Решение № 21 от 13.02.2025, Районен съд - Крумовград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. **** 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ил. Йорданов при участието на секретаря Емилия В. Василева като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Гражданско дело № 20245130100238 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 439, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.110 от ЗЗД.

Ищецът сочи, че с решение №48/10.05.2014 г. по гр.д.№163/2013 г. по описа на Крумовградския районен съд бил осъден да премахне 16 кв.метра от едноетажна стопанска постройка (сеновал с тоалетна),цялата със застроена площ от 24 кв. метра, представляваща монолитна сграда със стени от каменна зидария на глинен разтвор с трискатен покрив, дървена конструкция, покрит с керемиди, тип ”турски”, построена върху северната граница на У. V. и южната граница на У. VI-42 в кв. 7, която част от 16 кв. метра навлизала в У. V. по ПУП на с. ***, одобрен със заповед №522/16.09.1983г на кмета на Община Крумовград.

Сочи, че с решение №240/01.12.2014 г. по в.гр.д.№259/2014 г. по описа на ОС - **** състав на съда отменил решение №48/10.05.2014 г. по гр.д.№163/2013 г. по описа на Крумовградския районен съд в частта му с която бил отхвърлен предявения от Р. Х. Ю. против него иск с който се претендирало премахване на цялата стопанска постройка, находяща се на регулационната и имотна граница между У. VI-42 и У. V. в кв.7 по ПУП на с.***,общ.****за разликата над 16 кв.м. до 24 кв.метра от цялата сграда и вместо него го осъдил да премахне оставащите 8 км.м. от сградата, като потвърдил решението в оставащата му част. С гореописаните решения бил осъден да заплати на ищеца разноски по делата в общ размер на 508, 33 лева.

После сочи, че впоследствие ответника се сдобил с изпълнителен лист от 15.01.2015 г. по гр.д.№163/201 3г. по описа на РС - Крумовград за премахване на гореописаната сграда и заплащане на сумата в общ размер на 508, 33 лева и образувал изп.дело №20169020400004 по описа на ЧСИ с рег. №902 - Гергана Божкова, с район на действие ОС - **** с искане за събаряне на сградата и събиране на сумите.

Твърди, че сумата от 508,33 лева била заплатена от него по изпълнителното дело, но до премахване на сградата не се стигнало.

Сочи, че на основание чл.526 от ГПК настоящия ответник и взискател по 1 горецитираното изпълнително дело е поискал от съдебния изпълнител да бъде упълномощен да извърши действието по премахване на сградата за негова сметка с постановление от 20.05.2016 г. по изп.д. №20169020400004 по описа на ЧСИ с рег. №902 - Гергана Божкова.

Въпреки упълномощаването му да премахне сградата, той не бил извършил това действие в продължение на повече от 8 години. Видно от съобщение с изх.№2346/ 10.02.2017 г. по изп.д. №20169020400004 по описа на ЧСИ с рег. №902 - Гергана Божкова, съдебния изпълнител го бил уведомил, че поради напълно издължаване от негова страна, изпълнителното дело било прекратено.

След това сочи, че ответника бил образувал гр.д.№18/2023 г. по описа на РС Крумовград с искане да му бъде издаден дубликат на изпълнителен лист по решение №48/10.05. 2014 г. по гр.д.№163/2013 г. по описа на РС - **** с идеята да поднови датата на изпълнителния лист, с оглед на настъпилата погасителна давност за изпълнение на решението. С оглед постъпилия отговор по делото от негова страна ответника се принудил да оттегли исковата си молба и делото било прекратено на това основание.

Твърди, че в момента, въпреки настъпилата погасителна давност ответника отново се опитвал да осъществи изпълнение, но законово това нямало как да се случи.

Сочи, че в началото на септември 2024 г. получил покана за доброволно изпълнение с изх.№153/04.09.2024г. по изп.д. № 20245130400017 по описа на СИС при РС - **** с която съдебния изпълнител му давал двуседмичен срок да премахне доброволно 24 кв.м., представляващи монолитна сграда със стени от каменна зидария на глинен разтвор, трискатен покрив, дървена конструкция, покрит с керемиди, тип "турски", построена върху северната граница на У. V. и южната граница на У. VI - 42 в кв. 7, както и да заплати сумата в размер на 20 лева - разноски по изпълнителното дело.

Твърди, че от прекратяването на изпълнителното производство на 10.02.2017 г. до образуването на изп.д. № 20245130400017 по описа на СИС при РС - Крумовград е изминал период по-дълъг от 5 години, поради което правото на ищеца да търси защита по принудителен ред и да премахне сградата му било погА.о по давност.

Изтъква, че с изп.дело №20169020400004 по описа на ЧСИ с рег. №902-Гергана Божкова, изп.дело №20245130400017 по описа на СИС при РС - **** гр.д.№18/2023 г. по описа на РС - Крумовград и съдържащите се в тях документи, както и приложените към настоящата искова молба ще доказва, че в продължение на повече от 5 години ответника не е извършил никакви изпълнителни действия, поради което била настъпила погасителна давност за принудително изпълнение съгласно изпълнителен лист от 15.01.2015 г. по гр.д.

