Решение № 231 от 25.05.2018, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш

Е Н И Е

№

231 гр.

Русе, 25.05.2018 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично заседание на трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Антоанета Атанасова при секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № 827 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по предявен от И. *** иск срещу „МБАЛ„Ю В“ - Б“ ЕООД и д-р Г.И.Л. за солидарно заплащане на сумата от 65 000,00 лв., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, настъпили от пробиването на дебелото му черво, причинения перитонит, опасността за живота и дългогодишния период на възстановяване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че на 11.12.2013 г. бил на преглед в кабинета на д-р Л. ***, при който той забелязал тъмни петна в дебелото му черво. Препоръчал настоятелно да му бъде направена фиброколоноскопия.

От констатацията на лекаря, че е забелязал тъмни петна ищецът силно се притеснил, тъй като бил наясно със значението на раковото заболяване на дебелото черво. Явил се съгласно указанията на д-р Л. на 16.12.2013 г. в МБАЛ „Ю В“ Б. По време на изследването обаче му било причинено увреждане от отв. Л., представляващо перфорацио сигме ин партис медиалис /пробив на дебелото черво/, от което получил перитонитос тоталис. Получил силни болки в корема и дебелото черво. Наложило се да бъде опериран по спешност, на което се съгласил, тъй като бил силно уплашен за живота и здравето си. Перфорацията била зашита на три етапа, след което му бил поставен тръбен дрен. Наложило се да остане в болницата повече от 11 дни.

Твърди, че като следствие от погрешните действия преживял тежки неимуществени вреди – болки и страдания, изразяващи се в уплаха за живота, жестоки болки от навлизането на течност в коремната кухина и издуването й, жестока болка от пробиването на сигмата по време на манипулацията и множество затруднения при изхождане в годините след операцията, както и трудна рехабилитация. Случилото му се отразило в личен емоционален план. След операцията му трябвали 4 години, за да се възстанови. Заявява, че през това време преживявал болки и страдания в областта на перфорацията. Увреждането на дебелото черво му оказало тежко влияние на мислите и чувствата. Наложило се да посещава други лекари, да понесе допълнителни изследвания, както и да направи допълнителни разходи. През 2016 и 2017 г. бил принуден многократно да претърпи рехабилитации в гр. Б. Счита, че е налице виновно неправомерно поведение, изразено в неправилно извършена манипулация, предизвикала перфорацията на дебелото черво, отговорност, за която следвало да понесат солидарно извършилият я д-р Л. и болницата, при която той упражнява практиката си и в която било извършено изследването. Твърди, че ако не бил притеснен първоначално нямало да се подложи на манипулацията, която се оказала с тежки последици за него.

Виновното поведение на болницата пък се изразявало в липсата на контрол и допускане на извършването на манипулации, които причинявали увреждане на пациента. Извършената му по спешност операция не можела да компенсира причиненото му увреждане по време на рутинна манипулация, тъй като било недопустимо животът и здравето му да бъдели компенсирани. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ответникът „МБАЛ„Ю В“

- Б“ ЕООД чрез адв. М.Р. е депозирал отговор на исковата молба. С него намира предявените искове за неоснователни и недоказани.

Заявява, че не оспорва факта, че в процесния период е бил в трудови правоотношения с д-р Г.И.Л.. Оспорва обаче всички останали факти и обстоятелства, изложени в исковата молба. Твърди, че ищецът постъпил за спешна хоспитализация в МБАЛ „Ю В“ Б по КП 181. В съответствие с установените правила му били извършени предоперативни изследвания и в 10 часа на 16.12.2013 г. е започнала оперативната интервенция. Оказана му била медицинска помощ за оперативно лечение на остър перитонит, което се установявало от клиничната пътека. Заявява, че ищецът бил насочен за хоспитализация с диагноза остър корем /R10.0/ като състоянието му в момента на приема било добро. След като били проведени допълнителни изследвания и с оглед проведеното лечение на пациента била поставена окончателна диагноза К65.0 – остър перитонит. Твърди още, че след уточняване на причината за спешното състояние била поставена и диагноза К63.1, която визирала нетравматична перфорация на червата. Заявява, че ищецът е постъпил в болничното лечебно заведение поради диагностициран остър хирургичен корем, причината за което е предхождащото му здравословно състояние. За установената перфорация на сигмата заявява, че е спонтанна, а не в резултат на травма. От приложените към исковата молба документи било видно, че д-р Л. не е извършил каквито и да е действия, увреждащи пациента. След осъществената хоспитализация за него били положени необходимите медицински грижи. Оспорва твърдението, че болницата следвало да отговаря за липсата на контрол и допускане извършването на увреждащи манипулации. Твърди, че за да бъде ангажирана отговорността му следвало да се докаже, че увреждането е причинено от изпълнителя във връзка с възложена работа, каквото възложение в настоящия случай липсвало. Оспорва също така твърденията на ищеца, че последващите му здравословни проблеми са последица от извършената през 2013 г. операция в МБАЛ „Ю В“ Б. Иска да бъдат отхвърлени предявените искове от ищеца, тъй като полученото увреждане не е в резултат на виновно поведение на лекар, работещ в МБАЛ „Ю В“ Б. Алтернативно твърди, че предявеният главен иск е в прекомерен размер. Оспорва наличието на усложнения след дехоспитализацията на ищеца. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ответникът д-р Г.И.Л. чрез адв. М.Р. е депозирал отговор на исковата молба.

С него намира предявените искове за неоснователни и недоказани. Твърди, че действително на 11.12.2013 г. ищецът се обърнал към него с оплаквания за болки в коремната област и му направил ехографско изследване. При извършването му било установено, че има симптом на „кокардата“ в илео-цекалната област. Твърди още, че поради диагностичните възможности на ехографското изследване предложил на ищеца фиброколоноскопия. Пациентът се съгласил и му дал препоръки за режим, който да го подготви за изследването. На 16.12.2013 г. около 8,15-8,30 часа ищецът се явил за изследването, при което отново му било разяснено в какво ще се състои то, как ще се чувства и какви са възможните усложнения при провеждането му. Ищецът писмено изразил информирано съгласие за извършване на изследването. При инсуфлацията на въздух пациентът съобщил за болка, при което ответникът прекратил изследването и за установяване на състоянието го насочил за извършване на образно изследване /рентгенография на корем/. Придружил го до рентгена.

Резултатите показали индикация за хоспитализация. Такава била своевременно организирана и била извършена хирургична интервенция. Оспорва твърдението на ищеца, че получената перфорация е в резултат на лошо проведено изследване.

Заявява, че не е налице перфорация на дебелото черво на пациента. Установената перфорация на дивертикула била нетравматична, спонтанна. Твърди, че състоянието на ищеца, довело до спешна хоспитализация и оперативна интервенция се дължи на предхождащото му здравословно състояние и настъпилото усложнение по време на изследването, за което предварително бил информиран. Заявява, че не е допуснал нарушаване на медицинските правила, нито пък е извършил каквито и да е действия, с които да е увредил пациента. Индиция за това било и приложеното към отговора на исковата молба изследване на ищеца от началото на 2014 г., проведено пак при него, установяващо, че същият впоследствие отново му се бил доверил. Твърди, че ищецът въпреки наложилата се хоспитализация не е бил в тежко състояние.

Поставената му диагноза била остър перитонит, като нямало данни за бактериален растеж. Оспорва също така твърденията на ищеца, че последващите му здравословни проблеми, вкл. хоспитализациите от 2016 и 2017 г. имат връзка с извършената през 2013 г. операция в МБАЛ „Ю В“ Б. Иска да бъдат отхвърлени предявените срещу него искове. Алтернативно твърди, че заявената претенция е в прекомерен размер. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Между страните няма спор, а това се установява и от приетите по делото писмени доказателства, че на 16.12.2013 г. в ответника „МБАЛ „Ю В“ Б“ ЕООД от отв. д-р Г.Л. на ищеца била извършена диагностична фиброколоноскопия.

