Решение № 110 от 30.05.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Търговище, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

ЙОРДАН П. ИВАНОВ

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА в присъствието на прокурора Д. К. С. като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233500600143 по описа за 2023 година Производството е по чл. 313 и сл. НПК.

Образувано е подадени протест от Л.В. – Зам.районен прокурор при РП Търговище и въззивна жалба от адв.Д.П. от ТАК в качеството му на служебен защитник на осъдения подсъдим М. Д. К. от гр.Търговище, против присъда № 260000/07.03.2023 г., постановена по нохд № 607/2017 г. на РС-Търговище, в частта, касаеща наложеното на подс. К. наказание 2 г. ЛОС при първоначален „строг“ режим, респ. неналоженото му кумулативно наказание глоба относно извършеното от него престъпление по чл.215,ал.2,т.4,вр. с ал.1, вр. с чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК.

Със същата присъда е признат за виновен и подсъдимия М. Й. Г. от гр.Търговище за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т.1, вр. с чл.194,ал.1 и чл.29,ал.1,б.“а“ от НК, за което по реда на чл.58а,ал.4, вр. с чл.55,ал.1,т.1 НК му е било наложено наказание 8 м. ЛОС, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим съгласно чл.57,ал.1,т.2,б.“б“ от ЗИНЗС. В тази част присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.

В жалбата на адв.П. се сочи, че е налице явна несправедливост на определеното с присъдата наказание на подс.М.К., като се иска намаляване размера на наложеното наказание ЛОС. Въпреки изразената във въззивната жалба готовност за представяне на допълнителни съображения към изброените оплаквания в бланкетно изготвената жалба, в срока по чл.320, ал.4 от НПК, писмени доводи не са постъпили по делото, както не са направени и доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло от служебния защитник адв.П. и лично от подс.М. К. /доведен в с.з./, като се излагат доводи за това, че укритата сума не е в висок размер, а подсъдимия М. Г., който я е откраднал е получил значително по-ниско по размер наказание ЛОС. Защитникът поддържа, че това не е житейски справедливо, като претендира за определяне на наказанието по реда на чл.55, ал.1,т.1 НК, като се сочат конкретни смекчаващи вината обстоятелства – безупречното процесуално поведение на подсъдимия и направените пълни самопризнания, довели до разкриване и на собствената му 1 деятелност. Подсъдимият се присъединява към изразената от защитника му позиция, като в последната си дума заявява, че желае наказанието му да бъде намалено на 1 г. ЛОС. По отношение подадения против присъдата протест се изразява становище, че същият е основателен, доколкото първоинстанционният съд действително не е наложил кумулативното наказание глоба, но доколкото се претендира приложение на чл.55,ал.1,т.1 НК, с оглед разпоредбата на чл.55,ал.3 НК се поддържа, че кумулативното наказание не следва да бъди налагано наред с наказанието лишаване от свобода.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище от една страна поддържа протеста, като счита, че РСТ е допуснал нарушение на материалния закон – чл.58а,ал.5 от НК, който го задължава да присъедини и кумулативно предвиденото наказание към определеното по реда на чл.58а,ал.1 НК наказание ЛОС, поради което счита, че въззивният съд следва да измени присъдата по реда на чл.337,ал.2,т.1 НПК и наред с наказанието 2 г.

ЛОС бъде наложено и наказание глоба към минималния размер предвиден в чл.215,ал.2,т.4 НК. По отношение подадената срещу присъдата въззивна жалба счита, че е неоснователна, като заявява, че наложеното наказание в размер на 2 г. ЛОС е в размер към минималния и е справедливо предвид обществената опасност на дееца и извършеното от него престъпление.

Въззивният съдебен състав, като обсъди доказателствената съвкупност, след преценка на съображенията и доводите, изложени от подсъдимия, неговия служебен защитник, представителя на ТОП, както и след цялостна преценка на правилността на обжалваната присъда, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, установи следното:

Съдът намира, протеста за основателен, а подадената срещу присъдата въззивна жалба за неоснователна.

С първоинстанционната присъда № 260000/07.03.2023 г. постановена по нохд № 607/2017 г. от XIII-ти състав на РСТ подсъдимият М. Д. К. е бил признат за виновен за това, че „на 20.02.2017 г., в гр.Търговище, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужди движими вещи – сумата 1000 лв., собственост на И.Д.Д. от гр.Търговище, за които знаел, че са придобити от подс. М. Г. чрез престъпление“ – престъпление по чл.215,ал.2,т.4, пр.2, вр. с ал.1,вр. с чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“, за което му е било наложено наказание в размер на 3 г. ЛОС, което на осн.чл.58а,ал.1 НК е било редуцирано с 1/3 и определено наказание в размер на 2 г. /две години/ лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Със същата присъда, на осн.чл.70, ал.7 НК е било постановено подс.К. да изтърпи отделно и неизтърпяната част от наказанието, наложено му по нохд № 372/2015 г. на РСТ, от изтърпяването на което е бил условно предсрочно освободен с определение от 20.02.2016 г. по чнд № 999/2016 г. на ОС Плевен, в сила от 28.02.2016 г., в размер на 1 м. и 9 дни, също при първоначален „строг“ режим.

Производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на Глава XXVIIма от НПК, като по реда на чл.371,т.2 от НПК подс.М.К. е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е установил въз основа на анализ и правилна оценка на събрания доказателствен материал, че самопризнанието се подкрепя и постановил атакуваната в настоящия процес осъдителна присъда. В мотивите към присъдата си, за да определи наказанието ЛОС към специалния минимум, РСТ макар и крайно пестеливо се е аргументирал с както по-малката имотна облага, която подс.М.К. е придобил, така и с високия размер на предвиденото наказание за вещно укривателство, извършено при условията на опасен рецидив. Правилно РСТ не е отчел като отделно смекчаващо вината обстоятелство направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подс. К., като и този състав не споделя тезата, че е налице самопризнание, и проявено чрез него разкаяние за стореното.

Тъй като съдебно производство е проведено по реда на Глава ХХVІІ-ма от НПК направеното от подсъдимия самопризнание и демонстрираното чрез него съдействие за разкриване на обективната истина не може да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като предопределя своеобразен бонус /макар и доста ограничен в 2 настоящата редакция на НК/, регламентиран в чл.58а,ал.1 НК. Принципно направеното в с.з. признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт действително би могло да бъде отчитано като смекчаващо вината обстоятелства, но само когато „… съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008г. на ОСНК/, което очевидно не е налице в случая. От приобщената по делото доказателствена съвкупност съдът не може да направи извод, че без обясненията, които е депозирал подсъдимия в хода на ДП разкриването на престъплението би било затруднено. Видно е, че съдебното производство е протекло в рамките на повече от 5 години, като основната причина за това е била невъзможността да бъде осигуряван подс.М. К. в с.з. Видно е, че същият е бил предаден на РСТ от гръцките власти въз основа на издадена ЕЗА, поради което съдът счита, че не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение и да претендира намаляване на размера на наказанието поради времетраенето на първоинстанционното съдебно производство, за забавянето на което той е бил единствената причина. По отношение възражението на защитата, че не било „житейски справедливо – този, който е откраднал въпросната сума, да получи по-малко наказание, от този, който впоследствие е взел тази сума“ следва да се посочи, че в случая не е налице възможност за определяне на по-ниско наказание от 2 г. ЛОС, доколкото не са констатирани многобройни смекчаващи, респ. едно, но изключително по своята същност обстоятелство, което да мотивира съдът да определи наказанието по реда на чл.58а,ал.4,вр. с чл.55,ал.1,т.1 НК.

От друга страна, съдът констатира, че при индивидуализацията на наказанието на подс.К., РСТ е допуснал нарушение на материалния закон, като не е наложил кумулативно предвиденото наред с наказанието ЛОС наказание глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв., за което основателно се претендира в протеста. Като основание да не наложи кумулативното наказание, ТРС е посочил в мотивите си /л.397/, че е безпредметно налагането на наказание глоба, тъй като подс. К. е бездомник, не работи, не притежава имоти и МПС – извод, който не може да бъде споделен. Независимо от това дали наказанието глоба може да бъде изпълнено, съдът има задължение да приложи относимата за това разпоредба – в случая чл.58а,ал.5 от НК, според която, правилата по чл.58а,ал.1- 4 НК не се прилагат за наказанията по чл.37,ал.1,т.2-11 НК, между които несъмнено е и наказанието глоба /чл.37,ал.1,т.3 от НК/. Отпадането на кумулативното наказание глоба би било възможно само в случай приложението на чл.58а,ал.4, вр. с чл.55,ал.1,т.1 НК, но не и в настоящия случай, в който е приложен чл.58а,ал.1 НК. Ето защо и доколкото има подаден протест, на осн.чл.337,ал.2,т.1, вр. с чл. 334,ал.1,т.3 НПК първоинстанционната присъда следва да бъде изменена, като на подс.К. бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба, което следва да бъде индивидуализирано в неговия специален минимум от 5000 лв. /пет хиляди лева/, който според този състав изцяло съответства обществената опасност на извършеното престъпление и неговия извършител.

При извършената служебна проверка на първоинстанционната присъда, съдът констатира, че съдът не се е произнесъл по приспадане на времето, през което подс.К. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. От събраните доказателства е видно, че в открито с.з. от 12.09.2017 г. мярката му за неотклонение е била изменена в „Задържане под стража“ и е бил обявен за ОДИ. На 07.06.2021 г. е била издадена и ЕЗА, като на 21.12.2022 г. при полицейска проверка в Атина, Гърция подсъдимия е бил установен и задържан под стража от гръцките власти, а впоследствие предаден на българските власти и постъпил в Затвора Плевен на 13.01.2023 г. – време, което и на осн.чл.59,ал.2 НПК и чл.60 от ЗЕЕЗА следва да бъде приспаднато от наложеното наказание ЛОС.

Водим от горното и на основание чл.3 37,ал.2,т.1, вр. с чл. 334,ал.1,т.3 НПК, съдът РЕШИ:

3

ИЗМЕНЯВА присъда № 260000/07.03.2023 г., постановена по нохд № 607/2017 г. на РС-Търговище, ХІІІ-ти състав, в частта, касаеща наложеното на подс.М. Д. К. наказание, като му налага и ГЛОБА в размер 5 000 лв. /пет хиляди лева/ за извършеното от него престъпление чл.215,ал.2,т.4,вр. с ал.1, вр. с чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК.

На осн.чл.59,ал.2 НПК и чл.60 от ЗЕЕЗА ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на НПК и ЗЕЕЗА с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 21.12.2022 г.

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260000/07.03.2023 г., постановена по нохд № 607/2017 г. на РС-Търговище, ХІІІ-ти състав, в останалата част.

Решението е изключено от актовете, които съгласно чл. 346 НПК подлежат на касационна проверка, поради което е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4