Акт от 23.11.2020, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Велико Търново, 23.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново, VII-ми адм. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА при участието на секретаря В.Г. разгледа докл***аното от съдията адм. дело

№ 783/2019г. по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 195, ал. 2 от АПК.

Образувано е по

Жалба вх. №5495/30.12.2019г. в АСВТ, подадена от името на ТД с фирма „АСКЛЕПИЙ“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Колоня Товар“№ 3, представлявано от управителя Ст.М.Зг., действащ чрез упълномощения авокат.

На основание чл.235, ал.2 от АПК, във връзка със задължителните указания на касационната инстанция, дадени с Определение № 11733/17.09.2020г., постановено по АД № 7682/2020г. на ВАС, настоящият състав на съда прие, че се оспорв мълчалив отказ за произнасяне по Искане на дружеството с правно основание чл.195, ал.2 от АПК, отправено до НЗОК с вх.

№ 11-03-4/20.06.2018г., след като изричният такъв, обективиран в Писмо с изх. № 11-03-4/10.01.2019г. е отменен от АСВТ и преписката е върната на управителя на НЗОК за произнасяне.

Жалбоподателят твърди, че изричният отказ на НЗОК, за обезщетяването му по реда на чл.195, ал.2 от АПК за понесени вреди от отменен ПЗНА, обективиран в Писмо с изх. № 11-03-4/10.01.2019г., е отменен от АСВТ с Решение № 269/04.06.2019г. по АД № 199/2019г. и преписката е върната на управителя на НЗОК за произнасяне.

Решението на АСВТ е влязло в законна сила на 14.11.2019г., когато е започнал да тече 14-дневния срок за произнасяне по чл.57, ал.1 от АПК, който е изтекъл на 28.11.2019г. Поради това, непроизнасянето при липса на основания за разглежданена искането на дружеството е мълчалив отказ, който е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Преписката е върната със задължителни указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, които не са изпълнени. Последващо в изложението се акцентира на отмяната с решение на ВАС на колона 7 и 9 от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК РД-16-3/10.01.2008г., издадено от НЗОК. Със същото в нарушение на ЗЛПХМ и НУПРРРЦЛП/отм./ директорът на НЗОК е намалил нормативно признатите приходи, размерите на надценките на лекарствените продукти, отпусканите по реда на сключените на основание чл.46, ал.2 от НРД 2006г. договори. Представя се хронолгията на опитите на дружеството да получи обезщетение за тези вреди/пропуснати ползи/ от отмененото Указание, които оценява в размер на 134 657,00лв., ведно със законната лихва, а именно АД № 191/2014г. и АД № 199/2019г. и двете на АСВТ, както и АД № 8426/2018г. на АССГ. Твърди, че и понастоящем НЗОК не го е възмездила за понесените вреди.

По тези съображения жалбоподателят иска от съда да отмени мълчаливия отказ на НЗОК като незаконосъобразен. В о.с.з. се представлява от упълномощения ***окат, който пледира за основателност на жалбата. Подробни съображения излага в писмена защита като неоснователно счита позоваването от ответника на изтекла давност. Претендира за присъждане на разноски за производството по представен списък.

Ответникът по жалбата - управителят на Националната здравно-осигурителна каса, действащ чрез упълномощения процесуален представител, счита жалбата за недопустима поради просрочие, а алтернативно за неоснователна. Излага съображения, че задълженията на НЗОК са погасени по давност, т.к. по АД № 191/2014г. на АСВТ по реда на ЗОДОВ искът е отхвърлен и не е налице спиране или прекъсване на давността, която е тригодишна и понастоящем е изтекла. Поради това НЗОК не дължи произнасяне. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в нормативно установения размер и прави възражение за прекомерност на АВ.

При проверка допустимостта на оспорването, подчинен на процесуалната дисциплина и като съобрази задължителните указания на ВАС, настоящият състав прие следното:

След отмяната на изричния отказ на НЗОК, обективиран в Писмо с изх. № 11-03-4/10.01.2019г., с Решение № 269/04.06.2019г., постановено по АД № 199/2019г. на АСВТ, е възстановена висящността на административното производство по Искане № вх. № 11-03-4/20.06.2018г. Непроизнасянето на сезирания компетентен АО в срок в рамките на това административно поризводство представлява мълчалив отказ, който подлежи на оспорване по съдебен ред.

