Решение № 703 от 28.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. Варна, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20223110112933 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл. 34 ЗС, във фазата по извършване.

С Решение № 3298/16.10.2023 г., постановено по гр. д. № 12933 по описа на ВРС за 2022 г. е допуснато извършване на делба на следните недвижими имоти:

1/ Поземлен имот с идентификатор **** с площ от 615 кв.м., идентичен с Урегулиран поземлен имот /УПИ/ ****, кв.44 по плана на СО „****“, Район ****, гр. Варна, при граници: ПИ ****2189; ПИ ****40; ПИ ****9750 и ПИ ****4790 находящ се в гр. Варна, Район „****”, СО „****”, между съделителите при квоти:

- 1/2 ид.ч. за З. К. М. ЕГН:**********, адрес: гр. Варна, м-ст „****“, ул.

“1-ва“, № 25;

- 1/2 ид.ч. за Н. К. И., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр. ****, ул.

“****“ № 26, ет. 1, ап. 6.

2/ Жилищна сграда /незавършено строителство/ със ЗП: 55.4 кв.м. и РЗП: 111.8 кв.м. съгласно Разрешение за строеж No 23 от 29.05.2019г изд. От Район „****“, построена в Поземлен имот с идентификатор **** с площ от 615 кв.м., идентичен с Урегулиран поземлен имот /УПИ/ ****, кв.44 по плана 1 на СО „****“, Район ****, гр. Варна, между съделителите при квоти:

- 1/2 ид.ч. за З. К. М. ЕГН:**********, адрес: гр. Варна, м-ст „****“, ул.

“1-ва“, № 25;

- 1/2 ид.ч. за Н. К. И., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр. ****, ул.

“****“ № 26, ет. 1, ап. 6, на основание чл. 34 ЗС.

Решението е влязло в законна сила на 10.11.2023 г., поради което и производството по делба е следвало да продължи във фазата на нейното извършване, поради което делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

В проведеното на 26.03.2024 г. първо открито съдебно заседание във втората фаза на производството по делба, всяка от страните поддържа искане за ликвидиране на съсобствеността помежду им.

По отношение на способа за извършване на делбата от страна на съделителя З. К. М. е отправено искане с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на делбения имот, представляващ жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор ****, идентичен с урегулиран поземлен имот ****, кв.44 по плана на СО „****“, Район ****, гр. Варна.

Заедно с това, в преклузивния срок по чл. 346 ГПК от всеки от съделителите са заявени претенции по сметки, приети за съвместно разглеждане от съда.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и нормативните актове регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По аргумент от разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК при извършването на делбата съдът е обвързан от влязлото в сила решение по допускането й, което има сила на присъдено нещо относно делбените имоти, съделителите и квотите им в съсобствеността.

При извършване преценката за способа за ликвидиране на съсобствеността, съдът взема предвид броя, вида и поделяемостта на допуснатите до делба имоти и броя на съделителите, като винаги водещ е принципът, заложен в чл. 69, ал. 2, изр. 1 ЗН за поставяне на дял в натура.

В този смисъл, приоритет имат хипотезите за възлагане по реда на чл.

2

349, ал. 1 или ал. 2 ГПК при наличието на предпоставките за това и своевременно отправеното искане в този смисъл от съделител, като едва при невъзможност за възлагане, на разглеждане подлежи възможността за случайното разпределение чрез жребий, респ. на служебното такова от съда, като само при невъзможност за прилагане на някой от посочените способи, делбата се извършва чрез изнасянето на неподеляемите съсобствени имоти на публична продан, на основание чл. 348 ГПК.

Основният критерий при избора на способ е дали броят на имотите или на възможните реалните дялове, обособени от тях (ако са поделяеми), съответства на броя на съделителите. В хипотезите, в които броят на имотите или обособените от тях дялове е равен или по-голям от броя на съделителите, делбата следва да се извърши чрез жребий, а ако съставянето на дялове и тегленето на жребий се окаже невъзможно или много неудобно – чрез разпределение. При липса на заявени възлагателни претенции, респ. неоснователност на заявените такива, ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем, съсобствеността следва да се прекрати чрез изнасянето на имота на публична продан, по аргумент от решение № 406/10.01.2012 г. по гр.д.№ 729/2010 г. на І ГО на ВКС, решение № 60/26.07.2010 г. по гр.д. №534/2009 г. на ВКС, І ГО и др.

Относно определяне способа, по който следва да се извърши делбата:

От страна на съделителя З. М. своевременно в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК е релевирано искане за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на жилищната сграда с твърдения, че лицето живее в същата.

От приетото по делото заключение на вещото лице Д. Й. по изслушаната съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована, се установява, че процесният поземлен имот с идентификатор **** е неподеляем, при съобразяване с броя на съделителите и квотите им, както и с местоположението на изградената в имота жилищна сграда и изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗУТ. Вещото лице е достигнало до същия извод и по отношение на процесната жилищна сграда, изградена в ПИ с идентификатор ****, а именно – за нейната неподеляемост, съобразно броя на съделителите, квотите им и изискванията на чл. 40 ЗУТ.

Вещото лице, съгласно зададената му задача, е определило пазарната 3 стойност на всеки от делбените имоти. Според заключението пазарната стойност на имотите възлиза на 176 900 лв., от които 43 800 лв. за поземления имот и 133 100 лв. за находящата се в него жилищна сграда.

За прилагане на предвидения в чл. 349, ал. 2 ГПК способ за прекратяване на съсобствеността, законодателят е предвидил съответни условия - делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Заедно с това е въведена и отрицателна предпоставка по отношение на съделителя с възлагателна претенция - същият да не притежава друго жилище и при откриване на наследството да е живял в жилището на наследодателя.

