Решение № 4211 от 19.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4211 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело № 20261100505118 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба на К. В. С. срещу разпореждане от 17.03.2026 г. по изп. дело № 20268400400055, издадено от ЧСИ М.Ц., с което е оставено без уважение искането на длъжника за спиране на изпълнителното дело. Посочва, че не е съгласен с обжалвания акт, като допълнително ще приложи доказателства по надлежно заявеното искане. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови спиране на изпълнителното дело до окончателното решаване на посочените и свързани с казуса основания за това спиране.

Взискателят Г.С.С. оспорва жалбата. Излага, че в молбата си от 16.03.2026 г. длъжникът не се е позовал на нито едно от изчерпателно изброените в чл. 432 ГПК основания за спиране на изпълнението от съдебния изпълнител, поради което съдебният изпълнител законосъобразно е оставил молбата без уважение. Моли съда да остави жалбата без уважение.

Съдебният изпълнител ЧСИ М.Ц. излага мотиви за неоснователност на жалбата. Излага, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя Г.С.С., чрез адв. З.М., въз основа на изпълнителен лист от 22.12.2025 г., издаден по ЧГД № 54293/2025 г. на СРС, 34 състав, срещу длъжника К. В. С.

1 за събиране на парично задължение. На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 2021/29.01.2026 г. На 16.03.2026 г. е постъпила молба от длъжника за спиране на изпълнителното дело, по която с разпореждането от 17.03.2026 г. е отказано спирането. В молбата си длъжникът не се е позовал на нито едно от изброените в чл. 432 ГПК основания за спиране, като изброените сигнали и жалби не са сред нормативно установените за спиране на изпълнителното дело.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 20268400400055 по описа на ЧСИ Ц. е образувано по молба вх. № 602/16.02.2026 г. на Г.С.С. против К. В. С..

Взискателят представя изпълнителен лист № 27905/22.12.2025 г., издаден по гр. дело № 54293/2025 г. на СРС, 34 с-в, обективиращ осъждане на К. С. да заплати на Г.С. сумата от 5867,49 лева – главница, ведно със законната лихва от 04.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 2598,92 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2022 г. – 04.12.2025 г., както и разноски по заповедното производство в размер 169,33 лева – държана такса и 1250 лева – адвокатско възнаграждение. Приложена и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – нотариален акт № 61, том І, рег. № 1282, дело № 59/2015 г.

С разпореждане от 16.01.2026 г. е образувано изпълнително дело и постановено налагане на запор на банкови сметки и възбрани на недвижими имоти на длъжника.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 12.02.2026 г.

На 16.03.2026 г. К. С. е подал молба за спиране на изпълнителното дело.

В молбата посочва подадени сигнали до ИВСС, СРП, сезиране на СРС с искова молба вх. № 75924/11.03.2026 г., подадено възражение против заповедта с искане за спиране на принудителното изпълнение. Моли съдебния изпълнител да спре образуваното изпълнителното дело до окончателното решаване на свързаните с настоящия казус и изброени в молбата съдебни процеси.

С разпореждане от 17.03.2026 г. молбата е оставена без уважение.

2

Съгласно чл. 432, ал. 1 ГПК изпълнителното производство подлежи на спиране само в изрично и изчерпателно посочените в закона хипотези, а именно: по разпореждане на съда в предвидените за това случаи, по изрично искане на взискателя, при наличие на основания за спиране на производството поради висящо друго дело или смърт на страна, когато изходът от това дело или установяването на правоприемството е от значение за изпълнението, при допуснато спиране на изпълнението на подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт от по-горна инстанция или при неговата отмяна, както и в специално уредените от закона случаи, свързани с изпълнение на актове с трансграничен елемент или други изрично предвидени в закон разпоредби, при които настъпва задължително временно преустановяване на изпълнителните действия. В конкретното изпълнително дело сочените от длъжника обстоятелства – подадени сигнали до ИВСС и СРП, депозирана искова молба пред СРС и възражение срещу заповедта за изпълнение – не съставляват някое от лимитативно изброените в чл. 432, ал. 1 ГПК основания за спиране на изпълнителното производство, поради което не обвързват съдебния изпълнител с задължение да спре делото, респ. не могат да обусловят отмяна на обжалваното разпореждане за отказ от спиране.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на К. В. С. срещу разпореждане от 17.03.2026 г. по изп. дело № 20268400400055, издадено от ЧСИ М.Ц., с което е оставено без уважение искането на длъжника за спиране на изпълнителното дело

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4