Решение № 68 от 04.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. София, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20211110150648 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., с която са предявени установителни искове срещу фирма“ със седалище и адрес на управление гр.С. за установяване съществуването на вземания, за които е издадена заповед № 2208 за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 33199/2021 г. по описа на СРС, 41 състав.

Ищецът поддържа твърдения, че като застраховател по имуществена застраховка е изплатил застрахователно обезщетение на увредения от застрахователно събитие – ПТП, станало на 04.11.2016 г. на главен път Е-79 след с.Владая с посока на движение от гр.София към гр.Благоевград, автомобил марка „Ауди“, модел „А7“с рег.№ ***, застрахован по комбинирана застраховка „Каско и злополуки“ по застрахователна полица № ***, валидна към датата на произшествието (срок на валидност 20.06.2016 г. – 19.06.2019 г.), по образуваната щета № *** в размер на 1 175 лева, поради което се е суброгирал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение.

Поддържа твърдения, че причина за настъпване на произшествието е наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на горепосочения път, представляващ републикански такъв, стопанисван от ответника. Претендира признаване за установено, че ответникът дължи заплащане на сумата от 1 185 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение с включени 10 лева ликвидационни разноски по щета, заедно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК (10.06.2021 г.) до окончателното плащане, тъй като ответникът носи задължение за 1 поддържане и стопанисване на пътя, на който е настъпило соченото ПТП. Твърди същият да дължи и лихва за забава в размер на 361,12 лева за периода 11.06.2018 г. – 11.06.2021 г.

Представя писмени документи, прави доказателствени искания, претендира разноски.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който исковата претенция се оспорва по основание и размер по подробно изложени в отговора съображения. Ответникът възразява, че по делото липсва протокол за ПТП в противоречие с изискванията на чл.125 ЗДвП, а в уведомлението за настъпило застрахователно събитие липсвало отбелязване на часа на същото и точното място на произшествието, не са били описани размер и особености на конкретното препятствие на пътното платно и липсвал приложен снимков материал на същото. Поради изложеното уведомлението не следвало да се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Твърди, че евентуално наличната неравност на платното представлявала предвидимо препятствие. Твърди застрахователят да не е извършил проверка за наличие на изключения по общите условия, при които не се заплаща застрахователно обезщетение. Твърди принос за настъпване на произшествието да е поведението на водача на увредения автомобил, който не е съобразил движението си с изискванията на чл.20, ал.2 ЗДвП. Възразява, че не било установено дали водачът не е управлявал увредения автомобил под въздействието на алкохол или упойващи вещества, което би довело до наличие на изключен риск. Навежда възражение за изтекъл давностен срок за погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането. Претендира разноски и прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са главен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ за сумата от 1 185 лева, представляваща незаплатено вземане на застрахователя по имуществено застраховане за платено от него на увредения от ПТП застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по процесната застрахователна щета и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 361,12 лева.

В тежест на ищеца по същите е да докаже наличието на валиден към датата на застрахователното събитие договор за имуществено застраховане и плащане на застрахователно обезщетение на увредения и неговия размер, механизма на настъпилото ПТП и дали вредите, нанесени на застрахованото имущество са в причинно-следствена връзка с процесното произшествие, размера на вредите, наличието на покрит риск, отговорност на ответника за поддръжка на пътя, в участъка от който е настъпило произшествието, че е поканил ответника да заплати сумите преди предявяването на исковете. Във връзка с възражението за изтекъл давностен срок ищецът следва да установи наличието на факти, довели до спиране и/или прекъсване на давностния срок.

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и фактите, на които основава изгодни за себе си последици, да обори законовата презумпция за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД, както и възраженията си, че водачът на застрахованото имущество е допринесъл за настъпването на 2 вредите.

По акцесорната претенция ищецът следва пълно и главно да докаже наличието на изискуемо главно вземане, изпадане на ответника в забава, както и размер на мораторната лихва.

С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: че към 04.11.2016 г. за автомобил марка „Ауди“, модел „А7“с рег.№ *** е била налице валидна комбинирана застраховка „Каско и злополуки“ по застрахователна полица № *** със срок на валидност 20.06.2016 г. – 19.06.2019 г., сключена с „фирма“, че във връзка с настъпило на 04.11.2016 г. на главен път Е-79 след с.Владая с посока на движение от гр.София към гр.Благоевград ПТП с участието на автомобил марка „Ауди“, модел „А7“с рег.№ *** при ищеца е заведена преписка по щета № ***, по която същият е определил и изплатил за увреждането на автомобила застрахователно обезщетение в размер на 1 175 лева и е реализирал 10 лева ликвидационни разноски.

Ето защо и съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата около механизма на настъпване на произшествието, респ. дали поведението на водача на застрахования по имуществена застраховка при ищеца автомобил е допринесло за настъпването на уврежданията, налице ли са били основания за застрахователя да откаже изплащане на обезщетение, т.к. е налице изключен от покритие риск, погасено ли е по давност претендираното от ищеца регресно вземане.

С исковата молба ищецът е представил частни писмени документи, част от ликвидационната преписка по застрахователната щета, които са приети като писмени доказателства по делото.

