Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 220 от 28.04.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 926/2024
Вид
Решение № 220
Подписан
28.04.2025
В сила
28.04.2025
Състав
Ивайло Христов Родопски, Магдалена Димова Инджова, Димитър Георгиев Цончев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20241800500926 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 133 от 20.06.2024 г. по гр. д. № 937/2023 г. РС – Сливница е отхвърлил предявените от „Дженерали Застраховане" АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура”осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 357,63 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“ с рег. № СВ 4208 РМ от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.10.2020 г. по пътя Божурище-Брезник, в резултат от попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, както и за заплащане на сумата в размер на 343,93 лева, представляваща лихва за забава в периода от 18.02.2021 г. до 18.08.2023 г.

Решението е обжалвано от ищеца по иска. Изложени са съображения за неговата неправилност. Счита се за неправилен изводът на първоинстанционния съд за липса на причинно-следствена връзка меджу настъпилото ПТП и причинените на лекия автомобил вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от въззиваемата страна, с който жалбата се оспорва. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли съда да го потвърди.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

1

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционния съд.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството – ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние (действие или бездействие) при или по повод на възложената работа.

Не се спори, че пътният участък, на който е станало процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа т. е. отговорността за състоянието на пътното платно е за държавата. Законът за пътищата предвижда общо и абстрактно задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ да поддържа републиканските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност. Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗП републиканските пътища се поддържат съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда от Агенция „Пътна инфраструктура“. Това означава, че възложител на работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е настъпило застрахователното събитие, е именно Агенция „Пътна инфраструктура“.

Видно от застрахователна полица № 0320200191002720 за застраховка „Каско на МПС“ от 30.01.202 0 г., е че същата има за обект лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“ с рег. № СВ 4208 РМ, като застраховател е ищецът в първоинстанционното производство. Срокът на застрахователното покритие e една година – от 30.01.2020 г. до 29.01.2021 година.

Представени са писмените документи, приложени по образуваната при ищеца преписка по щета № 210727641, от които е видно, че уведомление за станалото произшествие било направено до ищеца на 15.10.2020 година. Бил изготвен опис на щетите. Според възлагателно писмо от 16.10.2020 година възстановяването на щетата е било извършено от доверен сервиз „ ПОРШЕ ИНТЕР АУТО“ ЕООД – София. Ремонтът е бил извършен и е издадена фактура на стойност 1 342,63 лева с включено ДДС, която сума ищецът е изплатил на„ПОРШЕ ИНТЕР АУТО“ ЕООД – София, видно от приложеното Преводно нареждане № 201B1O02032802WN от 23.11.2020 година.

Следователно в настоящия случай е доказано, че между ищеца и собственика на увредения автомобил е сключен договор за имуществено застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования моторно превозно средство, като във връзка с щета № 210727641 е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 342,63 лв. с ДДС, сума 2 представляваща стойността на необходимия ремент за поправка на причинените на моторното превозно средство вреди – повредена предна дясна джанта.

Не се доказва обаче причинените на лекия автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“ с рег. № СВ 4208 РМ вреди да са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В този смисъл и настоящата съдебна инстанция счита, че изготвената и приета по делото съдебна автотехническа експертиза достатъчно пълно, ясно и обосновано отговаря на поставените й въпроси и правилно е била кредитирана от първоинстанционния съд. Същата е изготвена от компетентно в областта вещо лице и подробно, и мотивирано въз основа на всички документи по делото достига до заключението, че от техническа гледна точка не може да се потвърди, че настъпилите щети по моторното превозно средство са в причинно следствена връзка с описаното пътнотранспортно произшествие. Така вещото лице посочва, че причинените на моторното превозно средство вреди са получени при съприкосновение на джантата с прав остър ръб на продълговат твърд предмет / бордюр, ръб на пътна настилка или друг неподвижно закрепен към повърхността предмет/, а показаната на снимките на стр. 49, 50 и 51 от делото дупка няма прав и остър ръб по направлението на пътя, който да нанесе описаното поражение, а именно – остъргване по външния ръб, без да е нарушена външната окръжност на джантата. Посочената дупка е с неправилна овална форма и ръбовете й не са прави, а са частично затъпени и асвалтовото покритие около дупката е напукано напърчета, неустойчиво е и е с нарушено закрепване към основата на пътя. Изготвеното от вещото лице заключение е логично и правилно е залегнало в основата на първоинстанционното съдебно решение.

Като достига до същите правни изводи, въззивната инстанция счита, че районният съд е постановил правилно седебно решение, което следва да се потвърди.

Поради неоснователност на въззивната жалба, жалбоподателят дължи на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за въззивното производство.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 133 от 20.06.2024 г. , постановено по гр. д.

№ 937/2023 г. по описа на РС – Сливница.

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане" АД с ЕИК 030269049 да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК 000695089 сумата в размер на 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4