Решение № 127 от 03.05.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. С.З., 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20225500500081 по описа за 2022 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от Ж. Д. П. от гр.Р., чрез пълномощника си адв.Н.Д. от САК против Решение № 260043 от 16.08.2021г. постановено по гр.дело № 13/2020г. по описа на Районен съд Г..

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение изцяло. Счита същото за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като излага подробни съображения. На първо място, на основание чл.266, ал.2, т.1 от ГПК твърди нови обстоятелства и сочи нови доказателства, които не е знаел до подаване на отговора му пред първоинстанционния съд, а именно: представя Решение № 138 от 12.01.2004. на Радневски районен съд по гр.д. № 39 /2003г., от което е видно, че ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Р., кв. ******* /къща/, е било предоставено със съдебно решение на съпругата на въззиваемия - Д.И. П.а. Към датата на завеждане на исковата молба по гр. дело № 13/2020г., въззиваемият не е имал правото да ползва процесния имот по силата на влязъл в сила съдебен акт. Въззивникът счита, че видно от представеното съдебно решение той не е пасивно легитимиран да бъде страна в настоящото производство. На следващо място, същото това решение е било обжалвано пред Окръжен съд С.З. и е било потвърдено изцяло решението на районния съд. Твърди, че представените две съдебни решения представляват нови обстоятелства, които не са му били известни, тъй като той не е бил 1 страна по посоченото брачно дело. За това ги представя сега и моли да бъдат приети, обсъдени и ценени в настоящата инстанция. Въззивникът сочи, че представените съдебни решения показвали още веднъж, че въззиваемият сам е напуснал дома си, необезпокояван от никого, неограничаван да упражнява фактическата власт върху имота.

Навежда твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка, както и че постановеното решение е в разрез със събрания доказателствен материал, в т.ч. и свидетелски показания.

По отношение на претенцията за заплащане н обезщетение на целия имот, счита че следва да бъде отхвърлена изцяло. Счита, че решението следва да се обезсили в частта, в която съдът го е осъдил да заплати сумата от 3936 лева., тъй като районният съд се е произнесъл по иск, който не е предявен в този процес.

По отношение на насрещния иск по чл.59, ал.3 от ЗС счита, че постановеното решение е противоречиво, защото било доказано по категоричен начин, че въззиваемият по насрещния иск дълги години не е живял изобщо в имота, че е живял на семейни начала с друга жена, дори в друг град.

Моли съда да отмени изцяло постановеното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените разноски в двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна Д. Ж. П. от гр.Р., чрез пълномощника си адв.Я.Г. от АК - П., в който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Оспорва изцяло твърденията във въззивната жалба, както и всички доказателствени искания в нея. Счита, че постановеното решение е правилно законосъобразно и обосновано. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата.

Моли съда да отхвърли доказателствените искания на въззивника и да не бъдат приемани посочените във въззивната жалба писмени доказателства, а постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено изцяло.

Претендира присъждане на разноските по делото.

Въззивникът Ж. Д. П., редовно и своевременно призован не се явява по делото, като вместо него се явява упълномощения му представител по делото на откритото съдебно заседание пред въззивния съд адв. Н.Д., която моли съда да уважи ИЗЦЯЛО въззивната им жалба по съображенията подробно изложени в същата. Претендират за заплащането и на разноските по делото.

Прави и възражение за прекомерност за разноските на другата страна.

Въззиваемия Д. Ж. П. от гр.Р. , област С.З. се явява лично в откритото съдебно заседание и заедно с пълномощника си адв. Я.Г. от АК П., който моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди Решението на първоинстанционният съд. Моли за присъждането на разноските по 2 делото. Прави и възражение за прекомерност за разноските на другата страна.

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявеният иск е с правно основание чл.108 във връзка с чл.56 от ЗС и във връзка с чл.59, ал.3 от ЗС.

Пред двете съдебни инстанции се установява следната фактическа обстановка:

Безспорно установено по делото пред двете съдебни инстанции е видно от представеното копие на нотариален акт, оформен и като договор за дарение от датата 27.08.1997 г. въззиваемият Д. Ж. П. със съгласието на съпругата си Д.И. П.а е дарил 1/2 идеална част от дворното място на процесния имот, ведно с реално втори етаж от двуетажната масивна жилищна сграда на сина си Ж. Д. П. /въззивника по делото/, както и 1/2 ид.част от дворното място и реално първи етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, както и гараж, навес и магазин за хранителни стоки на другия си син М.Д. П.. В нотариалния акт е записано, че е учредено вещно право на ползване върху целия имот на три лица - въззиваемият Д.Ж., неговата съпруга Д. П.а и бащата на ищеца. Преди завеждане на делото не е спорно, че правото на ползване се е погасило по отношение на бащата на ищеца, който е починал и че въззиваемият Д.П. е разведен със съпругата си. По отношение смъртта на бащата е представен и препис от акт за смърт пред първостепенния съд за удостоверяването факта, че правото му е погасено още преди образуване на делото.

При учредено вещно право на ползване в полза на няколко лица и то върху целия имот означава, че всеки един от ползвателите може да ползва имота заедно с другия или поотделно в пълен обем върху целия имот, а голият собственик следва да търпи тази тежест до погасяване на вещното право на ползване на имота.