Проверката на съда установи, че оспорването е направено от лице притежаващо правен интерес от същото, т.к. с отказа ан НЗОК да се произнесе правната сфера на дружеството е засегната неблагоприятно.

Жалбата е депозирана в срока за обжалване. В непосредствено цитираното Решение на АСВТ не е определен срок за произнасяне на АО. Такъв е посочен в чл.195, ал.2 от АПК, но е тримесечен от влизане в сила на решението за отмяна на ПЗНА.

Същият е инструктивен. Поради това е приложим общия 14-дневен срок по чл.57, ал.1 от АПК. Видно от служебно изисканите данни от деловодната система на АСВТ влязлото в сила Решение на АСВТ по АД № 199/2019г. е изпратено на НЗОК за изпълнение и е постъпило при тях на 20.11.2019г. От този момент висящността на административното производство е възобновена и тече срокът за произнасяне на АО. Същият е изтекъл на 14.12.2019г. При това и към момента на изпращане на административната преписка/27.12.2019г./ не е налице произнасяне на сезирания АО-управителят на НЗОК, който има законовото задължение да се произнесе. Поради това, настоящият съдебен състав приема наличието на мълчалив отказ по Искане от с вх. № 11-03-4/20.06.2018г. Съпътстващото мълчанието на администрацията неизпълнение на съдебно Решение № 269/04.06.2019г. на АСВТ по АД № 199/2019г. не е основание за прекратяване на производството, а за реализиране на административнонаказателната отговорност на виновното длъжностно лице по реда на чл.304 от АПК, за което в настоящата жалба няма заявено искане.

От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Насочена е против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Обжалването е осъществено пред родово и местно компетентния съд. Предвид посоченото, оспорването е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения по фактите и правото:

С предварителния доклад по делото съдът указа на ответника, на основание чл. 170, ал. 3, вр. ал.1 от АПК, че негова е тежестта да установи съществуването на факти/вклч. нормативни/, настъпили след влизане в сила на съдебното решение на АСВТ по АД № 199/2019г., които водят до отпадане на задължението му за произнасяне по посоченото Искане или обусловили друг срок за изпълнение, или водят до отпадане на правния интерес на заявителя.

От страна на АО по делото е представено заверено копие от административната преписка. Към настоящото са приложени АД № 191/2014г. на АСВТ и АД № 199/2019г. на АСВТ. В хода на съдебното следствие посочените писмени доказателства не са оспорени. Не са четени нарочни определения за безспорни между страните факти.

Постановено е определение за служебно известни такива на съда по АД № 199/2019г., които касаят приключилото с влязло в сила решение производство по чл.257 от АПК, развило се между същите страни по АД № 8426/2018г. по описа на АССГ.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят „Асклепий“ ЕООД е сключил договори за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, както следва: Договор № 04-0535/28.03.2006 г. за аптека, находяща се в гр. Велико Търново, ул. В. Левски № 14Г, Договор № 04-0537/28.03.2006 г. за друга аптека, находяща се в гр.Велико Търново, ж.к. Бузлуджа, ул. Емилиян Станев № 9 и Договор № 04-0342/11.02.2008 г. за трета аптека, находяща се в гр.Велико Търново, ул. Оборище № 18, МОЛ „Централ“, които са се прилагали до 31.05.2009 г.

„Асклепий“ ЕООД се явява правоприемник на имуществените права на ЕТ „Асклепий - М.З.“ (чието предприятие е придобил) по сключения между НЗОК и ЕТ „Асклепий - М.З.“ Договор № 04-0536/28.03.2006 г. за друга аптека, находяща се в гр. Велико Търново, ул. Велики Преслав № 4. След правоприемството, от м. април 2009 г. „Асклепий“ ЕООД продължава да изпълнява задълженията на ЕТ „Асклепий - М.З.“ по сключения Договор № 04-0536/28.03.2006 г. до 31.05.2009 г.

