Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3141 от 20.12.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3311/2023
Вид
Определение № 3141
Подписан
20.12.2023
Състав
Светла Станимирова, Васил Василев, Рени Ковачка

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3141 гр. София, 19.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20231000503311 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от В. М. В. от гр.София против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10300/30.08.2023 год. по гр. д. №10493/2022 год. по описа на СГС, Г.0.1-5 с-в.Подържа се,че обжалваното определение е постановено в нарушение на процесуалните правила: С частна жалба вх.№46644/17.05.2023г. жалбоподателят обжалвал Определение №5644/05.05.2023год. на СГС по делото, с което определение съдът е прекратил делото частично /относно имотите, находящи се в гр.Русе, като е изпратил делото в тази му част по местна подсъдност на Окръжен съд Русе/. С обжалваното определение СГС е приел, че след като се касае за неоценяем иск по реда на чл.29 ал.З от СК, то той е родово подсъден на Софийски Районен Съд,прекратил е делото и го е изпратил по подсъдност на СРС. Подържа се,че в настоящият случай се касае за искове за значително по голям принос в съпружеската имуществена общност по реда на чл. 29, ал. 3 от СК, както и липса на съвместен принос /чл.

21, ал. 4/ от СК в придобиване на имущество в режим на семейна имуществена общност /недвижими имоти/, като част от имотите се намират в гр. Русе и област Русе, а друга част-в гр. София. С исковата молба в съответствие с чл.З от Тарифата за държавните такси ищецът поискал съдът да ни определи размера на държавната такса, която следва да заплати, като по делото са представени данъчни оценки на всички имоти,които за всички имоти са над 50 000 лева.Подържа се,че предявените искове следва да бъдат разгледани от СГС в едно производство,поради това,че касаят цялото имущество, придобито от съпрузите по време на брака им. Поради това,че чл. 210, ал. 2 от ГПК не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства ,се иска обжалваното определение да бъде отменено,а делото бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Гр. д. №10493/2022 год. по описа на СГС, ГО,1-5 с-в. образувано по искова молба от настоящия жалбоподател против В. С. В. от гр.Шумен.С исковата молба са предявени искове с правно основание чл.21,ал.4 и чл.29,ал.3 от СК по отношение на апартамент в гр.София, апартамент в гр.Русе и седем броя ниви в Област Русе.С определение от 05.05.23г. съдът е приел,че местната подсъдност по предявените искове по отношение на имотите в гр.Русе и региона е на ОС-Русе,поради което е прекратил производството по делото по отношение на тези имоти и е изпратил „исковете“ по местна подсъдност на РОС.С обжалваното определение съдът е приел,че по отношение на имота в гр.София е сезиран с иск по чл.29,ал.3 от СК,който иск е неоценяем и е подсъден на СРС,а не на СГС,поради което е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане на СРС.Постановеното по настоящето дело определение от 05.05.23г. е обжалвано пред САС,който с определение №2774/06.11.23г. по ч.в.гр.д.№2444/23г. е отменил същото и е върнал делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

При така установената фактическа обстановка съдът счита,че обжалваното определение е незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено.Съгласно чл.29,ал.3 от СК при прекратяване на общността поради развод или по чл. 27, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. Константна е съдебната практика, че искът по чл. 29, ал. 3 СК /чл. 28, ал. 3 СК от 1985 год., отм./ се предявява за определяне на по-голям дял от цялото имущество, тъй като приносът на съпрузите може да се изразява в различни форми, една от които е влагането на парични средства, наред с останалите такива – полагане на труд, грижи в домакинството, за децата и пр. Поради това и приносът на единия съпруг може да е значителен в придобиването на конкретна вещ, но да е незначителен в придобиването на съпружеската имуществена общност като цяло.С оглед на цитираната разпоредба спорът относно единната претенция за по-голям дял в цялото ,общо имущество следва да бъде разгледан в едно производство. Искът по чл. 29, ал. 3 от Семеен кодекс, не е насочен спрямо отделни имуществени права от съпружеската имуществена общност. Той има за предмет винаги цялото имущество, придобито по време на брака.

Субективното потестативно право за по-голям дял е единно и неделимо, макар и съдържанието му (имуществото, до което се отнася) да е делимо. Съдът трябва да се произнесе по съществуването или не на субективното потестативно право за цялото имущество, независимо от стойността на вещите и правата, включени в него. В настоящия случай разделяйки производството по делото СГС е допуснал по спорът за по-голям дял от общото имущество да има постановени две решения-едно по отношение на имотите в гр.Русе и региона и едно-по отношение на имота в гр.София,което е недопустимо.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел,като се е позовал на решение №123/22.01.15г. по гр.д.№137/14г. на ВКС,че предявения иск по чл.29,ал.3 от СК е неоценяем и е родово подсъден на районен ,а не на окръжен съд.

2

Съсъставът на САС счита,че становището на СГС е неоснователно.В цитираното от съда решение №123/22.01.15г. по гр.д.№137/14г. на ВКС е прието,че тъй като се касае за неоценяем иск, следвайки общото правило на чл. 103 ГПК и при отсъствието, на което и да е от основанията по чл.

104 ГПК, компетентен да разгледа претенцията по чл. 29, ал. 3 СК като първа инстанция се явява съответният районен съд, а окръжният съд е функционално компетентен да се произнесе като въззивна инстанция.

В настоящия случай,обаче,са налице основанията на чл.104,т.4 от ГПК,поради това,че видно от представените удостоверения данъчната оценка на двата апартамента е над 25 000лв. С оглед на това искът е подсъден на СГС като първа инстанция. В тази насока са Определение № 1427 от 20.06.2013 г. на САС по в. гр. д. № 2207/2013 г. и Определение № 2273 от 6.12.2011 г. на САС по в. гр. д. № 3909/2011 г.

С оглед гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено,а делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

По горните съображения Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10300/30.08.2023 год. по гр. д. №10493/2022 год. по описа на СГС, Г0 1-5 с-в.

Делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3