените обстоятелства ищецът бил надлежно уведомен. Твърди, че извършил разходи и за авариен ремонт на автомобила, поради възникнала техническа повреда. Въпреки ремонтните дейности, обаче, автомобилът не бил пуснат в движение, като считано от 04.12.2024 г. до подаването на отговора на исковата молба в съда същият се намирал в охраняем гараж по силата на договор за наем, за което ответникът заплащал месечна наемна цена в размер на 150 лв., а считано от 01.01.2026 г. – в размер на 150 евро месечно, или общо 1896 евро. Твърди, че ищецът бил уведомен относно необходимостта автомобилът да бъде съхраняван в охраняем гараж, както и относно готовността му да предаде автомобила за ползване и стопанисване от ищеца. Ето защо прави възражение за съдебно прихващане на претендираните от ищеца вземания с насрещно негово вземане в размер на 1896 евро. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски.