Решение № 249 от 17.11.2021, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Шумен, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И. Й. Д. в присъствието на прокурора Любомир Георгиев като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20213630201666 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по чл.376 и следващите от НПК.

От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване на ЕМ. АС. М., с ЕГН********** - обвиняем по досъдебно производство №465/2020 год. по описа на РУ-Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за което законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” от сто до триста лева, извършителят е осъждан за престъпление от общ характер, но е реабилитиран, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и с деянието не са причинени имуществени вреди.

В съдебно заседание, обвиняемото лице, не се явява лично. За него се явява назначен служебен защитник – адв.Д. М.а от ШАК, като моли на обвиняемото лице да бъде наложено административно наказание в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК.

Представителят на ШРП поддържа предложението и предлага на съда на обвиняемото лице да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

От приложените по делото писмени доказателства /Досъдебно производство 1

№465/2020 год. по описа на РУ-Шумен/, преценeни поотделно и в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Обвиняемият ЕМ. АС. М. от много години живеел заедно със семейството си в Република Германия, където упражнявал и трудова дейност. Периодично се завръщал в страната за кратко. През месец септември 2019 год. М. отново се върнал в България. Тъй като придобил категория за управление на МПС А решил да подаде документи за издаване на ново СУМПС. В тази връзка обвиняемият на 26.09.2019 год. посетил сектор ПП към ОД на МВР – Шумен, където подал заявление за издаване на СУМПС.

Предвид правната уредба в Република България и по-конкретно съгласно разпоредбата на чл.151, ал.5 от ЗДвП „Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация.“ Съгласно разпоредбата на §6, т.46 от ЗР на ЗДвП „Обичайно пребиваване в Република България е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки – поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност.

Следването в университет или друго учебно заведение не се смята за обичайно пребиваване.

Посоченият текст е възприет от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10.12.2006 год. относно свидетелствата за управление на превозни средства, в чиито чл.12 е дефинирано понятието „обичайно пребиваване“ по същия начин.

В тази връзка обвиняемият на 26.09.2019 год. в гр.Шумен подал декларация на гише в сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Шумен, в която потвърдил неистина, а именно – удостоверил обстоятелството, че е установил обичайното си пребиваване /повече от 185 дни през календарната година/ в Република България. Подадената декларация подписал лично, като всички документи били приети и обработени от свидетелката Й.Д.М. /служител в сектор ПП при ОД на МВР – Шумен/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в досъдебното производство и присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства и особено от разпита на обвиняемия ЕМ. АС. М., даден в хода на досъдебното производство.

За изясняване на фактическата обстановка в хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза, обективирана в Протокол №71/28.05.2020 год., която дава заключение, че почеркът, с който е положен подписа срещу декларатор в Декларация по чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП от 26.09.2019 год. и този, с който са положени подписите, представени като сравнителен материал от името на лицето ЕМ. АС.

2

М., с ЕГН********** принадлежи на едно и също лице.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му, че обвиняемият ЕМ. АС. М., с ЕГН********** на 26.09.2019 год. в гр.Шумен потвърдил неистина в писмена декларация, която подал пред орган на властта /ОД на МВРШумен/ по силата на разпоредбата на чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП за удостоверяване на истинността на някой обстоятелства, а именно декларирал, че е установил обичайното си местопребиваване /повече от 185 дни през календарната година/ в Република България по смисъла на §6, т.46 от ДР на ЗДвП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.313, ал.1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват реда и условията за издаване, съставяне и използване на съответните официални документи.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.

От обективна страна предмет на престъплението е декларация, изискуема по силата на ЗДвП и представена пред орган на властта – ОД на МВР-Шумен. Изпълнителното деяние се изразя в деклариране на неверни обстоятелства.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че декларира неверни обстоятелства, но е целял настъпването на тези противообществени последици.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:

-за престъплението по чл.313, ал.1 от НК, което е умишлено законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” от сто до триста лева, -обвиняемият е осъждан за престъпление от общ характер, но е реабилитиран и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, - с деянието не са причинени имуществени вреди.

При определяне на наказанието на обвиняемия, съдът отчете степента на обществена опасност на самото деяние, която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството, че деецът е декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на закон и които са послужили за издаване на официални документи за самоличност – свидетелство за правоуправление на МПС. Съдът при определяне на наказанието съобрази и степента на обществена опасност на самия обвиняем, която също преценява като невисока, имайки в предвид обстоятелството, че същият макар и осъждан е реабилитиран, като по делото липсват данни за налагани на лицето административни наказания. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете и съдействието, което М. е оказал по време на досъдебното производство – дава подробни обяснения, като в разпита си признава вината си 3 и подробно обяснява начина, по който е извършил деянието, както и мотивите, подтикнали го да извърши деянието. Преценявайки горните обстоятелства, съдът намира, че наложената санкция следва да бъде определена при превес на констатираните по-горе смекчаващи вината обстоятелства и в размер към законоустановения минимум. Съдът счита, че наказание в размер на 1000 лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия.

В тежест на обвиняемия следва да се възложат и направените в хода на досъдебното производство разноски за вещо лице и за преводач.

Предвид гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЕМ. АС. М., с ЕГН**********, роден на 13.11.1990 год. в гр.Шумен, средно образование, женен, работещ, реабилитиран, за виновен в това, че на 26.09.2019 год. в гр.Шумен потвърдил неистина в писмена декларация, която подал пред орган на властта /ОД на МВР-Шумен/ по силата на разпоредбата на чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП за удостоверяване на истинността на някой обстоятелства, а именно декларирал, че е установил обичайното си местопребиваване по смисъла на §6, т.46 от ДР на ЗДвП /повече от 185 дни през календарната година/ в Република България - престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

На основание чл.189, ал.3 от НК осъжда ЕМ. АС. М., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 50.76 лева /петдесет лева и седемдесет и шест стотинки/ и 5.00 лева /пет лева/ държавна такса за издаване на изпълнителен лист, като сумата от 50.76 лева следва да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР-Шумен, а сумата от 5.00 лева - по сметка на ШРС.

Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от обявяването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4