Определение № 261749 от 21.05.2021, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е

Н И Е гр. София, 21.05.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІІ въззивен състав в закрито заседание на двайсет и първи май през две хиляди и двайсет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА

ТОДОРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

СИЛВИЯ ТАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.ч.д. № 4418 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 – 8 от НПК.

Постъпила е жалба от Д.И.П. срещу определение на СРС, НО, 116 състав от

29.09.2020 г. по н. ч. д. № 10108/2020 г., с което се потвърждава постановление за прекратяване на наказателно производство от

18.03.2020 г. по досъдебно производство № 226 ЗМК 2216/2018 г. по описа на 2 РУ – СДВР , пр. пр. № 26079/2018 г. на СРП, водено срещу И.Д.П.за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, извършено на 31.07.2018 г.

В жалбата на Д.И.П., който според обвинението е пострадал от престъплението, предмет на разследване, се иска отмяна на определението на СРС като неправилно и се иска делото да бъде върнато на СРП със задължителни указания относно прилагането на закона. Излагат се доводи, че от събраните доказателства е видно, че бащата на жалбоподателя – обв. И. Д. П. – от години упражнявал системен тормоз под формата на закани за извършване на престъпление и нанасяне на системен побой върху жалбоподателя, майка му – бивша съпруга на обвиняемия, и сестрата на жалбоподателя – доведена дъщеря на обвиняемия, както и върху други роднини. Навежда се, че е от значение и фактът, че жалбоподателят живее със съпругата си на адреса, на който живее и баща му, поради което жалбоподателят изпитва страх както за себе си, така и за жена си заради неконтролируемите състояния, в които баща му изпада. Излагат се доводи, че крайният извод на СРС за потвърждаване постановлението на СРП за прекратяване на производството е декларативно изведен и необоснован, тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Изтъква се, че съдът е преписал постановлението на СРП без да изложи свои собствени доводи. Обръща се внимание, че това е третият път, в който СРП прекратява наказателното производство с едни и същи доводи, без да събира допълнителни доказателства в подкрепа на неговите молби, както и че СРС два пъти е отменял постановленията с указания за изпълнение, които не са били действително изпълнени впоследствие. Изразява се несъгласие с изводите на прокурора относно факта дали отправената закана е предизвикала основателен страх у пострадалия, като се подчертава, че прокурорът трябва да проведе качествено разследване и ако счита, че няма достатъчно доказателства за деянието, то трябва да извърши допълнителни следствени действия за събирането на такива, които да доведат да приключване на разследването и внасяне на обвинителен акт. Излагат се и доводи за необоснованост на съображенията на СРП и СРС относно кредитирането на изготвените по делото две комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, според които заканите не са възбудили преживяване на непосредствен и реален страх от убийство. Възразява се, че при престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК е достатъчно заканата да би могла да бъде осъществена и да би могла да възбуди страх, дори и да не е възбудила такъв в действителност, както и че в случая този въпрос трябва да се прецени на основата на предходните конфликтни отношения между жалбоподателя и обвиняемия. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното определение и на постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото със задължителни указания.

Въззивният съд, като прецени изложените в жалбата доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното.

Досъдебното производство е започнало на

31.07.2018 г. за това, че на 31.07.2018 г. в гр. София, бул. *********била извършена закана с убийство спрямо Д.И.П., която би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство с постановление от 12.02.2020 г. обвиняемият И. Д. П. е привлечен в това процесуално качество за това, че на 31.07.2018 г., около 11:10 ч., в жилище, находящо се в гр. София, бул. *********се заканил с убийство спрямо Д.И.П. чрез думите „Ще те ликвидирам, не е твоя работа кого съм бил и насилвал и ако искам, ще го правя“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство от 18.03.2020 г. прокурор при СРП е приел за установена фактическа обстановка в следния смисъл.

Свидетелят

Д.П. живеел с баща си обв. И. Д. П. на адрес ***. Двамата били в обтегнати отношения поради честите им скандали по предимно битови въпроси. На 31.07.2018 г. и двамата били вкъщи и разговаряли относно наемането на фирма за почистване на апартамента, която да изхвърли стари вещи на обвиняемия. По този повод възниквал скандал, тъй като И. П. не бил съгласен с изхвърлянето на вещите му и започнал да вика на сина си, че ще го изгони от апартамента. Св. Д.П. се заключил в стаята си, а И. П. продължил да крещи и да блъска по вратата. Тогава Д.П. се обадил на полицията. На място за проверка на сигнала дошли полицейските служители св. И. Д.Ф.и св. Н.И. Г., на които Д.П. отворил чрез домофонна система, след като чул звънеца на входа на блока и отключил стаята си. В същото време обв. И. П. бил в другата стая на жилището, като при идване на служителите на МВР предал доброволно притежавания от него законен пистолет, който бил в платнена чанта, както и разрешително към него, след което бил задържан във 2 РУ СДВР.

В постановлението си за прекратяване на делото прокурорът е приел, че инкриминираното деяние не осъществява от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, тъй като от материалите по делото следва изводът, че между Д.П. и И. П. е бил налице траен конфликт, който се изразявал в скандали на битова основа между двамата, свързани с поддържането и почистването на жилището, както и издръжката и приноса в домакинството. Изложени са съображения, че след като съставът на престъплението, криминализиран в раздел V на НК, брани личната свобода, то с извършването на такова престъпление се цели промяна в поведението и действията на заплашения, противно на волята му в исканата от дееца насока. В този смисъл необходимо е деецът да съзнава от субективна страна съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна и годна да бъде изпълнена, което в настоящия случай не се осъществило. По отношение на отправените устни закани с убийство спрямо Д.П., изразяващи се в израза „ще те ликвидирам“, прокурорът приема, че не са категорично доказани, тъй като по време на процесното деяние единствените присъствали лично били обвиняемият И. П. и синът му Д.П., а свидетелските им показания взаимно си противоречали в тази си част. Подчертава значението и на това, че приятелката на св. П. разказва, че не е ставала свидетел на закани, скандали и нанесени физически удари, въпреки че е живяла на същия адрес с двамата от известно време преди това. Прокурорът е кредитирал двете комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи в цялост, като се е позовал на заключението на експертизата за освидетелстване на св. Д.П., че същият се е изплашил от поведението на баща си и се обадил в полицията, тъй като се е страхувал от физическо посегателство, но не и от отправените към него закани за убийство, ако се приеме, че е имало такива.

Прокурорът изтъква, че св. Д.П. не е взел други специални мерки за защита, не се е преместил на друг адрес, не е променил по радикален начин ежедневието си, а е продължил да живее заедно с баща си. На следващо място е прието, че отправените реплики на И. П. са били повлияни от употребения от него алкохол и негативните отношения в семейството му. Относно възможността да е осъществено престъпление по чл. 338, ал. 1 НК прокурорът счита, че такова не е налице, тъй като въпреки че оръжието не е било в касата, то обв. И. Петров го носел в платнената чанта на работа като охранител. Отбелязва, че установеното оръжието не е имало патрон в цевта, но не се и твърди, че оръжието е използвано за отправяне на закани. На последно място прокурорът е приел, че след обаждането на тел. 112 обв. И. П. се е намирал в една от стаите на апартамента, а св. Д.П. се е разхождал свободно из жилището до идването на служителите на МВР. Поради всичко това приема, че обвинението не е доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна, въпреки че по делото са били събрани всички възможни доказателства и на основание чл. 199, ал. 1, чл.

243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил наказателното производтсво.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Д.И.П., който е останал недоволен от постановлението и е изложил съображения за необоснованост и незаконосъобразност.

С определението, предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е приел за правилен извода на прокурора за липсата на данни за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Посочил е, че постановлението съдържа подробен и изчерпателен анализ на събраните доказателства, които са достатъчни за правилното изясняване на делото. Изложил е съображения, въз основа на които приема на свой ред, че у св. Д.П. не е бил възбуден реален страх от убийство, а състоянието му на тревожност е било свързано с опасение от евентуални прояви на физическа агресия. Районният съд е обсъдил заключението на съдебнопсихиатричните експертези и обосновано е приел, че събраните по делото доказателства не дават основание за съмнение в обективността и компетентността на вещите лица, които точно и пълно са отговорили на поставените въпроси. Районният съд е отчел наведения от жалбоподателя несъмнено установен факт на издадена заповед за незабавна защита срещу обв. И. П. и отстраняването му от съвместно обитаваното жилище, като законосъобразно е изяснил, че тази заповед не е доказателство, че инкриминираното деяние е било извършено. Районният съд е изтъкнал и това, че поначало инкриминираните изрази „Ще те ликвидирам, не е твоя работа кого съм бил и насилвал и ако искам ще го правя“, разгледани в контекста на влошените семейно-битови отношения, обективно не могат да доведат до извод за наличие на стресова ситуация, годна да предизвика основателен страх за живота на жалбоподателя. Съдът се позовава на съдебна практика, според която заканата с убийство трябва да сочи към оформено решение за изпълнението й, а деецът трябва да е в такова психическо състояние, в което да има вероятност да я реализира. Относно фактите, свързани с местонахождението на огнестрелното оръжие, съдът е приел, че няма правомощия да указва на прокурора кого да привлича като обвиняем и за какво престъпление. В същото време е пояснил, че в случая огнестрелното оръжие не е било средство, послужило в конфликта, поради което е приел възраженията за неоснователни. Районният съд е проверил и възраженията за противоречивите доказателства за мястото, на което се е намирал обвиняемия, и е приел, че правилно прокурорът е кредитирал показанията на полицейските служители, които са незаинтересовани свидетели. В заключение районният съд е обобщил, че не е констатирал нарушения на процесуалните правила, нито на материалния закон в постановлението за прекратяване на наказателното производство и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК го е потвърдил.

При извършване на въззивната проверка на обжалваното определение настоящият съдебен състав на първо място установи, че жалбата произхожда от процесуално легитимирано за това лице и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, защото първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е приел, че прекратяването на наказателното производство е постановено след събиране на всички обективно достъпни относими доказателства и се основава на правилно разбиране за процесуалния и материалния закон.

За да извърши преценка на законосъобразността на определението на СРС, въззивният съд обсъди съдържанието на атакуваното пред първата инстанция постановление за прекратяване на наказателното производство и прие, че постановлението е годен за проверка прокурорски акт. Това е така, тъй като постановлението е постановено от компетентен орган и съдържа проверяеми мотиви. Видно от обжалваното определение, първоинстанционният съд е възприел изводите по фактите и правото на прокурора, като е изложил подробни съображения защо се съгласява с тях.