Решение № 208 от 03.10.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Габрово, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20244200500212 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Ц. И. , подадена чрез пълномощника адв.М. срещу постановеното решение по гр.д.№742/2023г. на РС-Габрово.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната му част , с която е отхвърлен предявения осъдителен иск по чл.55,ал.1 ЗЗД. Твърди се ,че от доказателствата се установява, че жалбоподателката е заплатила на ответника сумата от 3960лв., която е влязла в патримониума му. Позовава се на чл.75,ал.2 ЗЗД, като сочи, че в договора за гаранция липсва посочване на овластено лице, което вместо гаранта да получи плащането на дължимите суми по него. Поради това не може да се твърди ,че извършеното в полза на „Фератум България“ гаранционно плащане е в хипотезата на чл.75,ал.2 ЗЗД, като по делото липсва потвърждение от гарантиращото дружество ,че го е усвоило или се е възползвало от него. Поради това е платено без основание. Дали впоследствие неоснователно обогатилият се ответник е превел тези суми на гаранта е без значение за наличието на основание за плащане. По делото не е доказано сумата от 3960лв. да е преведена на гарантиращото дружество. Сочи се ,че първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо отхвърля иска за останалата надплатена сума над дължимата главница. Твърди се, че в предмета на иска по чл.55 ЗЗД влиза връщането на нещо, което е дадено на ответника , касае се за едно общо вземане , без да се държи сметка за това от какви компоненти е съставено. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е стеснил предмета на иска само за фиксирано вземане, а не общо приетия за дадено нещо без основание.

1

Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и се уважи предявения осъдителен иск ведно със законните последици.

В депозирания писмен отговор от ответника са изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба и че решението в обжалваната му част е правилно.

Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

С постановеното решение №160 от 27.03.2024г. по гр.д.№742/2023г. РС-Габрово е уважил предявения установителен иск като е признал за установено , че Договор за предоставяне на потребителски кредит № ** от 24.06.2021 г., сключен между Д. Ц. И., ЕГН********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК200599406, е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, като противоречащ на закона. Съдът е отхвърлил предявения осъдителен иск от Д. Ц. И., ЕГН********** ПРОТИВ „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК200599406 за заплащане ,на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , на 5460 лв. възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Ferratum Bank" по договор за потребителски кредит № ** от 24.06.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

Предмет на въззивно обжалване от ищцата Д. Ц. И. е постановеното от РС-Габрово решение по гр.д.№742/2023г. в отхвърлителната му част относно предявения осъдителен иск по чл.55,ал.1, ЗЗД. В останалата част, с която е уважен установителният иск, решението е влязло в сила като необжалвано.

С постановеното определение №350 от 14.05.2024г. по настоящото делото въззивният съд е указал на ищеца да отстрани констатираното несъответствие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба относно исковата претенция по чл.55, ал.1 ЗЗД.

Съгласно заявеното в депозираната от ищцата Д. Ц. И., чрез адв.М. уточняваща молба вх.№2174/27.05.2024г., недължимостта на сумата от 5460лв. се претендира на основание процесния договор за кредит , да бъде заплатена от ответника „Фератум България „ЕООД като недължимо платена при начална липса на основание по нищожен договор за кредит №**/24.06.2021г., сключен между страните по делото , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

В указания срок ответникът не е взел становище по уточняващата молба .

Постановеното от първоинстанционния съд решение по гр.д.№742/2023г. по описа на РС-Габрово е валидно и допустимо в обжалваната част , с която съдът се е произнесъл по осъдителен иск по чл.55,ал.1 ЗЗД в претендирания размер от общо 5460лв., каквато искова претенция се поддържа и в уточняващата молба на ищцата Д. И. вх.№2174/27.05.2024г., като дали процесната сума е недължимо платена при начална липса на основание по нищожен договор за кредит №**, е въпрос по същество на спора.

От писмените доказателства по делото се установява, че между Д. Ц. И. и „Фератум България „ЕООД е сключен договор №** от 25.06.2021г. за предоставяне на потребителски кредит, с който й е предоставен заем в размер на 4000лв., при 18бр. вноски. Заемът се 2 отпуска при лихва от 1400 лв. ,лихвен процент от 35%, и ГПР 49,66%. В чл.5 от договора страните са уговорили, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на „Фератум България“ЕООД.

Между „Фератум Банк“ и Д. Ц. И. е сключен договор за гаранция /поръчителство/ от 26.06.2021г. за обезпечаване изпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит №**, с отпусната сума от 4000лв. и краен срок на издължаване 17.12.2022г. В чл.6 от договора е посочена такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в общ размер на 3960лв., платима на 18 вноски, с дата на първо плащане 25.07.2021г. и краен срок на издължаване 17.12.2022г. ,съгласно погасителен план, неразделна част от договора.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на ССчЕ се установява, че сумата по договора за потребителски кредит от 4000лв. е преведена на ищцата на 25.06.2021г. Платените от нея суми по договора са отразени в табличен вид , въз основа на предоставена от ответника информация, и са както следва : главница от 4000лв.; лихва от 1400лв. и плащания съгласно Тарифата и ОУ от 200 лв. За сумата от 3960лв. за допълнително избрана услуга към „Фератум Банк“, в заключението е отразено, че тя не е задържана от ответника, без да се посочи въз основа на какви данни е направена тази констатация от вещото лице. В с.з. на 31.10.2023г. вещото лице е заявило, че за сумата от 3960лв. не е предоставена информация за постъпването й и ако е постъпила, как е била разпределена. По твърдения на ответника същата се разпределя чрез автоматична система и не постъпва по разплащателните сметки на дружеството, няма данни в тяхното счетоводство за тези суми. На вещото лице не е предоставена информация от ответника дали е постъпила сума при тях. Твърденията са, че автоматизираната система , при постъпване директно разпределя сумата на трето лице, Ответникът не е предоставил информация на вещото лице какво се случва с тези пари, защото не били техни.

