Решение № 2392 от 17.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2392 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20241100111895 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане е предявен от З. Ж. С. срещу “Уникредит лизинг” ЕАД иск с правно основание чл. 124 ГПК.

Ищцата твърди, че по ч. гр. дело № 63146/2016 г. по описа на СРС, 34 св, е осъдена да заплати на “Уникредит лизинг” ЕАД сумите: 136711,19 евро главница, дължима по сключен договор за финансов лизинг, ведно със законната лихва считано от 04.11.2016 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 106086,81 евро - дължима за периода 05.11.2013 г. - 05.02.2015 г. и 18681,11 лв. разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20168410410912 по описа на ЧСИ Н.М., като бил наложен запор на банковите сметки на ищцата на 25.06.2018 г. След тази дата не били извършвани други изпълнителни действия и започнала да тече нова давност, изтекла най-късно на 25.06.2023 г.

Ищцата сочи, че при настъпване по силата на закона на предпоставки за прекратяване на изпълнителното производството съдебният изпълнител дължи служебно вдигане на наложените запори и следващите действия не могат да бъдат зачетени. По изложените съображения моли съда да признае за установено, на основание чл. 124 ГПК, че не дължи на ответника сумите:

136711,19 евро - главница, дължима по сключен договор за финансов лизинг, ведно със законната лихва считано от 04.11.2016 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 106086,81 евро - дължима за периода 05.11.2013 г. - 05.02.2015 г. и 18681,11 лв. разноски поради погасяване на вземането по давност.

В отговор на исковата молба ответникът заявява становище за 1 недопустимост на ищцовата претенция. Посочва, че “Уникредит Лизинг” ЕАД след прекратяване на образуваното изпълнително дело поради перемпция с постановление от 03.12.2021 г. не е предприемал действия за събиране на вземането. Ищцата е солидарен длъжник по задължение, поето от “Олли България” ЕООД, дружество, което тя представлява по силата на генерално пълномощно и е дъщеря на З. С. - едноличен собственик на капитала. На 06.04.2021 г. между “Олли България” ЕООД и ответника е сключен предварителен договор за продажба на обекта на договора за финансов лизинг - недвижим имот в Ботевград с уговорка за сключване на окончателен договор до 30.06.2021 г. и сключен впоследствие договор за наем на имота за същия срок. Договорът е продължен с анекси до 30.04.2022 г. като поради неизпълнение на поетите задължения по договора за наем и предварителния договор имотът е предоставен отново за временно възмездно ползване до 31.12.2023 г. При сключване на договорите дружеството е представлявано от З. С.. Горното сочи на воля на страните за извънсъдебно уреждане на отношенията, поради което не може да се счете, че вземането е погасено по давност. Наред с това следвало да се отчете, че договорът за лизинг е сключен между “Ба Кредитанщалт Булус” ЕООД (праводател на “УниКредит Лизинг” ЕАД и “Визател” ЕООД, представлявано от управителя З. С. с предмет временно възмездно ползване на индустриален парцел ІХ, квадрат 210, площ 9000 кв. м., ведно с построена в имота сграда, като с анекс от 29.10.2010 г. солидарно задължена е З. С. и О. С.. Поради неизпъленние на поети задължения и спрямо други кредитори по молба на “Банка Пиреос България” АД е открито производство по несъстоятелност спрямо “Визател” ЕООД, предмет на разглеждане , като вземанията на “УниКредит Лизинг” ЕАД спрямо “Визател” ЕООД са приети на 31.10.2016 г. Предприети са действия и по индивидуално изпълнение с подаването на заявление по чл. 417 т. 3 ГПК, като въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано дело 912/2016 на ЧСИ Н.М.. Производството спрямо “Визател” ЕООД е приключило със заличаване на дружеството на основание чл. 735, ал. 1 т. 1 ТЗ, решението е влязло в сила на 22.02.2020 г. С постановление от 03.12.2021 г. производството по изп. дело № 912/2016 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК.

Ответникът не е предприел ново принудително събиране на сумите именно поради последващо сключени договори с новия търговец “Олли България” ЕООД. В обобщение сочи, че “УниКредит Лизинг” ЕАД е било в трайни търговски отношения с “Олли България” ЕООД с цел извънсъдебно уреждане на отношенията и погасяване на вземанията, предмет на изпълнение по процесния изпълнителен лист.

В съдебно заседание ищцата не се явява, чрез адв. М. поддържа предявения иск. Посочва, че изпълнителното дело е прекратено поради настъпила перемпция, а не по молба на ответника. Твърди ответникът да не е подал към Централен кредитен регистър информация за отписване на вземането. Ответното дружество, чрез адв. Б., заявява становище за признание на иска и моли разноските да останат в тежест на ищцовата страна, доколкото 2 не е дало повод за завеждане на делото. Представя писмена защита.

Предвид изложеното, съдът намира, че предпоставките на чл. 237 ГПК са налице, а именно: признатото от страна на ответника в първото съдебно заседание право не противоречи на закона или добрите нрави, то е от категорията права, с които ответникът може да се разпорежда. Поради това, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, без да го мотивира по същество.

Същевременно съдът намира, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което разноските по делото следва да останат в тежест на ищцовата страна. В конкретния случай без значение е, че с постановление от 03.12.2021 г. съдебният изпълнител е постановил, по свой почин, прекратяване на образуваното изпълнително дело на основание чл.

433, ал. 1 т. 8 ГПК, без нарочна молба от взискателя. В посочената хипотеза прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (така Тълкувателно решение 2/2013 от 26 юни 2015 г.). По делото не се доказа ответната страна да е предприела конкретно спрямо ищцата каквито и да било действия по последващо събиране на вземането.

Преценка на ищцовата страна е да отправи изявление за недължимост на сумите чрез предявяване на иска по настоящия спор, а не извънсъдебно. Ето защо не може да се счете, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и на основание чл. 78, ал. 2 сторените от ищцата разноски следва да останат в нейна тежест.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 124 ГПК, че З. Ж. С., ЕГН ********** не дължи на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК 121887948 сумите: 136711,19 евро - главница, дължима по сключен договор за финансов лизинг на недвижим имот от 06.02.2006 г. и споразумения към него от 29.10.2010 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва считано от 04.11.2016 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 106086,81 евро - дължима за периода 05.11.2013 г. - 05.02.2015 г. и 18681,11 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист на 09.11.2016 г. по ч.гр.дело № 63146/2016 г. на СРС, 34 с-в - поради погасяване на вземанията по давност.

ВЪЗЛАГА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сторените от З. Ж. С., ЕГН ********** държавна такса и разноски в тежест на ищцовата страна.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

3

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4