Определение № 641 от 05.03.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 641 гр. Бургас, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20262100500383 по описа за 2026 година Производството е по чл. 248 ал. 3 от ГПК и е образувано по повод частната жалба на Х. Х. А. от с. *** ,подадена чрез процесуалния й представител , против определение № 788/19.12.2025г. постановено по гр.д.

№ 477/2025 г. по описа на Районен съд-Поморие,с което е оставено без уважение искането на частвия жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение № 149/06.11.2025г. в частта му за разноските В частната жалба се излагат съображения за необоснованост и неправилност на атакуваното определение .Изтъкват се доводи ,че ответницата е поискала и има основание да бъде освободена от заплащане на държавни такси ,което е сторила с молбата си по чл. 248 от ГПК.Поради това и разпоредбата на чл. 78 ал. 6 ГПанайот Велковслучая е неприложима .Моли се за отмяна на определението и уважаване на искането за изменение на решението в частта относно заплащането на държавна такса .

Частната жалба е подадена в законния срок по чл. 275 от ГПК ,от процесуално легитимирано лице.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и счита ,че при постановяване на определението не са допуснати визираните нарушения.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Условията по чл. 78, ал. 6 ГПК са осъществени и когато делото е решено в 1 полза на лице, освободено по силата на закона от авансово заплащане на държавната такса за разглеждане на делото пред гражданския съд, и когато лицето е освободено от внасянето й със съдебен акт (по реда и при условията на чл. 83, ал.

2 ГПК). Чл. 78, ал. 6 ГПК не се прилага, тогава когато осъденото лице също е освободено от внасянето на държавната такса за уважения иск по силата на закона или по съдебен ред. Съображенията са следните:

Конституцията предвижда възможността за заплащане на държавни такси и делегира уреждането й на обикновения законодател (чл. 60 КРБ). Държавната такса е финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата. Тя е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или държавен орган му предоставя искана услуга (решение № 10/ 2003 г. по конст.д. № 12/ 2003 г. и решение № 13/ 2014 г. по конст.д. № 1/ 2014 г. на Конституционния съд на Република България).

Чл. 1, ал. 1 ЗДТ и чл. 71, ал. 1, вр. чл. 73 ГПК предвиждат задължение за внасяне на държавна такса за всяко производство пред гражданския съд, образувано по искане за защита или съдействие на лично и имуществено право. По правило, ГПК изисква държавната такса да се внесе авансово от лицето, сезирало съда и въздига това финансово условие в абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на искането за защита.

Законът допуска и изключение от правилото. Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или разноски в производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда.Основанията за освобождаване от държавна такса са в част първа на ГПК „Общи правила“ (основанията по чл. 83 и чл. 84 ГПК), но и в други закони. Чрез тях законодателят постига различни цели. Например: 1) основанието по чл. 83, ал. 2 ГПК се обяснява със социалната функциа на държавата (преамбюл на КРБ); 2) основанието по чл.

359 КТ и по чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК – с основното право на труд на гражданите, което се гарантира и защитава от държавата (чл. 16 КРБ); 3) основанието по чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК - със засилената закрила, която държавата предоставя на лицата, чиято нужда от издръжка ги поставя в неравностойно положение (чл. 14 и чл. 6, ал. 2 КРБ); 4) основанието по чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК е мярка на закрила от държавата спрямо жертвите от престъпление, която провежда изискванията на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на 2 жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/П. на Съвета;

5) основанието по чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК се обяснява с основното право на съдебна защита на всеки български гражданин (чл. 56, ал. 1 КРБ), включително този, на когото адресът е неизвестен, а по гражданското дело се представлява от особен представител; 6) основанието по чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК и по чл. 154, ал. 3 ЗКОНПИ чуждия интерес от търсената защита, когато държавен орган сезира съда като представител на държавата в изпълнение на възложена от Конституцията и законите компетентност; 7) основанията по чл. 84 ГПК – с особения режим на държавната и общинската собственост (чл. 17, ал. 4 КРБ) и с това, че делото е в защита на публичния интерес и т.нат.

Основанията за освобождаване от държавна такса подлежат на групиране не само по критерия цел на законодателя, но и по критерия, дали настъпват по право или е необходимо съдебен акт да ги установи (чл. 83, ал. 2 ГПК).

Различните цели на законодателя и различният ред за установяване на материалните предпоставки на конкретното основание (по право или със съдебен акт) по отношение на лицето, освободено от авансово заплащане на държавна такса при решение в негова полза, са без значение за прилагането на чл. 78, ал. 6 ГПК – осъденото лице е длъжно да заплати дължимата такса върху основателната част от иска, а тя се присъжда в полза на съда. Ограничение в чл. 78, ал. 6 ГПК има, но само за онова осъдено с решението лице, което също е освободено от такси по делото. Изводът произтича от принципа на равенство на страните в гражданския процес (чл. 121, ал. 1 КРБ и чл. 9 ГПК). Когато има основание за освобождаване от държавна такса (по силата на закона или поради съдебен акт), държавна такса не се дължи, без значение дали законът предвижда задължение за авансовото й внасяне от лицето, отправило искането за защита или финансовото задължение е според изхода на спора и за осъденото с решението лице. За проведеното ограничение в прилагането на чл. 78, ал. 6 ГПК е без значение и това, че част от основанията за освобождаване от държавна такса по силата на закона са неприложими за ответника (например чл. 83, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 ГПК и чл. 359 КТ), а чл. 83, ал. 2 ГПК се прилага само за ответници-физически лица. Стига основание за освобождаване от държавна такса да съществува не само за лицето, в полза на което е решено делото, но и за лицето, осъдено с решението, чл. 78, ал. 6 ГПК не се прилага.

Според горните съждения обжалваното определение е правилно. Районният съд е установил предпоставките на чл. 78, ал. 6 ГПК, като е приел, че : 1) ищецът по уважения иск по чл. 150 от СК е освободен от внасяне на държавна такса на 3 основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК; 2) частният жалбоподател е ответник по този иск;

3) такъв ответник не разполага със законово основание за освобождаване от пропорционалната държавна такса върху уважената част от иска и 4) липсва съдебен акт по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването на ответника от държавна такса,както и доказателства за семейно и имотно състояние ,доколкото те са декларирани от процесуалния представител на ответницата без изрично пълномощно за това .

Правилното определение на районния съд следва да бъде потвърдено.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 788/19.12.2025 г. постановено по гр.д .№ 477/2025 г. по описа на РС-Поморие ,с което е оставено без уважение искането на Х. Х. А. ,ЕГН **********,с постоянен адрес – с. ***,ул. *** „ № ** ,съд. Адрес – чрез адвокат Панайот Велков ,за изменение на постановеното по делото решение № 149/06.11.2025 г. в частта му за разноските .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4