Решение № 2657 от 06.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2657 гр. София, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100504274 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 85984 от 05.04.2019 г. поправено с решение №

20220833/09.12.2021 г. по гр.д. № 11962/2017 г. по описа на СРС, 26 с-в, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Т. Ц. Ж., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******, сумата от 2780,85 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.

05.2014 г. до м. 04.2016г., доставена в имот с абонатен № *******, находящ се в гр.

София, ж.к. „******* бл*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата 150,26 лв.- лихва за забава върху главното вземане от 15.09.2015 г. - 20.09.2016 г.

Решението е постановено в производство, проведено с участието на „Н.И." ЕООД, като подпомагаща страна на ищеца в производството.

Срещу решение № 85984 от 05.04.2019 г. е подадена въззивна жалба от ответника Т. Ц. Ж., ЕГН **********, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението било постановено в противоречие с приетото по делото заключение на СТЕ, съгласно което разпределението на ТЕ от сградна инсталация за отоплителен сезон 2014/2015г. не 1 било извършено в съответствие с нормативните разпоредби – изчисляването било на база проектна, а не на база инсталирана мощност на отоплителната инсталация. Така била начислена стойност на ТЕ, която реално не била отдавана и за половината от исковия период липсвала яснота за правилността на изчисленията. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор на жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 03.11.2020г. чрез процесуален представител моли съда да отхвърли въззивната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на евентуално претендирано от въззивника адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач на ищеца – „ТА-ЕС Н.И.“ ООД, не взема становище по жалбата.

С постановеното решение № 260223/12.01.2021 г. СГС, ІІ-В въззивен състав е потвърдил изцяло решение № 85984 от 05.04.2019г., постановено по гр.д. № 11962/2017г. на Софийски районен съд, 26 състав, с което е признато за установено по предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал 1 ЗЗД, че Т. Ц. Ж., ЕГН ********** (при допусната очевидна фактическа грешка относно ЕГН и фамилното име на ответника – вместо правилното Т. Ц. Ж., ЕГН **********, е посочено Т. Ц. Ж., ЕГН *******), дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, сумата 2 780.85 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м. 05.2014г. до м. 04.2016г., доставена в имот с абонатен № *******, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, бл*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2016г. до изплащане на вземането, както и сумата 150.26 лв. - лихва за забава върху главното вземане за периода 15.09.2015г. - 20.09.2016г., вкл. в частта за разноските и е върнал делото на СРС за отстраняване на констатираната очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК. Решението е влязло в законна сила на 12.01.2021 г.

С постановеното решение № 20220833/09.12.2021 г. по гр.д. № 11962/2017 г. по описа на СРС, 26 с-в е отстранена очевидна фактическа грешка в името и ЕГН на ответника, като вместо Т. Ц. Ж., ЕГН *******, и посочено правилното име и ЕГН на ответника, а именно: Т. Ц. Ж., ЕГН **********.

Срещу решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Т. Ц. Ж. с изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението и връщане на делото на СРС за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Претендира разноски.

2

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца "Т.С. " ЕАД. В подадена молба на 29.09.2022 г. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Отправя искане за потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноски.

Подпомагащата страна на ищеца - „Н.И." ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Очевидната фактическа грешка е уредена в разпоредбата на чл.247 ГПК и представлява несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението. В постановеното решение по реда на чл. 290 ГПК от 10.06.2014 г по гр. дело № 6064/2013 г. на ІV г.о на ВКС, се приема че е допусната явна фактическа грешка по см. чл. 250 ГПК (192, ал. 2 ГПК от 1951 г., отм.) -247 ГПК и тогава, когато грешно са изписани лични данни на страна, както в диспозитива, така и в мотивите на съдебния акт, щом няма съмнение относно правния субект, спрямо когото се е произнесъл съда. Това разрешение се възприема и от настоящия състав.

В конкретния случай е констатирано от въззивната инстанция, че в атакуваното решение е допусната очевидна фактическа грешка относно единния граждански номер и фамилното име на ответника – посочено е Т. Ц. Ж., ЕГН *******, вместо правилното Т. Ц. Ж., ЕГН **********. Така цитираните имена и ЕГН са посочени погрешно от ищеца при подаване на исковата молба. Доколкото обаче в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК ответник по исковете може да бъде само лицето, срещу което е издадена заповед за изпълнение (респ. неговите правоприемници), а в случая заповедта по чл. 410 ГПК е издадена срещу Т. Ц. Ж., ЕГН **********, то волята на 3 първоинстанционния съд в атакуваното решение е била да признае за дължими вземанията по заповедта, издадена по гр.д. № 60964/2016г. на СРС, 26 състав. Спрямо това лице е проведено и производството пред първата и въззивната инстанция. С оглед това, съдът намира, че е налице очевидна фактическа грешка в решението. Поради това и същото е потвърдено с посочване на тази грешка от въззивния съд, а след връщане на делото на СРС същата е била отстранена по реда на чл. 247 ГПК с постановеното на 09.12.2021 г. решение. Осъществен е фактическият състав по чл. 247 ГПК.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 50.00 лв.-разноски за възнаграждение за юрисконсулт за въззивната инстанция.

С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20220833/09.12.2021 г. по гр.д. № 11962/2017 г. по описа на СРС, 26 с-в.

ОСЪЖДА Т. Ц. Ж., ЕГН ********** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 50.00 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.

Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на ищеца – „ТА-ЕС Н.И.“ ООД.

Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4