Определение № 272 от 24.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 272 гр. П., 24.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Д.а

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500259 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. Б. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. П., ул. "Г." № 19, ет. 4, ап.10, чрез адв. А. Д. от САК, срещу Определение № 591 от 20.02.2025г., постановено по гр.д. № 3051/2024г. по описа на Районен съд – П., с което е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ищцата М. Т. - адв. Д. за изменение в частта за разноските на Решение № 93 от 31.01.2025г., постановено по гр.д. № 3051/2024г. по описа на Районен съд – П..

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че доколкото претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА е за предоставена на ищцата безплатна правна помощ, а видно от представените пред първоинстанционния съд и приложени и към настоящата частна жалба доказателства, адв. Д. е регистриран по ЗДДС, то съгласно разпоредбата на § 2а. от Наредба № 1/2004г., съдът следвало да включи и ДДС към размера на определеното в негова полза адвокатско възнаграждение, каквото не било сторено. Позовава се на съдебна практика в този смисъл. На следващо място се твърди, че при определянето на адвокатското възнаграждение в полза на адв. Д., съдът не бил взел предвид практиката на СЕС и не съобразил фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ищцата правни действия, а без да изложи доводи за това, драстично намалил размера на същото, което от своя страна можело да доведе до загуба на стимул за упражняване на адвокатската професия, а оттам - до осъществяване на некачествено 1 правосъдие и изкривяване на конкуренцията. С тези доводи се иска да бъде отменено обжалваното определение и вместо него да бъде постановено друго, с което първоинстанционното решение да бъде изменено, като бъде присъдено в полза на адв. Д. възнаграждение в пълния предявен размер с включен ДДС.

В законоустановения срок ответната страна е подала писмен отговор, с който е изразила становище за неоснователност на частната жалба. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, който е определил размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата в справедлив размер. С тези аргументи моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите на страните и взе предвид материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 3051/2024г. по описа на Районен съд – П. е образувано по искова молба на М. Б. Т. чрез адв. А. Д. срещу „АПС Бета България“ ЕООД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 , вр. чл. 11 ЗПК за обявяване за недействителен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №718252 от 30.07.2021г., сключен между ищцата и "Стик - Кредит" АД, в качеството му на кредитодател, по който договор е прехвърлено вземането с договор за цесия от 12.07.2023, известен с уведомително писмо за цесия от 18.07.2023 с цесионер ответното дружество - „АПС Бета България“ ЕООД, а при условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен иска с правно основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 11 от ЗПК, е предявен и иск с правно основание чл. 26, ал.

1, предложение първо и второ ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД за прогласяване за недействителен чл. 27 от договора за потребителски кредит, уреждащ клауза за неустойка. Към исковата молба са приложени пълномощно на адв. Д. да представлява ищцата по делото и договор за правна защита и съдействие, сключен между М. Б. Т. и адв. Д., в който страните са посочили, че адвокатът ще осъществи процесуалното представителство безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

С писмено становище от 23.01.2025г. адв. Д. е помолил да се даде ход на делото и същото да бъде разгледано в негово отсъствие. С писменото становище адв. Д. е поискал да му бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за всеки един от предявените евентуално съединени искове - в размер 2 на 481, 63 лв. с ДДС /за иска с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 , вр. чл.

11 ЗПК/ и в размер на 480 лв. с ДДС /за евентуално съединения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД/. Към становището е представил списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства /писмо от НАП/ за това, че е регистриран по ЗДДС.

Делото е разгледано с провеждане на едно открито съдебно заседание, без явяване на страните и на процесуалните им представители, в което са приети всички представени от тях писмени доказателства, изслушано е вещото лице, назначено за изготвяне на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза и е прието заключението по нея.