По делото е представена и актуалната скица, видно от която имотът е застроен, притежава идентификатор и е правилно индивидуализиран в исковата молба. В поземления имот има построени две жилищни сгради, две постройки на допълващото застрояване, сграда за търговия и гараж. Исковата молба е предявена спрямо целия недвижим имот ведно с всички построени в него сгради. Представена е актуална данъчна оценка, която за ползвателите е 25 122,80 лева. Съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК от 2008 г. и чл.71, ал.2 от ГПК по иска с правно основание чл.108 от ЗС се дължи държавна такса в размер на 4% върху 1/4 от цената на иска. Искът по чл.108 от ЗС е оценяем- съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК цената на този иск е данъчната оценка на имота или в случая 3 държавната такса е 251,22 лева. По иска по чл. 59 от ЗЗД цената на иска е 6600 лева или таксата е 264 лева. По делото е заплатена държавна такса от 1100 лева за двата главни иска.

По делото е представена нотариалната покана от датата 01.12.2017 год., както и констативен протокол, съгласно който поканата е надлежно връчена на 05.12.2017г. на ответника, а в нея въззиваемият заявява, че е възпрепятстван да ползва имота си и кани сина си да му заплати обезщетението, както и да му предаде ключовете за имота.

Представена е и разписка от датата 01.08.2014г., от която се установява, че адв. Д.Х. е получила от името и за сметка на Д.П. от прокурор Т.С. двата броя ключове за процесния имот, ведно с всички постройки в него.

В разписката саморъчно е отбелязано, че ключовете са предадени на ищеца.

Представена е и съответната справка от Община Р., видно от която въззиваемият няма задължения за данъци и такси към Общината до датата 18.12.2020г. т.е. същите са били заплащани редовно. Към делото са приобщени като доказателства и приходните квитанции за заплащаните местни данъци и такси за процесния имот на ул. „***** от страна на ищеца.

Съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ при учредено право на ползване данъчно задължен е ползвателят на имота т.е. именно въззиваемият следва да е титуляр на партидата. В приходните квитанции (за периода от 2011 г. до 2021г.) въззиваемият се е подписал саморъчно за платил и този подпис не беше оспорен по делото, нито бяха представени насрещни доказателства за плащане на данъците и таксите от страна на ответника, а оспорването е останало категорично недоказано и на практика голословно. Не е оспорена и справката от Община Р. за липсата на задължения, като същата според ответника е неотносима към предмета на спора.

За имота с административен адрес ул. „***** са открити партиди за вода и електричество на името на ответника Ж. Д. П.. Въззиваемият не твърди, че той е плащал режийни разходи, а напротив именно поради периодичните спорове със сина му, който фактически обитава имота, те са били заплащани от него и са представени да докажат, че именно Ж.П. обитава фактически имота към момента на делото и преди това. Всъщност този факт не се спори по делото.

Страните са имали предходен спор отново с ищец бащата Д.П. срещу сина му Ж.П. - исковата молба е заведена на 19.04.2016г. и е с предмет на спора отмяна на дарението, извършено с горецитирания Нотариален акт от 1997 г. (иск по чл. 227 от ЗЗД). Представено е заверено копие на исковата молба, депозирана пред PC Р., в която въззиваемият е заявил, че е живял в дарения имот до 24.01.2002 г. когато бил изгонен от него именно от сина му Ж.П.. Заявява, че трябвало да си тръгне без собствения си багаж, който оставил в къщата и живял периодично при роднини, познати и на квартира, 4 като от тази искова молба се разбира, че и към момента на завеждането й (2016г.) не обитава процесния имот.

В първото по делото съдебно заседание пълномощникът на ответника заявява, че Д.П. не е бил ограничаван да ползва имота и че може да заповяда по всяко време да го ползва, тъй като разполагал и с ключ към стаята си, отредена за него. В отговора на исковата молба пълномощникът на Ж.П. заявява от името на ответника, че бащата винаги е имал стая с лични вещи в къщата, с електромер и всичко необходимо, но просто той не искал фактически да живее там.

По отношение на претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД по делото пред първостепенния съд е изготвена, изслушана и приета като доказателство съдебно - оценителната експертиза, според която средният месечен наем на процесния недвижим имот е 180 лева, а за процесния период от 01.12.2017 г.до 26.09.2019г. е в общ размер от 3936 лева за целия имот (допусната е грешка в първото заключение, като е представена коригирана за сумата експертиза ). Заключението е прието в съдебно заседание като неоспорено по делото.

В последното по делото съдебно заседание пред първата инстанция към доказателствения материал са приобщени и два броя удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ищеца, видно от които за периода от 02.11.2001 г. до 02.09.2011г. ищецът е регистриран на постоянен адрес, различен от този на процесния имот, но отново в гр. Р., а от 02.09.2011г. до 13.02.2019г. е бил регистриран на адрес в гр. А.. В удостоверението за промени в настоящия адрес също са регистрирани различни адреси на името на ищеца през годините (от 2006 г. до 2021г.). Следва да се отбележи обаче, че удостоверенията за промени в постоянните и настоящи адреси не могат да бъдат категорични доказателства за това къде реално и за колко време е живял ищеца, а следва да се обсъдят заедно с другите писмени и гласни доказателства по делото.

Предявеният иск е с правно основание чл.108 във връзка с чл.56 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. За да бъде уважен иска за ревандикация, въззиваемият следва да докаже пълно и главно освен, че е собственик на целия имот /в конкретния случай носител на ограниченото право на ползване върху имота/, но и че ответникът упражнява и фактическа власт върху имота, владението върху който иска да си върне, и без да притежава съответното правно основание за това. Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. При този иск въззиваемият следва да докаже, че е собственик /надлежен ползвател/ на вещта, предмет на иска, че същата се намира във владение или държане на ответника и че ответникът я владее или държи без основание. Не е ли налице която и да е от тези три 5 предпоставки, искът не може да бъде уважен.