Решение № 290 от 30.06.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Плевен, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Ж. Н. С.. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500208 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 2006/17.12.2025 г., постановено по гр. дело № 3855/2025 г. по описа на Пл.РС А. Г. Г., ЕГН **********, гр. П. е осъдена да заплати на Ф.

М. К., ЕГН **********, от с. *** сумата от 7 960, 25 лв., от които 7 734,76 лв., представляващи обезщетение за ползване на собствения на ищцата имот апартамент №*, находящ се в гр. П., ж. к. „М.Д.“ бл.*, вх.*, ет. * за периода от 16.07.2024 г. до 16.06.2025г., 171,50 лв., представляващи консумативни разходи за топлинна енергия за м. март и м. април 2025 г. и 53,99 лв.

,представляващи консумативни разходи за ВиК услуги за м. март и м. април 2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 7 987,39 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Ответницата А. Г. Г., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Ф. М. К., ЕГН********** сумата от 1 521,30 лв., представляваща деловодни разноски съобразно уважената част от иска.

Срещу постановеното първоинстанционно решение е постъпила 1 въззивна жалба от А. Г. Г.– ответник в първоинстанционното производство, в която се изразява становище, че същото е неправилно и незаконосъобразно.

Въззивницата навежда доводи, че процесният апартамент е собственост на ищцата Ф. М. К., която е баба на детето Д. К.. Съгласно съдебно решение детето Д. К. живее в процесния апартамент заедно с майката А. Т. Г.. Твърди, че в случая не се касае за наемни отношения, а е определено къде и с кого да живее малолетното дете по дело за упражняване на родителски права, с оглед раздялата на родителите,както и при определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд не е взел предвид, че в този апартамент през целия процесен период от време е живяло малолетното дете Д.. Твърди, че в периода от 10.05.2025 г. до 11.06.2025 г. не е живяла в апартамента, като през този един месец в апартамента е живял бащата М. К. и детето Д., но въпреки това съдът е присъдил обезщетение за ползване през този месец, както и заплащане на консумативи. Твърди, че от м. февруари 2025г. до 11.06.2025 г. апартаментът е ползван и от М. К.. Счита, че неправилно съдът е определил размера на дължимото обезщетение, без да приспадне площта от жилището, ползвана от детето през целия процесен период и площта от жилището, ползвана от бащата на детето в периода от м. февруари 2025 г. до 11.06.2025 г. Посочва, че е съобразен единствено размера на разход за ВиК за м. май 2025 г. Заявява, че детето е със сериозни здравословни проблеми.

Въззивницата моли окръжния съд да отмени първоинстанционното решение по отношение на размера на присъденото обезщетение за ползване на процесния апартамент, като се вземе предвид ползваната площ от детето през целия период и от баща му в периода от м. февруари 2025 г. до 11.06.2025 г.

,както и по отношение на размера на дължимите консумативи за жилището, като се вземе предвид, че един месец не е имала достъп до апартамента, а в него са живели М. и детето Д..

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата Ф. М. К., чрез пълномощника й адв. Н. Н. от Пл.АК, в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Въззиваемата счита за неоснователно твърдението във въззивната жалба, че съдът не е съобразил обстоятелството, че въззивницата не е пребивавала в жилището в периода от 11.05.2025 г. до 11.06.2025 г., като посочва, че това възражение е подробно обсъдено, като съдът е приел, че с оглед размера на заявената искова претенция и установения размер на пазарно обезщетение за ползване, дори и 2 след приспадане на обезщетението за посочения период в размер на 822.36 лв., дължимото обезщетение надвишава размера на исковата претенция. Твърди, че присъдените суми за консумативни разноски за топлинна енергия не обхваща периода 11.05.2025 г. - 11.06.2025 г., тъй като исковата претенция е за периода 01.03.2025 г. - 30.04.2025 г., т.е. извън периода, за който по делото е установено, че ответницата в първоинстанционното производство не е ползвала имота. Досежно направеното възражение от ответницата за приспадане от дължимото обезщетение на площта от имота, ползвана от детето въззиваемата посочва, че съдът е приел, че поради неформалния характер на връзката, по аргумент за противното от чл.4, ал.1 от СК, същата няма действието на гражданския брак и се свързва с правни последици, само когато изрично законова норма й придава такива.

Моли окръжния съд да остави без уважение въззивната жалба, ведно със законните от това последици. Претендира направените разноски.

В съдебно заседание, въззивницата А. Г. Г. не се явява. Процесуалният й представител адв. В. П. от ПАК моли, да бъде изменено първоинстанционното решение по отношение на размера на присъденото обезщетение за ползване на процесния имот и по отношение на консумативните разходи. Претендира направените разноски.

В съдебно заседание, въззиваемата Ф. М. К. не се явява. Процесуалният й представител адв. Н. Н. от ПАК моли, да бъде оставена без уважение въззивната жалба. Претендира направените разноски.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С исковата молба ,подадена от Ф. М. К., ЕГН ********** пред Пл.РС е предявен иск против А. Г. Г., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 7987,39 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения й апартамент, находящ се в гр. П., ж.к. „М.Д.“ *, вх.*, ет.*, ап.*, от които: 703,16 лв. месечно или общо 7 734,76 лв. за периода 16.07.2024 г. -16.06.2025г. и консумативни разходи за ТЕЦ за м. март и м. април 2025 г. в размер на 171,50 лв. и за ВиК за м. март, м. април и м. май 2025 г. в размер на 81,13 лв. В исковата молба се твърди, че синът на ищцата и ответницата А. Г. Г. до 11.04.2024 г. са живели в посочения недвижим имот, заедно с общото им дете 3

– Д.. Със заповед за незабавна защита от 11.04.2024 г., синът на ищцата – М.

