Определение № 345 от 29.08.2019, Районен съд - Кубрат

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 345

Гр.Кубрат,

29.08.2019 г.

Кубратският районен съд в закрито заседание на двадесет и девети август две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Албена Великова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 359 по описа на РСКт за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Съдът извърши проверка на подадената от ищеца искова молба, с оглед разпоредбата на чл. 140 ГПК, и намира същата за редовна, а предявените положителни установителни искове относно вземането на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж рег. №

********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сгр.14, представляван от Д.Д.– заместник управител чрез юрк. Н.А.М.срещу П.В.П., намира за допустими.

Ответникът П.В.П., ЕГН **********

***, редовно уведомен по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК особен представител адв. Р.П.от АК – Разград, депозира писмен отговор в срок.

По доказателствените искания на ищеца: Представени са цитираните в исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими доказателствени средства, имащи доказателствено значение за делото, поради което ще следва да бъдат допуснати.

Искането за прилагане към доказателствата и на ч. гр. д. № 168/2019 г. по описа на РС – Кубрат е също основателно.

В изпълнение на свое задължение по чл.140, ал.3 ГПК, съдът изготви следния проект за доклад по делото: Ищецът, като твърди, че в изпълнение на Договор за потребителски заем № PLUS-11201180/16.03.2015 г., е предоставил на ответника заем в размер на 20 000.00 лева и 5 400.00 лв. – за закупуване от него на застраховка, а сумите са изплатени от кредитора по начин, уговорен в чл. 1 от договора, с което дружеството е изпълнило задълженията си по същия; ответникът като кредитополучател се е задължил да погаси заема с плащането на 72 месечни вноски – всяка по 589.46 лева, които съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите – 26.22 %, и годишния лихвен процент – 23.00 %, посочени в параметрите по договора, но не е изпълнил задължението си да погасява в срок задължителните вноски, като преустановил плащането им на 05.11.2017 г., като към тази дата е погасил 30 месечни вноски и останал задължен за 42 месечни вноски; съгласно чл. 5 от договора, тъй като е просрочил повече от две месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска – 05.12.2017 г., вземането на кредитора е станало изискуемо в пълен размер, считано от посочената дата, за което кредиполучателя е уведомен по реда и условията на чл. 9 от договора с изпратено му на посочения от него адрес за кореспонденция между страните уведомление и покана за доброволно изпълнение, връчена на 19.03.2018 г., моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, на който издадената срещу него Заповед № 126/22.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 168/2019 г. по описа на РС – Кубрат е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, че той дължи на ищеца претендираните суми: 15 001.67 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2019 год. до изплащане на вземането; 6 435.19 лева – възнаградителна лихва начислена за периода от 05.11.2017 г. до 05.04.2021 г.; 1 411.59 лева – мораторна лихва начислена за периода от 05.12.2017 г. до 11.02.2019 г., като претендира и присъждане на разноските по заповедното и настоящото производство. Исковите претенции намират правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл.240 и чл. 86 ЗЗД.

Ответникът П.В.П. чрез особен представител адв. Р.П.от АК-Разград депозира писмен отговор, с който заявява становище, че исковете са допустими, но оспорва същите като неоснователни.

В тежест на ищеца е да установи фактите, доказващи претендирания дълг по основание и размер.

В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава възраженията си по иска.

Предвид изложеното и на основание чл. 140