Решение № 293 от 14.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Велико Търново, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Ирена Колева

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20234100500016 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "В" ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление град София, район Л, ул."Д.Х" № ..., чрез пълномощник – юрисконсулт Д. Д., против Решение № 110/13.07.2022г. по гр.дело № 177/2022г. по описа на Районен съдСвищов, с което е прогласена нищожността на клауза в чл. 4.1 от сключен между страните договор за кредит № 9847032014/16.09.2021г., предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 190.63 лв., поради противоречието й с добрите нрави и с нормата на чл.10а ал.2 от ЗПК, както и са присъдени разноски в полза на ищеца. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Намира за неправилни изводите на районния съд, че таксата за предоставена услуга за бързо разглеждане на кредита попада сред посочените в разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК такси и комисионни, както и че оспорената клауза противоречи на добрите нрави. Прави искане за отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна – Г. К. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул" 3", чрез пълномощник – адвокат М. М., е подал отговор на въззивната жалба. В него заема становище за неоснователност на жалбата и наведените в нея оплаквания, съответно за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение, като счита, че формираните от съда изводи почиват на нормативната уредба и събраните по делото доказателства. Претендира разноски.

1

В съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители по пълномощие, поддържат в писмен вид позициите си по спора.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Районен съд-Свищов е било образувано по искова молба на Г. К.

И. срещу „4финанс“ ЕООД /с ново фирмено наименование "В"/, в която са изложени твърдения за сключен между него и ответното дружество договор за кредит № 9847032014/16.09.2021г., по силата на който последното му предоставило кредит в размер на 1 200 лв., при ГПР 49.65 %, ГЛП – 40.99 % и договорна лихва за периода на договора в размер на 40.43 лв. Твърди, че съгласно договора следвало да заплати на ответника и такса за бързо разглеждане в размер на 190.63 лв., която счита за недължима. Излага, че посочената допълнителна услуга представлява такава, свързана с усвояването на кредита, поради което клаузата от договора, която я предвижда, се намира в противоречие с разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК. Посочва, че същата е нищожна и като противоречаща на добрите нрави, доколкото води до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и е неравноправна по смисъла на чл.143 т. 5 ЗЗП поради необосновано високия си размер. Поради това е направено искане да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата от 190.63 лв., представляваща такса за бързо разглеждане по процесния договор за кредит.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна е подала писмен отговор на ИМ, в който е оспорила предявения иск и е заела становище за неговата неоснователност.

Районният съд е приел, че е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД и с обжалваното решение е счел исковата претенция за основателна, като е приел за установено, че клаузата в чл.4.1. от сключения между страните договор за кредит № 9847032014/16.09.2021г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане, е нищожна поради противоречие с добрите нрави и с нормата на чл.10а ал.2 от ЗПК.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Той е валиден, но процесуално недопустим, доколкото п р и постановяването му първоинстанционният съд не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /чл.6 ГПК/, съдът е длъжен да се произнесе в рамките на търсената защита. Съдържанието и пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се определят от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, посредством която се индивидуализира спорното материално право. В този смисъл допустимостта и правната квалификация на предявения иск се определят от съда въз основа на твърденията на ищеца, съдържащи се в обстоятелствената част на исковата молба, и заявения в нея петитум.

Разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение, съгласно разпоредбата на чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК, и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

В настоящия случай в исковата молба ищецът е изложил твърдения, че не дължи на 2 ответника сума в размер от 190.63 лв. по чл.4.1. от сключения между тях договор за кредит, защото посочената договорна клауза е нищожна поради противоречие със закона и с добрите нрави, като е отправил искане до съда да бъде прието за установено в отношенията му с ответника, че не му дължи посоченото вземане. Следователно, търсената с иска защита е да бъде съдебно отречено претендираното от ответната страна право, произтичащо от съществуващо между страните договорно правоотношение. Същевременно, с обжалваното решение съдът се е произнесъл по положителен установителен иск за нищожност на договорната клауза.

Следователно, като е преценил, въз основа на съдържащите се в обстоятелствената част на исковата молба правопораждащи спорното вземане факти и заявен петитум, че е надлежно сезиран с положителен установителен иск по чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 от ЗЗД, без да съобрази, че искането на ищеца е за установяване със сила на присъдено нещо спрямо насрещната страна несъществуването на вземането, произтичащо от оспорената договорна клауза, районният съд недопустимо – в несъответствие с основополагащото за гражданския процес диспозитивно начало, се е произнесъл по предмет на спор, какъвто не е бил въведен от ищеца.

По изложените съображения, обжалваното решение е недопустимо, тъй като не е постановено в съответствие с искането за съдебна защита. Поради това, същото следва да се обезсили изцяло, включително и в частта за разноските, и делото да се върне на Районен съд-Свищов за ново разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по действително предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК за несъществуване на оспореното вземане.

Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора, разноски в настоящето производство не следва да бъдат присъждани. По претенциите на страните за разноски следва да се произнесе Районен съд-Свищов при новото разглеждане на делото.

С оглед цената на предявения иск, решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване /арг. чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

Водим от горното и на основание чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 110/13.07.2022г., постановено по гр.дело № 177/2022г. по описа на Районен съд-Свищов.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Свищов за ново разглеждане от друг състав на същия съд, съгласно мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3