Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 289 от 15.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 8402/2025
Вид
Решение № 289
Подписан
15.04.2026
В сила
15.04.2026
Състав
Александра Йорданова, Рафаела Стоилова Матева, Стоян Михов

Цитирани разпоредби

  • чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 287 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.7, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. С.А като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100608402 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 05.04.2024г., постановена по НОХД № 3191/2022г., по описа на СРС, НО, 15 с-в, съдът е признал подсъдимия М. Д. М. (със снета по делото самоличност) за невиновен в това, че на 20.10.2013 г. около 02:00 ч. в гр. София, пред заведение „Оникс“, находящо се в ж.к. „Модерно предградие“, ул. „3019-та“, в съучастие с други неустановени по делото лица, като съизвършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата на Х. Л. М. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма: мозъчна контузия челно - базално, подкожен хематом в тилната област, водещо до разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 2, предл. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.

Срещу постановената от Софийски районен съд присъда в срока по чл.

319, ал. 1 НПК са постъпили въззивна жалба, ведно с допълнение към нея, подадени от частния обвинител Х. М., чрез повереника му адв. К. Т., както и въззивен протест от прокурор при СРП, както следва:

В подадената от частния обвинител М. въззивна жалба, ведно с допълнението към нея, се излагат съображения за неправилност на атакуваната присъда. Сочи се, че макар контролираната съдебна инстанция да е приела за несъмнено доказани датата, часа и мястото на инкриминираното 1 деяние, то неправилно е достигнала до извод за недоказаност на авторството на инкриминираното деяние. Същият, по преценка на частното обвинение, се основавал на недостатъчно задълбочен анализ на целия събран по делото доказателствен материал. Акцентира се, че съдът е следвало да даде превес на дадените в хода на съдебното следствие свидетелски показания, а не да ги съпоставя с тези от досъдебното производство и да търси противоречия между тях. Сочи се, че повдигнатото на М. обвинение се явявало доказано по несъмнен начин, както от показанията на пострадалото лице, така и от тези на свидетелите А., Д.а, Ш. и В.. Всички те били категорични, че именно подсъдимият е лицето, нанесло удари на пострадалия както вътре в заведението, така и отвън, вследствие на които на Х. М. е причинена инкриминираната телесна повреда. С оглед на изложеното се моли обжалваната присъда да бъде отменена, а подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В подадения от държавното обвинение въззивен протест са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановената от СРС присъда. Сочи се, че изводите на контролираната съдебна инстанция за недоказаност на обвинението не почивали на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства. От последните, според прокурора, се установявали без съмнение както фактът на извършеното престъпление, така и участието на подсъдимия в осъществяването му. Отправя се искане протестираната присъда да бъде отменена, а вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимият М. Д.

М. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В разпоредително заседание от 08.01.2026г. въззивният съд е преценил, че за изясняване на фактите и обстоятелствата по делото не се налага събиране на доказателства във въззивното производство.

В проведеното на 30.01.2026 г. открито съдебно заседание като писмени доказателства са приети представените от защитника на подсъдимия два броя удостоверения за раждане на дете, както и трудов договор от 08.09.2014 г.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура поддържа изложените във въззивния протест аргументи. Намира първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна и моли същата да бъде отменена, а подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Счита, че изводите на съда за недоказаност на обвинението не се подкрепяли от събраните по делото доказателства, най-вече от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Б. В., Н. В., както и от тези на пострадалия М.. Акцентира, че приоритет следва да бъде даден на заявеното от тези лица именно в хода на съдебното следствие, където същите изчерпателно са описали механизма на инкриминираното деяние, както и неговото авторство.

Упълномощеният повереник на частния обвинител адв. К. Т. поддържа аргументите за неправилност на първоинстанционната присъда, изложени в 2 подадената въззивна жалба, както и допълнението към нея. Отправя искане обжалваната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова осъдителна такава.

Частният обвинител Х. М., редовно уведомен за съдебното заседание, се явява лично. Поддържа подадената от повереника му въззивна жалба, ведно с допълнението към нея, както и изложените от адв. Т. аргументи в съдебното заседание.

