Решение № 1043 от 18.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100509650 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 12772 от 30.06.2025г., постановено по гр.д. № 15670/2025г. по описа на СРС, 55-ти състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л.

Т. Д. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1563.11 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, представляващ супермаркет, находящ се в гр. ****, с абонатен № 338778, инсталация № 400021773, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца; за сумата 19.55 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.04.2019 г. – 31.10.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК25.02.2022г; за сумата от 227.81 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 31.12.2019 г. до 15.03.2022 г., както и на сумата 3.76 лева – лихва за забава върху дяловото разпределение за периода 31.05.2019 г. – 15.02.2022 г. С решението „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на Л. Т. Д. сумата от 1110 лева, представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на решението. Жалбоподателят поддържа, че съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза сградата, в която се намирал имотът, бил с непорекъснато топлозахранване през целия процесен период, а в процесния супермаркет била потребена топлинна енергия за отопление чрез щранг-лира и за сградна инстаналция. Неотносними били констатанциите на вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза, че в супермаркета нямало отоплителни тела и тръбите на сградната инсталация били изолирани, тъй като огледът бил извършен след процесния период. Позовава се на нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ като сочи, че 1 процесният имот бил разположен в сграда в режим на етажна собственост. В случая нямало подписан договор между страните за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, поради което следвал да намери приложение институтът на неоснователното обогатяване, както и нормите на Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването. Счита, че били доказани всички елементи от фактическия състав на претенцията. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Л. Т. Д. е подал отговор на въззивната жалба, в който развивиа съображения за нейната неоснователност. Въззиваемата страна поддържа, че от събраните по делото доказателства се установявало, че става въпрос за стопански обект /супермаркет/ по-голямата част от който бил извън контурите на сградата и отклонението за неговото топлозахранване било затапено. Щранговете на сградната инсталация в обекта били изолирани по такъв начин, че топлоподаването от тях било невъзможно, в каквато насока било и заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза. Оспорва да е имало щранг-лира в имота през процесния период, каквато не била установена и от вещото лице. С оглед на това счита, че не се е обогатил за сметка на ищеца и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице – помагач „Далсия“ ООД не е изразило становище по предмета на спора.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Относно неговата правилност по изложените във въззивната жалба оплаквания следва да бъде изложено следното.

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни материалноправни предпоставки: доставянето на ответника на топлинна енергия, както и предоставянето на услугата дялово разпределение от третото лице-помагач; обогатяването на ответника с доставеното количество топлинна енергия и със стойността на услугата за дялово разпределение; обедняването на ищеца с претендираните суми, наличието на връзка между обогатяването и обедняването, както и размера на сумите; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В първоинстанционното производство и настоящото въззивно производство не е налице спор и от приетия договор от 10.03.2020г. се установява, че ответникът Л. Т. Д. е собственик на процесния имот супермаркет на две нива, находящ се в гр. ****. Няма спор и по въпроса, че предназначението на обекта е небитово, за каквито нужди се твърди да е доставяна топлинна енергия в него през процесния период. Безспорно е и обстоятелството, че между страните не е сключен формален писмен договор за доставка на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди съгласно императивното изискване на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

Следователно няма спор и се установява, че страните са надлежно легитимирани по предявената претенция за неоснователно обогатяване, ищецът – като топлопреносно предприятие, което твърди да е доставило топлинна енергия за небитови нужди в имота без валидно правно основание /писмен договор по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ/, а ответникът – като собственик на имота, който /при липса на други твърдения/ се обогатява със стойността на тази доставка като спестява разходи за нейното заплащане.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпроса за имущественото разместване между страните, а именно дали в действителност през процесния период в имота е била доставяна топлинна енергия, от която ответникът се е възползвал, спестявайки разходите за нейното заплащане. В тази насока съдът намира следното.

2

Приложното поле на посочената във въззивната жалба разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ няма отношение към фактическия състав на неоснователното обогатяване – нормата касае хипотеза на валидно съществуващо правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, при която потребителят е прекратил топлоподаването към отоплителните си тела, но правоотношението продължава да съществува за топлинната енергия отдавана от сградната инсталация. Следователно нормата урежда съществуването на договорно основание за заплащане на енергията за сградна инсталация, съответно нейната приложимост би изключила отговорността на ответника по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а не би я породила, както неправилно се твърди в жалбата. В случая, при липса на договор между страните, безспорно ответникът не е потребител на топлинна енергия за сградна инсталация по смисъла на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, и именно това прави възможно уважаването на претенцията, основана на извъндоговорен източник.

За да е налице имуществено разместване при неоснователното обогатяване е достатъчно ответникът обективно да се е възползвал от доставената от ищеца енергия, без да е необходимо да е направил това съзнателно и целенасочено. Субективното отношение на ответника към обогатяването е извън фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Както е изяснено с Решение № 5 от 22.04.2010г. по к.д. № 15/2009г. на Конституционния съд на Република България, сградната инсталация в сграда - етажна собственост, топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.

Също така в т. 86 от Решение от 05.12.2019г. на СЕС по съединени дела С 708/17 и С 725/17, съдът приема, че що се отнася по-конкретно до сградната инсталация може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. Всъщност това количество топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния апартамент от физическите компоненти на сградната инсталация като топлопроводите и тръбите, които минават през този апартамент, но и топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти. В този смисъл, както отбелязва генералният адвокат в точка 85 от заключението си, отделните апартаменти в сградите в режим на етажна собственост не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения.

Следователно, когато ползваният от ответника имот е разположен в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, в която съществува сградна инсталация, и при липса на доказателства за противното, следва да се приеме, че ответникът обективно се възползва от топлинната енергия, която се излъчва от елементите на инсталацията и топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти в сградата. По този начин ответникът спестява разходи, които би бил задължен да заплати, ако беше сключил договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди с ищцовото дружество. Доколкото топлинната енергия, отдавана от сградната инсталация, не подлежи на самостоятелно измерване по какъвто и да било начин, единственият приложим способ за нейното разпределение и остойностяване съобразно цитираното по-горе решение на СЕС, е този определен в Наредбата за топлоснабдяването в приложимата й през процесния период редакция.

Съобразно указанията, дадени с Решение на съда от 23 октомври 2025 година по дело C‑760/23 обаче, член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която 3 собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

В тази насока Съдът е установил /т. 62 от цитираното решение/, че в случая, макар математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката за дялово разпределение, да се основава на някои обективни данни, от преписката, с която разполага Съдът, е видно — освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши — че тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация.