Определение № 559 от 25.07.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 559 гр. Варна, 25.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20233001000408 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба на адв. С. Д. от Адвокатска колегия– гр.

Варна в качеството й на ликвидатор на „КУЛИШ“ ЕООД ( в ликвидация), ЕИК 203027759, със седалище с. Яребична, Община Аксаково, Област Варна, срещу определение № 949/03.07.2023г., постановено по т. д. № 183/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на ликвидатора с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 243/02.06.2023г. по т.д. № 183/2023г. по описа на ВОС, в частта за разноските.

С оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт се претендира неговата отмяна и уважаване на искането за присъждане на разноски за производство по жалба на синдика по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, приключило с отмяна на отказа на АВп. Релевират са съображения за неправилност на извода на окръжния съд, че в регистърното производство по чл. 25 ЗТР, което е вид охранително, едностранно и безспорно, важат общите правила за охранителните производства, по аргумент от чл. 530 ГПК, а съгласно чл. 541 ГПК разноските за тези производства остават за сметка на молителя. Излага се, че законодателят изрично е предвидил с новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛРНЦ възможността да се претендира присъждането на разноски в това производство и това право не може да бъде отречено със 1 съдебна практика, противоречаща на разума и духа на закона.

Насрещната страна- Агенция по вписванията, представлявана по пълномощие от юрк. Г. И., представя в срок отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от предприетото обжалване, и е процесуално допустима.

Съставът на АпС- Варна, като обсъди доводите на жалбоподател я във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна и провери данните по делото, намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Съгласно изменение на чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, обн. в ДВ, бр.

105/2020г., при обжалване на отказ, постановен от длъжностно лице по регистрация към Агенция по вписванията, последната може да представи отговор по жалбата, а постановеното от окръжния съд решение се съобщава и на Агенцията по вписванията – чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ . В чл. 25, ал. 6 на същия закон се предвиди, че в производството по обжалване на отказ съдът присъжда разноски. Законодателните изменения по своята същност безспорно не водят до промяна на характера на производството от едностранно охранително производство в двустранно спорно производство по съществото на спора. В свои определения ВКС излага, че „измененията на чл. 25 ЗТР /обн. в ДВ, бр.105/2020г./ са насочени само и единствено към разрешаване на въпроса за разноските в производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията, но не и по същество да се дефинират правните характеристики на производството по регистрация като спорно“.

Същевременно, още с приетата с ДВ, бр.105 от 30.12.2016 г. нова ал. 2 на чл. 28 ЗТРРЮЛНЦ (загл. изм. ДВ бр.74/2016г. в сила от 01.01.2018 г.) се постановява, че Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по реда на ЗОДОВ. Т. е. в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ законодателят изрично включва и случаите на имуществена отговорност на Агенцията по вписванията от 2 незаконосъобразно издадени от нейни органи и отменени по съдебен ред актове, действия или бездействия.

След влизане в сила на ал. 2 на чл. 28 ЗТРРЮЛНЦ, са образувани множество дела по чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, по които са уважавани предявени от заявители искове за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от тях съдебно– деловодни разноски по обжалване на незаконосъобразни откази на ДЛР при АВп, ТР ( заплатени държавни такси и адвокатски възнаграждения ).

Исковете са уважавани, въпреки възраженията на АВп, че съгласно чл. 541 ГПК разноските за тези производства остават за сметка на молителя, по съображения на съда, че именно поради липсата на процесуална възможност заявителите да ангажират отговорността на АВп за разноски в хода на съдебно производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ , което е едностранно и охранително по същността си, отговорността за разноски следва да се реализира по реда на ЗОДОВ, съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

С новосъздадената ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ законодателят дава възможност на заявителите да претендират разноски в съдебното производство по чл. 25 ЗТР, като по този начин се спестява провеждането на отделно производство по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ . За реализиране на отговорността на АВп за всички останали вреди, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по реда на ЗОДОВ, различни от съдебно – деловодни разноски по обжалване на откази по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, остава приложим чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, препращащ към реда по ЗОДОВ.

Следователно, чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ обективира специална норма спрямо общата разпоредба на чл. 541 ГПК. Непрецизността на съдържанието на специалната норма, касателно статута на Агенция по вписванията, която с измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, обн. в ДВ, бр. 105/2020г., има качеството на участник, но не и на страна в съдебното производството, не е достатъчно основание да бъде отказано приложението й по отношение на заявителя.

На съда е служебно известна цитираната в обжалвания съдебен акт практика на съдилищата в обратния смисъл, но същата не се споделя от настоящия съдебен състав.

Поради противоречивите правните изводи на двете съдебни инстанции относно основателността на молбата по чл. 248 ГПК въззивния съд намира, че 3 обжалваното определение следва да се отмени, като в полза на “КУЛИШ“ ЕООД ( в ликвидация) се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 157.50 лв., посочени като вид на разхода и размери в опис на разноските, обективиран в молба вх. № 10017/24.04.2023г., и надлежно доказани с представяне на писмени доказателства.

Така мотивиран, на основание чл. 278 ГПК, съставът на ВнАпС, ТО, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 949/03.07.2023г., постановено по т. д. № 183/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА решение № 243/02.06.2023г., постановено по т.д. № 183/2023г. описа на ВОС, ТО, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК, като

О С Ъ Ж Д А АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА – гр. София, ул.

„Елисавета Багряна“ № 20, с код по БУЛСТАТ 131282355, представлявана от Изпълнителния директор Д.М., да заплати на „КУЛИШ“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК 203027759, със седалище: с. Яребична, Община Аксаково, Област Варна, представлявано от ликвидатора адв. С. Д. от АК- гр. Варна, сумата 157.50лв. (сто петдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4