С Решение № 93 от 31.01.2025г., постановено по гр.д. № 3051/2024г. по описа на Районен съд – П., съдът е уважил изцяло предявения иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 , вр. чл. 11 ЗПК, като е прогласил за нищожен процесния договор поради непосочване в него на годишния процент на разходите – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед уважаването на иска за нищожност на договора на това основание, съдът не се е произнесъл по евентуално съединения иск. С решението, излагайки съображения, че правната и фактическа сложност на делото е сравнително ниска, съдът е приел, че следва да се определи възнаграждение на адв. Д. под минималния размер по НМРАВ, като е осъдил ответното дружество да му заплати възнаграждение в размер на 300 лева с ДДС.

С молба по чл. 248 ГПК адв. Д., позовавайки се на практика на СЕС и по съображения, идентични с тези, изложени в частната жалба, е поискал да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като му бъде присъдено възнаграждение в пълния претендиран размер съгласно представения по делото списък.

Ответното дружество е изразило становище за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските, доколкото същите били правилно изчислени от първоинстанционния съд.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на адв. Д. за изменение на решението в частта за разноските, като е изложил допълнителни съображения наред с тези, посочени в мотивите на решението, в които е съобразил изхода на спора, ниската фактическа и правна сложност на делото, вида, характера и интензивността на извършените от защитата на ищеца процесуални действия, както и размера на защитимия материален интерес по делото.

Определението е правилно.

За да достигне до този извод настоящата въззивна инстанция съобразява от една страна предмета на спора и конкретно извършените от пълномощника 3 на ищцата процесуални действия по първоинстанционното производство, а от друга най-новата практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 25 януари 2024 г. по дело С 438/2022г., както и практиката на националния съд, залегнала в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на ВКС и др., според която посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Възнаграждението подлежи на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В настоящия случай защитата на ищцата е организирана като процесуалният й представител е предявил евентуално съединените искове, обосновавайки тяхната основателност с подробно изложени в обстоятелствената част на исковата молба аргументи, подкрепени със съдебна практика, както на ВКС, така и на СЕС, относима към предмета на делото, както и е представил всички необходими за доказването на исковата си претенция доказателства. Това процесуално действие на пълномощника на ищцата /депозиране на исковата молба/ е единствено по делото /доколкото в депозираното от адв. Д. писмено становище не е взето отношение по съществото на спора, а само по разноските за производството/. Не следва обаче да се пренебрегва обстоятелството, че в крайна сметка то е довело до резултат, с който е защитен интересът на представлявания по най-добрия възможен начин – постановено е изцяло положително за ищеца решение по предявения иск, което е обусловило и неразглеждането от съда на евентуално съединения такъв, предвид несбъдването на условието за това. Следва да се отбележи от друга страна, че в случая се касае до потребителски спор, като делото се характеризира с нисък материален интерес /иск за обявяване за недействителен на договор за потребителски кредит с чиста стойност на кредита в размер на 430 лева/ и ниска фактическа и правна сложност, по тези спорове е налице трайно установена изобилна практика както на националните съдилища, така и на СЕС, като нарицателно за неговата ниска фактическа сложност е неявяването на процесуалните представители на страните в проведеното по делото едно открито съдебно заседание, както и обстоятелството, че разглеждането на същото е приключило в това единствено заседание.

Отчитайки спецификите на първоинстанционното производство, изложени по-горе и разгледания правен спор, въззивният съд намира, че адвокатското възнаграждение на адв. Д. за осъществената на основание чл. 38, 4 ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ в полза на ищцата, е правилно определен на 300 лева с ДДС. Този размер на адвокатското възнаграждение напълно съответства на реално положения от адвоката труд за защита на ищцата по предявения иск в производството пред първата инстанция и на действителната правна и фактическа сложност на делото.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в така определения размер на адвокатското възнаграждение на адв. Д. не е включен дължимия се от адвоката 20% ДДС.

В решението, постановено по делото, първоинстанционният съд изрично е посочил, че в този размер от 300 лева е включен и ДДС. Следователно, в решението съдът е посочил крайния размер на определеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение, при спазване на разпоредбата на § 2а. от Наредба № 1/2004г.

Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 591 от 20.02.2025г., постановено по гр.д. № 3051/2024г. по описа на Районен съд – П..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5