М. К. е отстранен от жилището, в което е останала да живее ответницата А. Г.

Г. с детето Д. К..

Ответницата А. Г. Г. ангажира становище, че предявеният иск е частично основателен.

Видно от приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27, том І, рег. № 281, дело № 12/2024 г. на нотариус М. М. с район на действие ПлРС, процесният недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. П., ж.к. „М.Д.“ бл.* вх.*, ет.* ап.* е собственост на ищцата Ф. М. К..

Ищцата претендира заплащане на обезщетение за ползване на собствения й недвижим имот, в който живее ответницата, заедно с детето за периода 16.07.2024 г. - 16.06.2025 г. и консумативни разходи за ТЕЦ за м. март и м. април 2025 г. и за ВиК за м. март, м. април и м. май 2025 г.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД. В случая не е налице хипотезата на чл.56 ал.3 от СК, според която, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година, в който случай възниква наемно правоотношение, съгласно чл.57 ал.1 от СК, при което, съгласно ал.2 всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод, като не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Тази хипотеза е налице при наличие на граждански брак,прекратен с развод, какъвто не е настоящия случай, тъй като безспорно е установено, че страните са се намирали във фактическо съжителство, т.е. нямат сключен граждански брак, за да възникнат основанията на чл.56 и чл.57 от СК.

В този смисъл отношенията между страните следва да се разглеждат на плоскостта на неоснователното обогатяване, като законовата регламентация е да се избегне неоснователно обогатяване на едно лице за сметка на друго.

За изясняване на спорния по дело въпрос, а именно какъв е размерът на дължимото от ответницата обезщетение за ползване на имота, собственост на 4 ищцата, както и размерът на дължимите разходи за консумативи, в първоинстанционното производство е допусната и назначена съдебноикономическа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А. С.. Вещото лице е дало заключение, че за процесния период от 16.07.2024 г. до 16.06.2025 г. обезщетението за ползване на жилището е в размер на 9 146,23 лв., като за 2024 г. месечният наем е в размер на 706,48 лв., а за 2025 г. месечният наем е в размер на 822,36 лв.

Правилно първоинстанционният съд е приел за основателно възражението на ответницата, че в рамките на един месец не е живяла в процесния имот и съответно не дължи обезщетение и направените консумативни разноски за този период. В тази връзка, първоинстанционният съд е приел, че в продължение на един месец ползването на имота от ответницата е било прекъснато, но този факт няма пряко правно значение за размера на дължимото обезщетение, доколкото и при приспадане на наема за въпросния месец, който е в размер на 822,36 лв., съгласно заключението на вещото лице, дължимото обезщетение за ползване надвишава размера на исковата претенция. Липсата на ползване не се отразява и на размера на дължимите консумативни разноски за топлинна енергия, които касаят периода от 01.03.2025 г. до 30.04.2025 г., но съдът е съобразил при изчисляването на размера на разходите за ВиК услуги, като сумата в размер на 27,14 лв., начислена за м.май 2025 г. е приспадната от претендираните разноски за ВиК услуги и е останала дължима сумата от 53,99 лв. за м. март и м. април 2025 г.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че при определянето на дължимия наем следва да се приспадне площта от имота, ползвана от детето Д. К. през процесния период. Както се посочи по-горе, в настоящия случай не намира приложение разпоредбата на чл.57 ал.2 от СК, доколкото страните са се намирали във фактическо съжителство, т.е. нямат сключен граждански брак, който да е прекратен със съдебно решение, за да възникнат основанията на чл.56 и чл.57 от СК.

С оглед изложеното предявеният от Ф. М. К. осъдителен иск е основателен и правилно е уважен от РС за сумата от 7 960, 25 лв., от които: 7 734,76 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения на ищцата имот - апартамент №*, находящ се в гр. П., ж.к. „М.Д.“ бл.*, вх. *, ет.* за периода от 16.07.2024 г. до 16.06.2025г.,171,50 лв., представляващи 5 консумативни разходи за топлинна енергия за м. март и м. април 2025 год. и 53,99 лв., представляващи консумативни разходи за ВиК услуги за м. март и м. април 2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.За разликата до претендираните 7 987,39 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Предвид изложеното следва да бъде потвърдено Решение № 2006/17.12.2025 г., постановено по гр. дело № 3855/2025 г. по описа на РС – Плевен, като законосъобразно.

При този изход на делото въззивницата А. Г. Г., ЕГН ********** следва да заплати на Ф. М. К., ЕГН ********** направените разноски за настоящата инстанция в размер на 561,00 евро за адвокатско възнаграждение. Съдът присъжда този размер на адвокатско възнаграждение в полза на въззиваемата, тъй като същият е посочен в представения списък по чл.80 от ГПК и не е направено искане от другата страна по реда на чл.78 ал.5 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2006/17.12.2025 г., постановено по гр. дело № 3855/2025 г. по описа на Районен съд – Плевен, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА А. Г. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ н а Ф. М. К., ЕГН ********** направените разноски за настоящата инстанция в размер на 561,00 евро за адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл.80 от ГПК.