От заключението на приетата във въззивното производство допълнителна ССчЕ и обясненията на вещото лице в с.з. се установява, че по процесния договор за потребителски кредит №** са постъпили суми в ответното дружество „Фератум България“ЕООД ,с които е погасена главница от 4000лв., лихва от 1400лв., такси от 200лв. – общо сумата от 5600лв., както е отразено в таблицата на стр.3 от заключението /л.55 от делото/. В дружеството са постъпили и суми , заплатени от ищцата за възнаграждение за предоставено обезпечение по чл.5 от процесния договор - такса за предоставяне на гаранция , както е отразено в таблицата на стр.4 -5 от заключението / графа :Такса гаранция/ – 18 вноски , общо за сумата от 3960лв. По информация на ответника трансакциите към поръчителя , представляват автоматичен процес , при който внесената сума се разпределя по пера и надвнесената сума се прехвърля още същия ден, в който постъпи плащането. Предоставил е скрийншот от автоматичната система на разпределение , която извършва обобщение на всички постъпили плащания за деня и ги прехвърля заедно с обща сума към получателя.

Тези операции не намират отражение в счетоводната отчетност на „Фератум България“ ЕООД, поради това, че не се определят като страна получател на транзакциите. Ответникът не е представил конкретен IBAN за прехвърляне на събраните средства, а визуализация на 3 система, в която получателя „Фератум Банк“ има собствен акаунт, по който се извършва разпределението. Достъпът в системата не позволява на служителя да получи по-подробна информация за конкретната банкова сметка, заверена с наредените средства. Реално ищцата е превела по сметка на „Фератум България“ЕООД таксата за предоставяне на гаранция за предоставеното обезпечение по чл.5 от процесния договор за кредит ,както е отразено в таблицата на стр.4 от заключението. По счетоводен стандарт всеки актив, който се влива в имуществото на дадено дружество ,следва да намери отражение в неговите счетоводни документи ,но в случая такова няма . Има софтуер, който организира и разпределя ресурса , но счетоводно отразяване не е потвърдено да съществува. За сумите към гаранта не се осчетоводяват от ответника по счетоводни сметки, а посредством автоматизиран софтуер твърдят ,че ги прехвърлят към банката, но реално това не може да се проследи.

Служителите, които са оказали съдействие на вещото лице при изготвяне на заключението, не са виждали администрирането на самите средства, не са виждали референцията, с която се заверява банковата сметка, към ответното дружество липсва документално потвърждение.

При така установеното от фактическа страна , предявеният иск по чл.55,ал.1 ЗЗД в хипотезата на пр.1, се явява основателен . Извършените от ищцата плащания по процесния договор за предоставяне на потребителски кредит №** в размер над сумата от 4000лв., получена като заем, са без основание, тъй като договорът е признат за недействителен, като противоречащ на закона, с постановеното от първоинстанционния съд решение №160 от 27.03.2024г. по гр.д.№742/2023г. РС-Габрово в необжалваната му част, като силата на пресъдено нещо обвързва страните по този иск – ищцата Д. И. и ответника „Фератум България „ЕООД ,на основание чл.298 ГПК. Съгласно чл.23 ЗПК в случаите, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита / която по процесния договор е главницата от 4000лв./, но не дължи лихви или други разходи по кредита. От заключението на допълнителната ССчЕ се установява, че надвнесената от ищцата сума е общо в размер на 5560лв./9560лв.-4000лв./, от които 1600лв. като лихва и такси /1400лв.+200лв./ и 3960лв. такса гаранция. Плащането на възнаграждението като такса гаранция подлежи на връщане от ответника ,тъй като уговорена такса за гаранция представлява по своята същност разход по кредита, което се потвърждава и от обстоятелството, че същата е следвало да бъде заплатена от ищцата на 18 месечни вноски, чиито падежи съвпадат с тези на месечните вноски по кредита. Така, макар формално таксата за гаранция да е оформена като задължение по друго правоотношение, същата представлява разход по процесния кредит. Също така от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е превел сумата от 3960лв. на третото лице – гарант доколкото в заключението на двете експертизи няма констатирано счетоводно потвърждаване на твърденията на ответника за трансакции към поръчителя на сумите, които са постъпвали от ищцата за заплащане на възнаграждение за предоставено обезпечение по чл.5 от процесния договор – такса за предоставяне на гаранция, общо от 3960лв. Освен това ,дори и в хипотеза ,че ответното дружество впоследствие е заплатило на дружествотогарант "Фератум Банк" платената от ищцата такса за гаранция , това обстоятелство се явява 4 ирелевантно относно исковата претенция по чл.55,ал.1 ЗЗД, тъй като не установява наличието на основание за плащането й от ищцата .

В случая разликата над чистата стойност на кредита от 4000 лева до пълния погасен размер от 9560 лева е платена от ищцата по приетия за недействителен договор за потребителски кредит №** /уважения установителен иск с необжалваната част на решението по гр.д.№742/23г. на РС-Габрово/. Същата е получена от ответника без правно основание. Това обосновава и основателността на предявения иск по чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, който следва да бъде уважен до претендирания размер с оглед диспозитивното начало – за сумата от 5460лв.

Разпечатката съдържа 28 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f870722-4dd6-4926-b79a-8177cb4e6230