Посочените четири договора са сключени на основание чл. 45, ал. З от Закона за здравното осигуряване и чл. 46, ал. 2 от Националния рамков договор за 2006г. (отм.). и са за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. С тях ищецът се задължава да отпуска на ЗЗО лице лекарства за домашно лечение на територията на страната, заплащани напълно или частично от НЗОК, включени в лекарствения списък на НОЗК.

След влизане в сила на новия ЗЛПХМ, на

10.01.2008 г. директорът на НЗОК е издал Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 г. В Приложение № 2 към указанието са определени пределни цени на изрично посочени лекарствени средства - колона 7, частта от цената, която заплаща НЗОК - колона 8 и частта от цената, която заплаща задължително здравноосигуреното лице - колона 9.

В изпълнение на указанието с допълнителни споразумения са изменени договорите на между НЗОК и ищеца, с които е договорено, че изпълнителят продава лекарствата по цени съгласно Приложение № 1, което Приложение съответства на Приложение № 2 от Указанието на директора на НЗОК.

Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК №

РД-16-3/10.01.2008г., в сила от 01.02.2008г., е отменено от ВАС с Решение № 6826 от 06.06.2008 г. по АД № 2762/2008 г. в частта отн. колона 7 и 9, в сила считано от 11.04.2009г. Защото в същото директорът на НЗОК е определил цените, по които аптеките отпускат лекарствени продукти, като е намален размера на надценката на търговците на дребно. В тази връзка жалбоподателят твърди, че директорът на НЗОК е намалил всъщност нормативно признатите приходи на аптеките. Поради това от разликата между цената на лекарствените средства, които са отпускани на пациентите и действително дължимата цена съгласно НУПРРРЦЛП/отм./ търговецът е генерирал пропусната полза в размер на 134 657,00лв. за периода от 01.02.2008г. до 31.05.2009г.

Първоначално претенцията си за обезщетение дружеството предявява по реда на чл.1 от ЗОДОВ.

Образувано е АД № 191/2014г. на АСВТ. С решението по същото искът за пропуснати ползи и съответната лихва е отхвърлен като неоснователен. Решението е оставено в сила от касационната инстанция с Решение № 572/15.01.2018г. по описа на Върховния административен съд. Междувременно е постановено ТР №2/27.06.2016г. на ВАС по т.д. № 2/2015г., което отрича възможността по реда на чл.1 от ЗОДОВ да се търси обезщетение за вреди от ПЗНА до отмяната му.

След това развитие на дело №191/2014г. на АСВТ, дружеството подава Искане с вх. № 11-03-4/20.06.2018г. управителят на НЗОК за обезщетяване по реда на чл.195, ал.2 от АПК. Бездействието на НЗОК в тази връзка е атакувано по реда на чл.257 от АПК. Образувано е АД № 8426/2018г. по описа на АССГ. Постановено е Решение № 7266/04.12.2018г. /влязло в сила/, с което е осъдена НЗОК да се произнесе по Искането на дружеството с посочения входящ номер. Искането № 11-03-4 от 20.06.2018 г. до НЗОК е за уреждане на правните последици, възникнали от отменения подзаконов нормативен акт, като в същото се изразява претенция за обезвреда, изразяваща се в разликата между цената на лекарствените средства, които са отпускани на пациентите съгласно отмененото Указание и действително дължимата сума съгласно НУПРРРЦЛП (отм.) и пределната търговска надценка.

В изпълнение на посоченото Решение на АССГ, управителят на НЗОК се е произнесъл по Искане с вх. № 11-03-4/20.06.2018г. с изричен отказ, обективиран в Писмо с изх. № 11-03-4/10.01.2019г./л.59/.

Същият е бил подложен на съдебен контрол и е отменен с Решение № 269/04.06.2019г., постановено по АД № 199/2019г. на АСВТ. Последното е влязло в сила на 14.11.2019г., когато е потвърдено от ВАС с Решение № 15515, постановено по АД № 8097/2019г. на ВАС. С диспозитива на Решение № 269/04.06.2019г. на АСВТ по АД № 199/2019г. освен отмяна на изричния отказ на НЗОК да уреди последиците от отменен подзаконов административен акт по повод претенцията на дружеството за изплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди е постановено и връщане на адм. преписка на управителя на НЗОК за произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на същото решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, съгласно чл.173, ал.2 от АПК.