№163/2013 г. по описа на РС - Крумовград от когото и да било.

Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено спрямо ответника Р. Х. Ю., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ******* обл.**** че не дължи изпълнение, изразяващо се в премахване както от него, така и от когото и да било на 24 кв.м., представляващи монолитна сграда със стени от каменна зидария на глинен разтвор, трискатен покрив, дървена конструкция, покрит с керемиди тип "турски", построена върху северната граница на У. V. и южната граница на У. VI - 42 в кв. 7, която част е разположена на регулационната граница между двата имота, без да е спазено законовото отстояние на собствения на взискателя У. V. в кв.7 по ПУП на с. ***, одобрен със заповед № 522 / 16 .09. 1983 г. на кмета на Община **** както и че не дължи заплащане на сумата в размер на 20 лева - разноски по изп.д. № 20245130400017 по описа на СИС при Крумовградския районен съд, поради изтекла в негова полза погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Претендира и направените по настоящето производство деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, в който сочи, че счита предявения иск за допустим, но оспорва изцяло предявения отрицателен установителен иск, като излага съображения за това. Моли съда да приеме иска за 2 неоснователен и недоказан, претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:

По делото не е спорно, че въз основа изпълнителен лист от 15.01.2015 г. на РС - **** издаден на основание влязло в сила на 01 .12. 2014 г. Решение №48/10.05.2014 г. по гр.д.

№163/2013 г. по описа на РС-**** във връзка с в.гр.д.№259/2014 г. на ОС - **** за премахване на съществуваща като незаконен строеж монолитна сграда с площ от 24 кв.м. и за заплащане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 508,33 лева е образувано на 11.01.2016 г. изп. дело №20169020400004 г. по описа на ЧСИ с рег. № 902 Гергана Божкова.

Съдът не споделя доводите на ответника, изложени в отговора на исковата молба относно това, че не е текла погасителна давност, тъй като същият не успя да докаже своята теза.

Настоящия спор се съсредоточава върху приложението на института на погасителната давност. Давността е институт на материалното право. Целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права, като чрез нея на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че не е упражнено в определен от закона срок от време. Основанията за спиране и прекъсване на давността са изчерпателно изброени в чл. 115 и чл. 116 ЗЗД и не могат да се прилагат разширително. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години. Разпоредбата има предвид съдебни решения, които са станали окончателни и подлежат на изпълнение, като началният момент на давността е датата на влизането им в сила.

В мотивите по т. 3 от ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на визираните в чл. 404, т. 1 ГПК изпълнителни основания е регламентирано в чл. 405 - чл. 408 ГПК. При произнасяне по искане за издаване на изпълнителен лист, проверката, която дължи компетентният съд, е относно правото за принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу посочения длъжник по изпълняемото право, установено в съответното изпълнително основание.

В това производство проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните удостоверяват изпълняемото право. Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 от ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 от ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение.

При съобразяване с даденото задължително нормативно тълкуване за характера на производството по чл. 405 - чл. 408 о т ГПК, следва да се приеме, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист няма правен ефект да удължава срока на погасителната давност относно изпълняемото право по смисъла на чл. 117 от ЗЗД, именно защото този акт не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на материалното право. Поради това, 3 че производството по издаване на изпълнителен лист, както е посочено в ТР № 5/2018 г. на ОСГТК, е "друго, различно от исковото производство" то няма характера на "съдебен процес относно вземането" по смисъла на чл. 115, б. "ж" о т ЗЗД и не е основание за спиране на давностния срок. То не е и "изпълнително действие" с ефект да прекъсне давността, съгласно чл. 116 б. "в" от ЗЗД, тъй като се развива преди изпълнителния процес и има за цел да подготви предприемането на принудително изпълнение (в т. см. - т. 10 и т. 14 от ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК). Постановяваните в това производство съдебни актове не са от естество да преклудират нито правото на защита на неудовлетворения кредитор срещу неизправен длъжник, нито правото на защита на претендирания длъжник срещу привиден кредитор. Поради това и молбата по чл. 405, ал. 1 от ГПК, с която се сезира съдът в производството по издаване на изпълнителен лист, респ. жалбата срещу разпореждането за отказ да се издаде изпълнителен лист, не могат да се зачетат за действия, прекъсващи давностния срок за вземането, тъй като то не е предмет на спор. Те не са и действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" о т ГПК, като в тази насока следва да се съобразят задължителните постановки по т. 10 и мотивите по т. 14 от ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК. (в този смисъл Решение №141 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2018 г., III г. о.).

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право. Новата давност започва да тече от предприемането или поискването на последното по време валидно изпълнително действие.