Определение № 24571 от 04.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24571 гр. София, 04.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20241100513272 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „А1 България“ ЕАД - София срещу разпореждане от 18.09.2024г. по ч.гр.д.№ 45010/2024г. по описа на СРС, 53 състав, инкорпорирано в Заповед № 29274/18.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е отхвърленото подаденото от „А1 България“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в частта за 500лв., представляваща неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договора оборудване, ведно със законна лихва за периода от 23.07.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 40лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.10.2023г. до 22.07.2024г.

В жалбата се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, като заповедният съд се е позовал на съдебна практика, която е неприложима, тъй като не се претендира неустойка до края на срока на договора и за предсрочно прекратяване и неспазен срок, а се претендира неустойка за нарушаване на задължението на абоната да върне предоставеното му оборудване, като в уточнителна молба заявителят е посочил, че съгласно чл.6 т.1 на подписаното между страните Приложение за активиране на абоната е предоставено за временно ползване оборудване DOCSISModem сер. № 269693180 и 4 бр. ТВ приемници, както и че по чл.9.2 е уговорена неустоечна клауза за нарушаване на това задължение на абоната, като ако оборудването не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора, като размерът на неустойката не е обвързан със срока на договора и с месечните такси по него, а единствено със стойността на предоставеното оборудване. С невръщането на предоставеното му оборудване, абонатът се обогатява неоснователно за сметка на мобилния оператор. Прави се искане за отмяна на обжалваното разпореждане, както и да бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумите, по отношение на които е отказано да бъде сторено това.

Съдът, като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна, поради следното:

1

Със заявление вх.№ 239927/23.07.2024г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК заявителят „А1 България“ ЕАД - София е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.410 от ГПК срещу „Джей Ти Би“ ЕООД, ЕИК 205986054.

Издадена е Заповед № 29274/18.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 45010/2024г. по описа на СРС, 53 състав, като е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите от 375,87лв., представляваща месечни такси и потребление да предоставяне на услуги по договор за периода от 21.02.2023г. до 20.08.2023г., ведно със законната лихва за период от 23.07.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 41,87лв., представляваща мораторна лихва за периода от 24.03.2023г. до 22.07.2024г., както и разноски в размер на 60лв., съразмерно с уважената част.

В Заповедта е инкорпорирано обжалваното разпореждане, с което е отхвърленото подаденото от „А1 България“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в частта за сумата от 500лв., представляваща неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договора оборудване, ведно със законна лихва за периода от 23.07.2024г. до изплащане на вземането и за сумата от 40лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.10.2023г. до 22.07.2024г.

За да постанови отказа за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за горепосочените суми съдът е посочил, че макар сделката да е двустранна търговска сделка, неустойката подлежи на проверка за съответствие с добрите нрави, като е счел, че тя е очевидно излизаща извън законовите функции на неустойката.

В случая, настоящият състав счита, че не е налице противоречие с добрите нрави на клаузата за неустойка при прекратяване на договора преди изтичане на срока и не може да се приеме, че е нищожна и че излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция на неустойката. Неустоечната клауза има цел да обезщети мобилния оператор за вредите, които би претърпял от предсрочното прекратяване на договора поради виновното неизпълнение от абоната, без да е необходимо тези вреди да се доказват. Тя има и санкционна функция, тъй като санкционира абоната като неизправен длъжник. Размерът на уговорената неустойка не е прекомерен и не е несъразмерно висок, че да нарушава принципа на справедливостта. Неустойката, начислена за невърнато оборудване, предоставено за ползване е уговорена с цел да се обезпечи вредите за мобилния оператор, като размера на неустойката не надвишава стойността на предоставеното оборудване по ценова листа.

Доколкото се касае за парично вземане, основателно се явява и искането за присъждане на лихва за периода на забавата върху претендираните суми.

Предвид изложеното, съдът намира, че разпореждане от 18.09.2024г. по ч.гр.д.№ 45010/2024г. по описа на СРС, 53 състав, инкорпорирано в Заповед № 29274/18.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е отхвърлено подаденото от „А1 България“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в частта за сумата от 500лв., представляваща неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договора оборудване, ведно със законна лихва за периода от 23.07.2024г. до изплащане на вземането и за сумата от 40лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.10.2023г. до 22.07.2024г., а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за горепосочените суми.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 18.09.2024г. по ч.гр.д.№ 45010/2024г. по описа на СРС, 53 състав, инкорпорирано в Заповед № 29274/18.09.2024г. за изпълнение на парично 2 задължение по чл.410 от ГПК, с което е отхвърлено подаденото от „А1 България“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в частта за 500лв., представляваща неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договора оборудване, ведно със законна лихва за периода от 23.07.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 40лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.10.2023г. до 22.07.2024г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по заявление вх.№ 239927/23.07.2024г. на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, с която да бъде разпоредено длъжникът „Джей Ти Би“ ЕООД, ЕИК 205986054, да заплати на заявителя следните суми: сумата от 500лв., представляваща неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договор ID на клиент 505782690, партида 109730188, ID на договор М6655456 от 13.01.2021г. оборудване, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 23.07.2024г., до окончателното плащане и сумата от 40лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 08.10.2023г. – 22.07.2024г.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 53 състав за издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съобразно дадените указания.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3