На основание чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК с доклада по делото съдът е приел за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към 16.12.2013 г. вторият ответник д-р Г.Л. е бил в трудовоправни отношения с първия ответник „МБАЛ „Ю В“ Б“ ЕООД.

По делото от страна на ищеца в подкрепа на исковата му претенция са представени и приобщени към доказателствения материал: епикриза от 13.01.2014 г., издадена от МБАЛ „Ю В“ Б за извършената му на 16.12.2013 г. операция от перитонит, температурни листи, ехографски изследвания от 11.12.2013 г. и от 13.01.2014 г., извършени му от отв. Г. Л. ***, удостоверение от „СБРЗ“ ЕАД Б като потвърждение за негови престои там на свободен прием /без медицина в болницата/ за периода 2016 г. – 2017 г., епикриза от ВМА - МБАЛ С, Клиника по нервни болести, удостоверяваща негово лечение там за периода 27.03.2017 – 1.04.2017 г., епикриза от МБАЛ „С П“ АД В, Отделение по вътрешни болести относно проведено там лечение на ищеца за периода 28.09.2017 – 1.10.2017 г. и епикриза за проведено от ищеца лечение за периода 10.01.2016-18.01.2016 г. в Специализирана болница за рехабилитация „Гамзиград“ Сърбия.

От страна на отв.

„МБАЛ „Ю В“ Б“ ЕООД е представено направление за хоспитализация от 16.12.2013 г., от което се установява, че на ищеца е оказана спешна помощ като е приет в 9,30 часа на 16.12.2013 г. от свидетеля д-р П.М. с диагноза остър хирургичен корем.

Видно от приложеното на л. 94 - л. 95 Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ - 219/21.02.2012 г. в ответната болница, в Отделение „Вътрешни болести“, което е с ІІ – ро ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Вътрешни болести“ се осъществява и дейност по медицинската специалност гастроентерология, отговаряща на ІІ – ро ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт „Гастроентерология“.

Такъв стандарт към момента на извършване на процесното изследване на ищеца на 16.12.2013 г. е бил утвърден с обнародваната в ДВ, бр.11 от 09.02.2010 г. Наредба № 25 от 29.06.2010 г., издадена от министъра на здравеопазването, изм. и доп., бр. 91 от

19.11.2010 г., изм., бр.

32 от 8.04.2014 г., в сила от 1.01.2014 г., изм. и доп., бр. 106 от 23.12.2014 г., в сила от 1.01.2015 г.; отм. с Решение № 11139 на ВАС на РБ от 24.10.2016 г. - бр. 46 от 9.06.2017 г., в сила от 9.06.2017 г.

От приложените на л. 96 и л. 97 от делото Свидетелства за професионална квалификация серия № № 1016/26.11.2007 г. и 1052/26.11.2007 г. се установява, че на отв. Г.Л. са признати правоспособности „Конвенционална гастроенестинална ендоскопия с биопсия – първо ниво“ и „Интервенционална гастроенестинална ендоскопия – второ ниво“, представляващи изискуеми по т. 3.2.4.2.1 и 3.2.4.2.2 от Наредбата квалификации. .

Съобразно разпределената му доказателствена тежест, отв. Л. е ангажирал доказателства, че от страна на ищеца е изразено писмено информирано съгласие за извършване на процесното изследване фиброколоноскопия като е представил протокол за извършване на фиброколоноскопия, приложен на л. 51 – л. 52 от делото.

С Определение №

283/21.02.2018 г., постановено в з.з. по повод направено от страна на ищеца оспорване на автентичността на два от представените от ответниците документи е открито производство по чл. 193 ГПК.

Приета е СГЕ, видно от която подписът в направление за хоспитализация в графа „Постъпил в стационар пациент“ на МБАЛ „Ю В“ Б от 16.12.2013 г. не е изпълнен от ищеца, а подписът за информирано съгласие на пациента в протокол за извършване на фиброколоноскопия /информация за пациента/ от 16.12.2013 г. е изпълнен от И.К.Д.. Съдът намира, че следва да се кредитира заключението на вещото лице Н.М. като неоспорено, компетентно и обективно.