Определение № 440 от 27.03.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 440 гр. С.З., 27.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500137 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 във връзка с чл.128, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК и вр.чл.410, ал.1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба на “Й.Б.”- ЕАД, гр. С., ЕИК **** чрез адв. В.Г., гр.С., бул.“******* против определение № 134/16.01.2023г. по гр.д.

№ 5535/2022г. по описа на Старозагорски районен съд, с което исковата молба е върната на ищеца “Й.Б.”- ЕАД, гр. С., ЕИК ****, а образуваното гр. дело с № 5535/2022 год. е съответно прекратено.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, т.к. е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Претендира се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който да се разпореди отмяната на обжалваното определение и съответно връщането на делото за продължаването на съдопроизводствените действия по същото. Не се прави искане да се присъдят разноските по делото.

Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна .

След преценка на становищата на страните и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д. под № 5535/2022 г. по описа на СтРС е било образувано по искова молба на “Й.Б.”- ЕАД, гр. С. срещу К. Б. Д. за признаване за установено по реда на чл.415 във връзка с чл.422 по издадената вече заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК дължимостта на общо сумата от 1836.76 лева за главница от неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за съответния отчетен период, незаплатените 1 лизингови вноски, както и неустойката за предсрочното прекратяване по договор за мобилни услуги за ползване на съответния мобилен номер и законната лихва върху главницата до изплащането й, както и за разноски по делото съразмерно с уважената част от искането.

Ищецът е посочил, че вземането му произтича от сключения между “Й.Б.”- ЕАД, гр. С. и К. Б. Д. договор за мобилни съобщителни услуги.

С атакуваното Определение съдът е прекратил производството по разглеждането на предявения от „Й.Б.“ иск, като единствен мотив е неотстраняване на нередовностите от ищеца в указания срок, а именно непредставяне на препис от приложенията към исковата, съгласно чл. 128, т.3 от ГПК. Съдът с изрично Разпореждане под № 8189/13.12.2022 год. е дал съответните указания на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, а именно: 1.) да внесе дължимата се държавна такса; 2.) да представи опис на приложените към исковата молба писмени доказателства, с препис за връчване на ответната страна; 3.) да представи копия от приложените към исковата молба доказателства за връчване на ответната страна.

Съобщението е получено на съдебния адрес на кантората на датата 04.01.2023 г. С молба от дата 10.01.2023г., изпратена към Районен съд - С.З. по системата за сигурното електронно връчване, жалбоподателят са изпълнили само указанията за заплащане на държавна такса, като към молбата е приложено и платежно нареждане № 154891954. Така съдът е приел, че към датата на изтичане на срока - 10.01.2023г. ищецът не е изпълнил останалата част от указанията, поради което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, производството по делото е било прекратено.

Принципно правилният мотив на съда за неизпълнени в дадения от съда срок указания за изправяне на нередовност на исковата молба изцяло кореспондира с книжата по делото. В конкретния случай, въззивният съд счита, че по делото изцяло са били налице основанията за оставяне на исковата молба без движение, включително и тези, с които се указва на ищеца, че следва не само да заплати дължимата държавна такса по делото, но и останалите указания, а именно: да представи опис на приложените към исковата молба писмени доказателства, с препис за връчване на ответната страна; както и да представи копията /преписи/ от приложените към исковата молба доказателства за връчването им на ответната страна, съобразно императивната разпоредба на чл.128, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.

С първоначалното разпореждане съдът е констатирал, че към исковата молба не са представени преписи от нейните приложения за връчване на ответната страна, като е указал на ищеца да представи последните. Съдът е съобразил също така обаче, че въпреки, че е направено изрично доказателствено искане да се изиска и приложи образуваното по реда на чл.

410 ч.гр.д. с № 3120/2022 г., по описа на Районен съд - С.З. срещу длъжника2 ответник, като доказателство по делото, с оглед установяване спазването на срока по чл. 415 ГПК, както и с оглед обстоятелството, че към него са приложени всички доказателства- договори за мобилни услуги, договори за лизинг, фактури и общи условия, поради това и ищецът не е представил екземпляр от доказателствата за съда. Процесните договори за мобилните услуги и издадените във връзка с тях фактури, както и приложимите общи условия, които са представени от ищеца за ответника, на са заверени и с печат „Вярно с оригинала“.

Въззивната инстанция счита, че въпреки подробните, ясни и точни указания на първостепенния съд, ищецът не е изправил всички нередовности на исковата молба, като последната е останала нередовна по смисъла на чл.

128 от ГПК, а именно – действително е приложено пълномощно в полза на подателя на молбата; заплатена е дължимата се държавна такса, но не са били представени преписите от приложенията към исковата молба за ответника.

Предвид изложеното, въззивният съд счита, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е прекратил производството по разглеждане на иска, тъй като на практика не са били отстранени всички нередовности на исковата молба. Разпореждането е правилно, постановено в съответствието му с процесуалния закон /чл.128, ал.1, т.3 от ГПК/ и съответно и задължителната съдебна практика, поради което настоящият въззивен състава следва изцяло да го потвърди като такова.

С обжалваното определение съдът е приел, че действително са отстранени само някои от недостатъците по заведената от жалбоподателя искова молба, като клаузата и нормата касателно преписите от приложенията към исковата молба е императивна по своя правен характер именно и с оглед на връчването на тези приложения към исковата молба на насрещната страна, за да може тя своевременно да се запознае с тях и съответно и своевременно да депозира и писмения си отговор в срока по чл.131 от ГПК. т.к. приложенията към ИМ са предвидени за обезпечаване на задължението на ищеца по начина, относно присъщите му обезпечителна функция за запознаването на ответника както със самата ИМ, така и с всички приложения към нея и тяхната липса води единствено и само до неоснователното забавяне на делото и евентуално на неговото прекратяване.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна и по следните 3 съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.(2) от ГПК когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.

Според ал.(3) когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

Въззивната инстанция намира, че по този начин необосновано би се достигнало до неоснователно толериране на мобилния оператор, т.к. от една страна по свое усмотрение той ще се освободи от задължителната си обвързаност за представянето на преписите от исковата молба и всички приложения към нея , а от друга – ще се наруши и правото на защита на ответника, а именно да получи преписите от всички приложени към исковата молба документи, което е негово законоустановено право съобразно императивната разпоредба на чл.128, ал.1, т.3 от ГПК.

С оглед на изложените съображения въззивният съд намира оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за отмяната на първоинстанционното определение, в противоречие с материалния и процесуалния закон и за неоснователни.

Обжалваното определение се преценява от въззивния съд за правилно и обосновано, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.

По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение с № 134/16.01.2023г., постановено по гр.д.№ 5535/2022г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е върната исковата молба на ищеца “Й.Б.”- ЕАД, гр. С., ЕИК ****, чрез адв.В.Г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу К. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. С.З., ул. ******, а образуваното гр. дело с № 5535/2022 год. е съответно прекратено, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5