Упълномощеният защитник на подсъдимия адв. Н. К. излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, подадена от частния тъжител, както и на протеста на СРП, като отправя искане същите да бъдат оставени без уважение. Застъпва становище за недоказаност на повдигнатото срещу подзащитния й обвинение, като акцентира, че от събраната в хода на производството доказателствена съвкупност не се установявало кои лица са били отвън пред заведението на инкриминираните дата и час, както и действията на подсъдимия в причинна връзка с причинената на пострадалия телесна повреда. Сочи, че разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели не са допринесли за изясняване на горепосочените обстоятелства, а напротив, намира показанията им за хаотични, непоследователни и противоречиви. В тази връзка отбелязва, че макар и свидетелите да сочат, че пред заведението е имало масов бой, то никой от тях не е могъл да опише кой е удрял пострадалия, дали подсъдимият е участвал в т.нар. „масов бой“, както и какви действия е извършил, които да са довели до причиняване на инкриминираното от прокуратурата телесно увреждане. Посочва, че от заключението на допълнителната СМЕ, назначена и приета от първоинстанционния съд, се установявало, че мозъчната контузия на пострадалия М. не отговаря да е получена чрез нанасяне на удар с части от човешкото тяло, в случая от юмруци и ритници, а е причинена в резултат от падане на терен от собствен ръст. Защитникът споделя доводите на първоинстанционния съд, че от доказателствената съвкупност, събрана по делото, не може да се направи категоричен извод за извършени от подсъдимия действия в причинно-следствена връзка с инкриминираната телесна повреда.

С оглед на изложеното намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена.

Подсъдимият М. Д. М., редовно призован за съдебното заседание, се явява лично. Поддържа изложените аргументи от защитника си, като в предоставеното му право на последна дума заявява, че не познава пострадалия и не е имал конфликт с него нито в заведението, нито пред него.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени във въззивната жалба и протест, като провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение 3 поради следните съображения:

Въззивната жалба и протест са подадени в законоустановения срок, от легитимирани страни и са насочени срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което се явяват допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, след цялостен, задълбочен и всестранен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Събрани са необходимите и възможни гласни и писмени доказателствени средства, относими към предмета на доказване, и са положени необходимите процесуални усилия за попълване на делото с необходимия обем доказателствени източници - както обвинителни, така и оправдателни такива. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена в съответствие с правилата на формалната и правната логика, като не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда, тъй като са обсъдени всички доказателства, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други.

Установената от първостепенния съд фактология е била изведена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие относими към предмета на делото доказателства, а именно: показанията на свидетелите Х. Л. М. (дадени в хода на съдебното следствие, както и тези от ДП, прочетени на основание чл.

281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК), Н. В.В. (дадени в хода на съдебното следствие), В.Р. Д.а (дадени в хода на съдебното следствие, както и тези от ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК), А.Я. Ш. (дадени в хода на съдебното следствие, както и тези от ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК), Б. М.в В. (дадени в хода на съдебното следствие, както и тези от ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК), Я.Л.В. (дадени в хода на съдебното следствие, както и тези от ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК), Т.М.М. (дадени в хода на съдебното следствие, както и тези от ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК), А.С.С. (дадени в хода на съдебното следствие, както и тези от ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК), А.С.С. (дадени в хода на съдебното следствие, както и тези от ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК), Д.А. Д.

(дадени в хода на съдебното следствие, както и тези от ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК), П.К. А.

(дадените в хода на ДП показания, прочетени на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК), Е. В.В. (дадените в хода на ДП показания, прочетени на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК); обясненията на подсъдимия М. Д. М.; заповеди за задържане и протоколи за личен обиск, 4 протокол за доброволно предаване, Обменна карта – талон на ВМА, фиш от ЦСМП, съдебномедицинско удостоверение, епикриза от Клиника по неврохирургия на ВМА, протоколи за разпознаване на лица и предмети, справка за съдимост; заключенията на съдебно – психиатрична и психологична експертиза, съдебномедицинските експертизи по писмени данни, изготвени в хода на ДП и в хода на съдебното следствие, както и останалите писмени доказателства, приобщени към делото по съответния процесуален ред.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като извърши самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото, намира, че не са налице основания за промяна на възприетата от контролирания съд фактическа обстановка, която е следната:

Подсъдимият М. Д. М. е роден на ******** г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, женен, трудово ангажиран, с адрес в гр. София, ул. „********, ЕГН **********.

На 19.10.2013 г. вечерта свидетелите Х. Л. М., Е. В.В., В.Р. Д.а и А.Я. Ш. посетили ресторант „Оникс“, находящ се в гр. София, ж.к. ********“.

Четиримата седнали на маса в заведението и поръчали храна и напитки.

Ресторантът бил пълен с хора, било шумно и имало „жива“ музика, изпълнявана от музиканти. Всички посетители на заведението консумирали алкохол. На една от масите в ресторанта седял подсъдимият М. Д. М. в компания от няколко човека.