Решение № 12065 от 08.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12065 гр. София, 08.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110112562 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на А. М. Ч., с която срещу [*******] са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 2, ев. пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит № [*******], сключен между страните;

- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен първоначално като частичен за сумата от 50 лева, а впоследствие увеличен до сумата от 212,31 лева съгласно исканена ищеца, съдържащо се в молба от 08.06.2023 г. и определение на съда по чл. 214, ал. 1, изр. посл., постановено в откритото съдебно заседание, проведено по делото на 15.06.2023 г., представляваща недължимо платена на ответника сума във връзка с договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска /09.03.2023 г./ върху сумата от 50 лева, а върху остатъка от 08.06.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за кредит № [*******] на 21.12.2022г., по силата на който ответникът му е предоставил сумата 500 лева, като в договора е бил посочен размер на ГПЛ 40,32 % и ГПР 49,41 %. Уговорено е било заемът да се върне на 14 двуседмични вноски. С клаузата на чл. 1, ал.3 от договора е било уговорено предоставянето на допълнителна услуга на кредитополучателя, за която е била начислена сумата 197,54 лева, платима заедно с вноските по кредита. С чл. 4, ал. 1 от договора е било установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клаузата на чл. 4, ал. 2 е предвидена дължимостта на неустойка в размер на сумата от 131,60 лева. Поддържа, че още със сключване на договора е била начислена и неустойката за непредставяне на обезпечение. Твърди да е погасил изцяло задълженията по договора за кредит. Счита, че договорът е нищожен поради неспазване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не бил посочен реалния ГПР и по-конкретно без изрично да са описани основните данни, 1 които са послужили за неговото изчисляване. Твърди, че действителният ГПР по договора е по-висок от посочения и по този начин са нарушени правилата на чл. 19 ЗПК. Освен това клаузата за неустойка влизала в противоречие с разпоредбата на чл.

33, ал. 1 ЗПК и накърнявала добрите нрави. Същата била и неравноправна по см. на чл.

143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Развива съображения за нищожност на таксата за експресно разглеждане поради противоречието й с чл. 10а ЗПК. В обобщение на подробните доводи в исковата молба заключва, че целият договор е нищожен с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК, но иска от съда да прогласи за нищожна само клаузата за неустойка и тази за такса експресно разглеждане. Предявява искане за осъждане на ответника да върне недължимо платените суми във връзка с разпоредбата на чл. 22, вр. чл. 23 ЗПК.

Ответникът оспорва предявените искове. Счита, че исковата молба е нередовна, което препятствало правото на защита на ответника. Намира за недопустимо съединяване на установителен с осъдителен иск. Развива подробни съображения в тази връзка, макар да липсва идентитет между предмета на претенциите на ищеца /установителни и осъдителна/, заявени с исковата молба. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е предоставил на ищеца сумата от 500 лева. Отрича при сключването на договора и със същия да са нарушени императивни норми на закона. Счита, че в договора е посочен размерът на ГПР и то в съответствие с изискванията на ЗПК. Поддържа, че към момента на сключване на договора процесната неустойка не е била дължима, с оглед което и същата не следва да се включва в ГПР. Развива съображения относно функциите на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на вземаето, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от сключването на договора, в т.ч. и тези относно дължимата неустойка. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че оспорената клауза не противоречи на добрите нрави.

Разяснява също, че на ищеца е била предоставена услуга, за която той доброволно се е съгласил да заплати съответното възнаграждение на кредитодателя. Възразява срещу разноските на ищеца и срещу искането да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗАдв., като излага съображения, че ищецът не е материално затруднено лице. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноските за производството.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем [*******] № [*******] – 21.12.2022 г., от който се установява, че страните са сключили договор, по силата на който ответното дружество [*******] предоставило на ищеца заем в размер на сумата 500 лева при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.32 %, годишен процент на разходите – 49.41 % и срок за погасяване на заема 28 седмици. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 197,54 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия договор, заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: 1. поръчител физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните 5 години да няма кредитна 2 история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл.4, ал.2 страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 131,60 лева, като уговорката е тя да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 63,52 лева, а общото задължение по договора става в размер на 889,28 лева.

В производството е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза, на което настоящият състав на съда дава вяра, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него специални знания от областта на икономическите науки.

Съгласно заключението, ищецът е получил заемната сума в размер на 500 лева, като ищецът е извършил предсрочно погасяване на заема на 13.01.2023 г., като е заплатил сума в общ размер на 729.20 лева. В Таблица 1 към експертното заключение е посочено какви точно задължения са погА.и – сума от 500 лева – главница, сума от 11,89 лева – договорна лихва, сума от 197,54 лева – такса за екпсресно разглеждане, сума 14,77 лева – неустойка и сума от 5 лева – разходи за събиране на вземането.

Съгласно заключението размерът на ГПР, без да се включва таксата за експресно разглеждане и неустойката, е 49,62 %, а при тяхното включване – 892,55 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1, 2 и 3, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК и чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 1 от процесния договор за потребителски кредит, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платена от ищеца на ответника сума.

По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузи от договора за потребителски кредит в тежест на ищеца е да установи, че клаузите от договора, сключен с ответника, са нищожни на заявените в исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, в т.ч. и че имат неравноправен характер, поради заобикаляне на закона и/или поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване. По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесната сума на ответника. В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора. По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми.

Относно клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем:

3

В случая се касае за т.нар. „бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, а таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредита, се явява задължително условие за кредитиране. Посочената клауза съдът приема, че противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който забранява заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което означава, че в случая чл. 10а, ал. 1 ЗПК не намира приложение, тъй като посочената такса за експресно разглеждане е свързана именно с усвояването на кредита. От друга страна, липсва каквато и да е еквивалентност между задължението на заемополучателя и престацията на кредитора, дори и кредитът да бъде предоставен незабавно. На следващо място, чрез посочената клауза се стига до оскъпяване на кредита, като по този начин се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно начисляването на ГПР в размер пет пъти по-висок от законната лихва. Процесната клауза следва да се прогласи за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като същата е в противоречие със закона /чл. 10а ЗПК/.

Относно задължението за неустойка при непредоставяне на обезпечение – чл. 4, ал. 2 от договора:

Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето с естеството на сключения договор за заем, налага извод, че тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така въведените изисквания в цитираната по-горе клауза от договора за вида обезпечение по избор на заемателя: физическо лице - поръчител, отговарящо на определени изисквания или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора и срока за представянето му- тридневен, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с възможност да осигури банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора или физическо лице - поръчител, отговарящ на всички поставени изисквания към него, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в размер от 500 лева. С други думи, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати.