Решение № 51 от 25.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Пловдив, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20215000500439 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №26051 от 08.04.2021г., постановено по гр.дело №1644/2017г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен предявения от „К.В.“ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“д. В.“№1, представлявано от синдика Д. Н. М., против Д. Д. Н., ЕГН:**********, действащ като непълнолетен лично и със съгласието на неговата майка ЦВ. ЕВСТ. М., ЕГН:**********, и Б. Д. Н., ЕГН:**********, представляван от неговата майка и законен представител ЦВ. ЕВСТ. М., ЕГН:**********, всички от гр.П., бул.“Д.“№101, ет.6, ап.4, иск по чл.59,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 174133,76лв., представляваща стойност на извършени подобрения в периода 26.04.2012г.22.10.2012г. в собствения на ответниците недвижим имот, находящ се в с.С., 1 обл.П., и представляващ УПИ ... /ПИ №... по кадастралната карта/ от кв.42, с площ от 869кв.м., с административен адрес: с.С., ул.“Ц.С.“№9, както и в съседния имот, представляващ УПИ ... /ПИ №... по кадастралната карта/ от кв.42, с площ от 830кв.м., с административен адрес: с.С., ул.“Ц.С.“№9, с която стойност се твърди ответниците да са се обогатили за сметка на ищеца, като „К.В.“ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“д. В.“№1, представлявано от синдика Д. Н. М., е осъден да заплати на Д. Д. Н., ЕГН:**********, действащ като непълнолетен лично и със съгласието на неговата майка ЦВ. ЕВСТ. М., ЕГН:**********, и Б. Д. Н., ЕГН:**********, представляван от неговата майка и законен представител ЦВ. ЕВСТ. М., ЕГН:**********, всички от гр.П., бул.“Д.“№101, ет.6, ап.4, общо сумата от 990лв. – разноски за експертизи, а на Адвокатско дружество „К. Д.“ със седалище и адрес на управление: гр.П., бул.“М.“№93, Булстат ..., регистрирано по фирмено дело №1588/2007г. по описа на ПОС, представлявано от управителя Д.Д., сумата от 5012,67лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв за предоставена на ответниците безплатна правна помощ.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „К.В.Г.“ЕООД /в несъстоятелност/, който чрез синдика Д. Н. М. го обжалва изцяло като неправилно, без да излага конкретни оплаквания, и моли да бъде отменено и вместо него предявените осъдителни искови претенции да бъдат уважени в цялост. След изтичане на срока за обжалване е подадено допълнение към въззивната жалба, с което се сочат конкретни пороци на обжалваното решение. Поддържа се, че с подаването на исковата молба по приложеното дело сключеният между дружеството и бащата на ответниците договор е развален и към момента на депозиране на исковата молба по настоящото дело не е било налице валидно договорно основание, което да обуслови липса на обедняване за ищеца за сметка обогатяването на ответниците. Застъпва се да са налице всички предпоставки на чл.59 от ЗЗД, тъй като имотът на ответниците е увеличил стойността си с извършените от ищеца и установени по делото СМР, с което те са се обогатили, а ищецът е обеднял, защото е извършил СМР, влагайки труд и материали в имота им, без да получи необходимото овъзмездяване за това, като е налице връзка между обогатяването на ответниците и обедняването на ищеца, произтичаща от 2 факта на осъществяване на СМР, без да има правно основание за това, понеже към момента на завеждане на настоящото дело договора от 23.04.2012г. е бил развален, и, макар и воденото исковото производство по приложеното дело да е приключило със съдебен акт в полза на ищеца, той не позволява удовлетворяване на вземането му, тъй като длъжникът няма никакво имущество, при което единствената правна възможност за него остава искът с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Въззиваемите страни Д. Д. Н. и непълнолетният Б. Д. Н., действащ лично и със съгласието на своята майка ЦВ. ЕВСТ. М., са депозирали чрез пълномощника адв.Е.Т. писмен отговор на въззивната жалба със съображения тя да е бланкетна, а допълнението към нея да е подадено след изтичане на срока по чл.259,ал.1 от ГПК, поради което наведените с него нови факти и твърдения да са преклудирани. Изложени са и доводи за неоснователност на въззивната жалба, според които договорът за строителство от 23.04.2012г. не е развален поради липса на предпоставките по чл.87 от ЗЗД и тъй като с решението по приложеното дело възложителят е осъден именно въз основа на така сключения договор. Поддържат правилно с обжалваното решение да е прието за установено, че ищецът е изпълнил подобренията в имота им по силата на задължения, поети по договор с техния баща, който последен дори и да не е изпълнил задължението си то да е дължимо на основание договорните отношения като еквивалент на престираното от изпълнителя. Считат, че дружеството е упражнило правото си на иск срещу страната, с която е било в договорни отношения, а фактът, че въз основа на влязлото в сила осъдително решение по договора за строителство и образуваното изпълнително дело ищецът е останал неудовлетворен, тъй като длъжникът – възложител по договора, не е имал имущество, не е основание за предявяване на иска по чл.59 от ЗЗД, за който е необходимо ищецът да не разполага с друг иск, а не липсата на секвестируемо имущество на длъжника за удовлетворяване на вземанията на взискателя. Според жалбоподателите, наличието на друг иск по смисъла на чл.59,ал.2 от ЗЗД би имало за резултат неоснователност на претенцията по чл.59,ал.1 от ЗЗД. Застъпват, позовавайки се на цитирана съдебна практика, че собственикът на имот, в който са били извършени подобрения в изпълнение на валиден договор между подобрителя и трето лице, не дължи заплащането им на подобрителя, тъй като за престирания от 3 изпълнителя резултат в изпълнение на валидно сключен договор, насрещната страна по него, дори и да не е извършила своята престация, дължи такава, което представлява своеобразен еквивалент на вече престираното от изпълнителя. Претендират за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от „К.В.Г.“ЕООД /в несъстоятелност/ против Д. Д. Н. и Б. Д. Н. искове с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 174133,76лв. /след допуснатото с протоколно определение от 24.10.2019г. при условията на чл.214 от ГПК изменение на исковете/, представляваща стойността на извършените от него през периода 26.04.2012г.-22.10.2012г. подобрения в собствения им имот, с която са се обогатили за негова сметка без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Исковете се основават на твърдения в изпълнение на сключения с бащата на ответниците Д.Й. Н. като възложител договор за строителство от 23.04.2012г. ищцовото дружество като изпълнител по този договор да е извършило в периода 26.04.2012г.-22.10.2012г. предвидените като първи етап в Приложение №1 към договора СМР, посочени по вид и стойност поотделно, по изграждането на жилищна сграда в собствения на ответниците недвижим имот и ограда на същия. Възложителят не заплатил така извършените СМР, а връчил на 27.11.2012г. уведомление на ищеца, че е развалил договора, след което довършил обекта на децата си по стопански начин. С влязло в сила съдебно решение по гр.дело №2562/2013г. по описа на ПОС възложителят бил осъден да заплати частично дължимото на дружеството възнаграждение за извършените СМР, но по образуваното изпълнително дело пред ЧСИ не било намерено никакво имущество на длъжника за удовлетворяване на това вземане. Ответниците не били страни по цитирания договор, но извършените СМР довели до увеличаване на стойността на собствения им недвижим имот, 4 в който са осъществени, като подобрения и приращения, и с тях те се обогатили без основание за сметка на ищеца, заплатил ги със свои средства за вложените труд и материали, за което не бил обезщетен.

С отговора на исковата молба ответниците са възразили по допустимостта на предявените искове с твърдения между същите страни на същото основание да има влязло в сила решение по гр.дело №2562/2013г. по описа на ПОС, поради което и на основание чл.299 от ГПК повторно предявеният иск да е недопустим, както и по това дело съдът да се е произнесъл по предявени на договорно основание искове, уважавайки този спрямо възложителя по договора за строителство от 23.04.2012г. и отхвърляйки исковете спрямо тях, което, с оглед субсидиарния характер на иска по чл.59,ал.1 от ЗЗД, да е пречка за разглеждане на такъв. Възразили са и по основателността на предявените искове, оспорвайки ги по основание и размер, считайки, че правото на иск по чл.59,ал.1 от ЗЗД възниква, когато обеднелият няма друг иск, с който може да се защити, а в случая ищецът е разполагал с такъв и го е направил по приключилото дело, като липсата на секвестируемо имущество на длъжника за удовлетворяване на присъденото вземане не е основание за завеждане на настоящите искове. Позовали са се на съдебна практика, обективирана в Решение №187 от 22.02.2017г. по търг.дело №2724/2015г. на ВКС, I т.о., и цитирани в него Решение №733/12.11.2010г. по гр.дело №1274/2009г. на ВКС, IVг.о. и Решение №223/30.01.2015г. по т.дело №3907/2013г. на ВКС, I т.о., на която основават доводите си и в отговора на въззивната жалба, според която собственикът на имот, в който са били извършени подобрения в изпълнение на валиден договор между подобрителя и трето лице, не дължи заплащането им на подобрителя, тъй като не е налице обедняване за изпълнителя, престираното от когото е в изпълнение на произтичащо от договора задължение и дори и насрещната страна по договора да не е извършила своята престация, последната се дължи и представлява своеобразен еквивалент на вече престираното от изпълнителя.

Считат да не е налице обедняване на подобрителя за сметка обогатяването на собственика на имота. Заявили са изрично възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по отношение на предявените вземания.

С влязлото в сила на 25.01.2016г. като потвърдено от въззивната инстанция, чието решение не е допуснато до касационно обжалване, Решение 5

№218 от 04.02.2015г. по приложеното гр.дело №2562/2013г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е уважен предявеният като частичен от настоящия ищец „К.В.Г.“ЕООД против бащата на ответниците Д.Й. Н. иск за заплащане стойността на процесните СМР чрез присъждане на сумата от 89998,32лв. като част от сумата от 191616,25лв., дължима на основание сключения помежду им договор за строително-ремонтни работи от 23.04.2012г. С решението са отхвърлени предявените от дружеството като частични искове спрямо настоящите ответници за същата сума, като е прието, че те не са страни по договора за строителство, на основание който е претендирано присъждането им. В мотивите на решението е прието, че произнасяне по евентуално съединените искове по чл.59,ал.1 от ЗЗД, предявени от дружеството спрямо настоящите ответници, не се дължи, с оглед уважаване на главния иск спрямо Д.Й. Н. въз основа на договора за строителство и въпреки, че исковете по отношение на Д. Д. Н. и Б. Д. Н., основани на същия договор, се отхвърлят, тъй като съединяването е при условие, че се приемат за неоснователни претенциите, основани на договора за строителство.

С Определение №2250 от 26.09.2017г. по чл.140 от ГПК окръжният съд във връзка с възраженията на ответниците по допустимостта на исковете е приел предявените понастоящем искове с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД за допустими, тъй като по приключилото дело те не са били разгледани по същество и спора между страните на това основание не е разрешен, за да е налице забраната по чл.299 от ГПК за пререшаването му, както и успешното водене на иск на договорно основание срещу бащата на ответниците да не препятства по смисъла на чл.59,ал.2 от ЗЗД правото на ищеца да претендира връщане на полученото до размера на обогатяването от неговите деца, с оглед указанията по т.11 от ППВС №1/28.05.1979г. по гр.дело №1/1979г. на ВС.