Решение № 15354 от 21.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15354 гр. София, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й Г при участието на секретаря С Р като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110144698 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, срещу Е. Е. П., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, М. Е. П., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, и Л. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделност по равно следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№26599/2021г. на СРС, 90 състав, както следва: 3808,41 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх, абонатен №ххх, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2021г. до окончателното й изплащане, 465,33 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 12.04.2021г., 16,26 лева – такса за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.08.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2021г. до окончателното й изплащане, и 1,92 лева - мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 12.04.2021г.

1

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, но не са изпълнили в установените срокове задълженията си за заплащане на дължимите суми за доставената топлинна енергия, поради което ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и по ч.гр.д. №26599/2021г. на СРС, 90 състав , в негова полза била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответниците за горепосочените суми. В законоустановения срок постъпили възражения от длъжниците, поради което на ищеца било указано да предяви искове за установяване на вземанията си.

С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците му дължат претендираните суми, както и да бъдат осъдени да му заплатят направените по делото разноски. В съдебно заседание предявените искове се поддържат.

Ответниците, чрез пълномощника адв. С. Г., са депозирали писмени отговори на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорват предявените искове. Излагат доводи, че единствен ползвател на имота през процесния период е бил Е. Г П., който със заявление – декларация от 26.07.2018г. направил изрично искане до ищцовото дружество партидата за топлоснабдения имот да бъде прехвърлена единствено на негово име. Със споразумение, сключено с ищцовото дружество на 17.07.2019г., същият признал, че дължи в цялост задълженията за топлинна енергия за процесния имот.

Ответниците поддържат, че имотът се ползва единствено от Е. Г П и те нямат достъп до имота. При условията на евентуалност правят възражение за изтекла погасителна давност.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на оспорената част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №26599/2021г. на СРС, 90 състав.

Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.

2

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".

Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ , действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните 3 собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Ищецът свързва качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия за битови нужди с качеството им на собственици на топлоснабдения имот.

От представените по делото НА №ххх, том I, рег. №ххх, дело №ххх/2020г. по описа на нотариус В А с район на действие СРС, НА №ххх, том I, рег. №ххх, дело №ххх/2019г. по описа на нотариус В А с район на действие СРС, и НА ххх, том I, рег. №ххх, дело №хххг. по описа на нотариус И П с район на действие СРС, договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ №96 от 17.12.1974г., и удостоверения за наследници на Г П В, починал на 21.06.2017г. и С А В, починала на 13.03.2018г., се установява, че към началото на процесния период топлоснабденият имот е бил съсобствен между Е. Е. П., М. Е.

П., Л. Г. Д. и Е. Г П. при равни квоти от по ¼ идеална част. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от Общите условия при смърт на купувач-физическо лице наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.14 чрез подаване на заявление до продавача за промяна на партидата, с приложено копие на удостоверение за наследници или съответно на акта за собственост, а според ал.2 на същата разпоредба в случаите по ал.1, продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на жилището по силата на акта. В случая Е. Г П. е подал до ищцовото дружество заявление – декларация на 26.07.2018г. да бъде открита на негово име партида за доставка на топлинна енергия на горепосочения адрес, като видно от представените доказателства до 01.07.2021г. същият е бил първоначално собственик, а впоследствие ползвател с учредено право на ползване на ¼ идеална част от имота, поради което и с оглед постигнатото между съсобствениците споразумение след датата, на която ищцовото дружество е уведомено за това, именно последният отговаря за задълженията за доставена топлинна енергия за имота. За задълженията за останалата част от периода, а именно от м.05.2017г. до м.06.2018г., съсобствениците отговарят съобразно квотите си в съсобствеността, а именно по 1/4.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на 4 договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са били налице за част от посочения в исковата молба период, а именно до м.06.2018г., договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на 5

„Т“ ООД.

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплащат на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за част от процесния период, а именно до м.06.2018г.