С оглед извършеното в т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, граматическо и логическо тълкуване на изискването на законодателя съделителят да е живял в неподеляемото жилище "при откриване на наследството", е достигнат изводът, че от обхвата на способа за извършване на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е изключена всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството. Иначе казано, право на възлагане има само лице, което е придобило притежаваната от него идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване.

В настоящия случай съдът намира, че е налице т.нар. смесена съсобственост /разяснение на което понятие е дадено в т. 8 от цитираното Тълкувателно решение от 19.05.2004 г./, доколкото съсобствеността между страните по делото е възникнала в резултат на повече от един юридически факт, а именно - по силата на сделка (покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт от 25.08.2017 г. за покупко-продажба № 193, том I, рег. № 4315, дело 182 от 2017 г.) за З. К. М. и по наследяване за Н. К. И..

Изложеното налага извода, че неприложим се явява в производството исканият от съделителя М. способ за ликвидиране на съсобствеността между страните - чрез възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан.

4

При така установеното, съдът намира, че делбата на съсобствените между настоящите съделители имоти следва да се извърши именно на основание чл. 348 ГПК, чрез изнасяне имотите на публична продан при начална цена от 43 800 лв. за ПИ с идентификатор **** и цена от 133 100 лв. за жилищната сграда, построена в поземления имот. Получената сума следва да бъде разпределена между съделителите съобразно техните квоти по решението за допускане на делбата.

По отношение на претенциите за сметки, предявени от З. К. М. против Н. К. И., предявени по реда на чл. 346 от ГПК:

Заявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното производство осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, което е предмет на делбата.

В проведеното първо открито съдебно заседание във втората фаза на делбата от ищцата З. **** са предявени претенции по сметки по реда на чл.

346 ГПК срещу съделителката Н. И.. Предвид нередовността на искането, съдът е дал възможност на страна да го прецизира, с оглед на което и е депозирана молба от 02.04.2024 г. от ищцата, в която са изложени твърдения, че в закупуването на процесния поземлен имот и изграждането на жилищната сграда са вложени изцяло лични средства на страната. Сочи се, че изброените от ищцата плащания са извършени със съгласието и без противопоставянето на съсобственика Красимир Ненчев Димитров /наследодател на съделителя Н.

И./.

Предвид това е направено искане за осъждането на ответницата да заплати в полза на другия съделител сумата от 19 385,70 лв., представляваща половината от заплатената изцяло с лични средства от ищцата покупна цена в размер на 38 771,40 лв. за поземлен имот с идентификатор ****, както и сумата в размер на 264,20 лв. – половината от заплатената от ищцата изцяло с лични средства сума от 528 лв. за нотариални такси, във връзка с изповядването на сделката /покупко-продажбата на поземления имот/.

В същото време съдът констатира съществени несъответствия между заявените претенции и изложението в обстоятелствената част, относно тяхното възникване.

5

В проведено о.с.з. от 26.03.2024г. ищцата заявява претенции по сметки в общ размер от 113 135,13 лв. Доколкото същите не бяха конкетизирани като основание и размер, съдът даде възможност за уточнение на тази молба.

С молба вх.№27157/02.04.2024г. ищцата, чрез процесуален представител уточнява претенциите си. След запознаване с обстоятелствената част на молбата и нейния петитум се установява разлика в претендираните суми и тяхното основание. От обстоятелствената част се установява, че същата заявява заплатени суми в общ размер от 106 496,46 лв., съответно ½ е 53 248,23 лв., а сборът от ½ от сумите, които се претендират в петитума на същата молба е 36 993,01 лв. Предвид горното съдът приема, че следва да се произнесе по искането, фигуриращо в петитума на претенцията по сметки, а именно за сумата от 36993,01лв., касаеща твърдени от ищцата подобрения, изразяващи се в изграждане на делбената сграда.

Съдът приема, че не са налице основание за претенциите, касаещи извършени и заплатени от ищцата СМР по делбения имот, доколкото подобрения се извършват в имот, който вече съществува и чрез тях се увеличава стойността му, а в конкретния случай съдът не е приел, че сградата е подобрение в недвижимия имот, а тя е самостоятелен обект на делба. В случай, че на ищцата се присъдят претендираните от нея СМР, то тя би се обогатила двойно при изнасяне на сградата на публична продан и получавайки половината от нейната цена, след като веднъж вече й е присъдена сума за изграждане на същата сграда. Съдът намира, че претендираните „подобрения“ /построяването на сградата/ по същество са включени в оценката на имота, извършена във връзка с изнасянето му на публична продан и тяхната стойност ще бъде получена от ищцата според квотата й при разпределянето на получената сума, поради което и допълнително не й се следват разходите за СМР.

Съдът приема за неоснователна и претенцията, касаеща закупуване на процесния недвижим имот. Както от исковата молба, така и от молбата за предявяване претенции по сметки, така и от цялостното поведение и твърдения на ищцата в съдебното производство се установява, че целта на закупуване на имота е било общо ползване между нея и наследодателя на ответницата И.. Ищцата изрично твърди, че с починалия си съжител са станали съсобственици на имота и не случайно в договора, с който са го 6 придобили са включени и двамата като купувачи. Уважаване на нейната претенция за присъждане на половината от сумата, която е заплатена за закупуване на имота, би означавало след изнасянето му на публична продан, тя отново да получи половината от неговата цена, т.е. да се обогати двойно, а съответно отв. И. практически да не получи никаква част от наследствения си дял.