Решение № 472 от 16.10.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Велико Търново, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ ПОДСЪСТАВ - IVA, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА М. при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20264100500243 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на К. М. М. с ЕГН **********, с адрес: село П., ул. «***» № ** срещу Решение № 1499/29.12.2025 постановено по гр.д. № 20244120101624 по описа за 2024 година на Районен съд гр. Горна Оряховица, с което се отхвърля предявения отрицателен установителен иск от К. М. М. с ЕГН **********, с адрес: с.

П., общ. ***, ул. „***“ № ***, против непълнолетния М. М. М. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на бащата М. Н. М. с ЕГН **********, двамата с адрес: с. П., общ. ***, ул. „***“ № ***, за приемане за установено спрямо непълнолетния ответник М. М. М., действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител М. М., че майката К. М. М. не дължи на ответната страна сума в размер на 300 лв., представляваща 1 задължение за издръжка в полза на непълнолетния М. М. М. с ЕГН ********** за месец декември 2023 г., тъй като сумата е изцяло платена от майката по банков път към момента на образуване на изпълнително дело № 20248960400***/2024г. по описа на ЧСИ И. Ц. с peг. № ***, с район на действие ВТОС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваните части, като постановено при съществено нарушение на материалните, и процесуалните правила. Моли в тази връзка да се отмени решението в обжалваните части и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен като основателен.

Насрещната страна излага доводи за нейната неоснователност като се иска потвърждаване на атакуваното решение, като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства е установено, че ищцата К. М.

М. е предявила отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който иска да се приеме за установено по отношение на непълнолетния М. М. М., действащ лично и със съгласието на баща си и законен представител М. Н. М., че не дължи на ответната страна заплащане на сумата от 300 лева, представляваща издръжка за м. декември 2023 г. за детето М. М. М., поради погасяване на вземането чрез извършено плащане по банков път. Излага, че с Решение № 1301/1.12.2022 г. по гр.д.№ ***/2022 г. на ВТРС бракът между родителите е прекратен с развод и родителските права върху детето М. М. М. са възложени за упражняване на бащата, а тя като майка е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева. Посочва, че с определение по гр.д.№ 2517/2023 г. по описа на ГОРС е одобрена съдебна спогодба, според която присъдената издръжка е увеличена на 300 лева, като е уговорен начин на плащане- по 235 лева да се превеждат по сметка на бащата и по 65 лева по сметка на детето.

2

Изтъква, че в спогодбата е констатирано редовно погасяване на задълженията от страна на майката и че спогодбата е одобрена на 20.03.2024 г. Твърди, че е уравнила сумата и е доплатила още 35 лева за м. декември 2023 г. по сметката на бащата на 8.04.2024 г., а по сметка на детето е платила 15 лева на 9.04.2024 г. Посочва, че цялата дължима сума за издръжка за м. декември 2023 г. от 300 лева е платена чрез извършени банкови плащания, които описва подробно. Заявява, че въпреки това ответникът се е снабдил с изпълнителен лист от 30.04.2024 г. за сумата от 300 лева, считано от 4.12.2023 г. до настъпване на причини за изменяване, или прекратяване на издръжката. Образувано било изпълнително дело № ***/24 г. по описа на ЧСИ рег.№ *** с район на действие ВТОС и бил наложен запор на банковите и сметки и на трудовото и възнаграждение, което тя разбрала след получаване на поканата за доброволно изпълнение на 19.07.2024.

Правилно районният съд е приел, че към момента на образуване на изпълнителното дело е имало неплатена част от издръжката за месец декември 2023г., която е събрана чрез принудителното изпълнение и е платена на взискателя през 2025г., видно от удостоверение изх. № 006227/13.05.2025г. и от извършеното разпределение на събраните суми по изп. дело №***/2024г. на ЧСИ И. Ц., рег.№***, с район на действие ВТОС.

Платената сума от 50лв. с платежно нареждане от 25.12.2023г. представлява паричен превод с друго основание - превод за Коледа, изрично посочен и записан в него. Този превод е направен преди възникване на задължението за издръжка на М. М. М. в размер на 65лв. по негова банкова сметка и не се счита за платена сума по издръжката.

Изпълнителното дело е прекратено на 04.04.2025г. и събраните суми по него са разпределени.

Централен спорен въпрос по делото е дали сумата от 50 лв., платена с платежно нареждане от 25.12.2023 г., съставлява плащане по дължимата издръжка, респективно има ли неплатени задължения, които да оправдават принудителното изпълнение.

Настоящият съдебен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че към момента на образуване на изпълнителното дело е съществувала неплатена част от издръжката за месец декември 2023г. Тази част е била събрана в рамките на принудителното изпълнение и е изплатена изцяло на взискателя през 2025г. Този факт се установява по 3 безспорен начин от приетите по делото писмени доказателства — удостоверение изх. № 006227 от 13.05.2025г., както и от извършеното разпределение на събраните суми по изп. дело № ***/2024г. по описа на ЧСИ И. Ц., рег. № ***, с район на действие Великотърновски окръжен съд.

Самият факт, че изпълнителното дело е прекратено на 04.04.2025г., след като събраните по него суми са били разпределени, доказва, че към настоящия момент претендираното задължение за издръжка вече не съществува в правния мир — то е погасено чрез плащане в хода на изпълнителния процес.

Правилно районният съд е приел, че платената сума от 50 лв. с платежно нареждане от 25.12.2023г. не съставлява плащане по задължението за издръжка. За да има едно плащане погасителен ефект спрямо конкретно задължение, то трябва да е извършено именно с такова намерение и основание. В случая в платежния документ изрично, ясно и недвусмислено е посочено друго основание за превода, а именно: „превод за Коледа“.

Тъй като волята на платеца в платежното нареждане е била за „коледен превод“, тази сума правилно е квалифицирана от първата инстанция като сума с друго основание и не може да бъде прихващана или зачитана като изпълнение на задължението за издръжка.

Тъй като спорната сума от 300 лева е била изцяло събрана по принудителен ред и предадена на взискателя, към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция материализираното в иска задължение не се дължи от ищеца.

Предвид съвпадането на правните изводи на двете инстанции, обжалваното решение се явява правилно, валидно и допустимо, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1499/29.12.2025г. постановено по гр.д. № 20244120101624 по описа за 2024 година на Районен съд гр. Горна Оряховица, във всички обжалвани части.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5