За установяване механизма на произшествието в производството са разпитани свидетелите Й. К. К. и С. И. М..

Свидетелят К. си спомня, че е имал лек автомобил „Ауди“, който след разболяването му от онкологично заболяване през 2016 г. се управлявал преимуществено от свидетеля М..

Споделя, че има нарушения на паметта и не си спомня събитието. В проведеното пред първоинстанционния съд на 09.11.2022 г. свидетелят уведоми съда, че не може да пише на български език, с оглед което и документите, подадени пред застрахователя са били попълнени от свидетеля М., а той само е положил подписи.

От показанията на свидетеля М. се установява, че в една мразовита вечер през 2016 г. е участвал в пътен инцидент, станал на пътя от София към Благоевград след с. Владая, когато управлявал автомобил „Ауди А7“. Времето било лошо – валяло нещо между дъжд и сняг, а от локвите дупките на пътя не се виждали. Видимостта била намалена. Както карал, автомобилът попаднал в дупка, която не се виждала, тъй като било тъмно, валяло, а и дупките били пълни с вода. Не се обадил на КАТ, защото със спътника му бързали да се приберат към Благоевград, а и нямало друг участник в произшествието. Описва, че гумите на автомобила са били срязани. Дупката била дълбока, дори джантата се изкривила при удара. Движел се с нормална скорост съобразно пътните ограничения, но не си спомня с колко км/ч точно. Заявява, че не е забелязал дупката, преди автомобилът да попадне в нея.

3

Срещу него се движели автомобили, с които се разминавал, а преди него непосредствено и след него нямало автомобили. Като пропаднал с автомобила в дупката, се чул силен трясък.

Малко след това спрели, тъй като нямало как да продължат. Не е ползвал спирачната система на автомобила, доколкото изобщо не е забелязал дупката. Спрял едва след удара. Не се е връщал да поглежда дупката, но усетил пропадането на автомобила в нея. Описва дупката като дълбока, над педя, като за характеристиките й съди по резултата от пропадането на автомобила в нея - гумите били срязани и настъпили увреди по джантите.

Спомня си, че уврежданията са били по дясната страна на автомобила. В колата пътувал само със свидетеля Й. К.. Не е имало други свидетели на инцидента. По отношение на уведомлението до застрахователя свидетелят е заявил, че той е написал текста, защото К. не може да пише на български и само положил подпис.

В производството е прието заключението на САТЕ, на което настоящият състав на съда дава вяра, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз основа на същото съдът приема за установено, че водачът на лек автомобил „Ауди“ е преминал през дупка на пътното платно, която не е могъл да избегне, като при удара са се спукали предна дясна и задна дясна гуми. Вещото лице е изразило становище, че автомобилът е преминал през неравност на пътя с височина на ръба от минимум 92 мм и с ръб, близък или по-малък от 90 градуса. Такава неравност би могла да представлява ръб на дупка в пътната настилка в зоната, където колелото излиза от дупката – гумата се пука поради силното притискане между ръба на неравността и джантата.

Характерно съгласно заключението е при такъв механизъм да настъпят и деформации по джантите. От техническа гледна точка нанесените по автомобила увреди могат да настъпят и да се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. По средни пазарни цени стойността на вредите към датата на произшествието е в размер на сумата от 1418,17 лева, а обичайните разноски по ликвидационната дейност са в размер на 15 лева.

Заключението си вещото лице е пояснило по реда на чл. 200 ГПК в съдебното заседание, проведено на 20.01.2022 г., като е посочило, че евентуалното препятствие следва да представлява дупка или бордюр с ясно изразен ръб от 90 градуса и дълбочина минимум 92 мм. Съобразно щетите приема, че се касае за дупка с минимална площ 30х30 см. Вещото лице аргументирано е пояснило защо приема, че конкретните щети не са били причинени от преминаване през бордюр. Счита, че височината на автомобила и просветът на същия нямат отношение в случая.

Въз основа на събраните в производството доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че основателността на предявения главен иск е доказана.

По делото е установено, че по време на действие на застрахователния договор за застраховка „Каско“ за процесния автомобил последният е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на републикански път Е-79 в района на с. Владая с посока София – Благоевград. При попадане на автомобила в дупка на пътния участък по същия са настъпили увреждания. Съдът приема, че в производството е установено, че инцидентът е настъпил на 4 път, част от републиканската пътна мрежа, което обстоятелство не се оспорва от ответника.

Възражението на ответника, че по делото от страна на ищеца са представени частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи. Последното обаче не означава, че частните документи са лишени от доказателствена стойност въобще. Тях съдът цени във връзка с всички останали обстоятелства и събрани в производството доказателства. В конкретния случай лошото състояние на пътната настилка в процесния участък е възприета от водача на застрахования автомобил, съгласно показанията на който поради лошите метеорологични условия, намалената видимост и валежите, дупката е била пълна с вода, като при управлението на автомобила М. не я е забелязал. Ето защо и съдът приема, че причина за настъпването на процесните увреждания е пропадането на МПС в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на републикански път, като за водача на автомобила не е била налице техническа възможност същата да бъде избегната, доколкото последният не я е възприел, преди да попадне с управлявания автомобил в нея.