Решение № 57 от 12.07.2023, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Царево, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ат. Москова при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Гражданско дело № 20212180100389 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, допълнена и конкретизирана, подадена от ищецът С. М. с ЕГН: **********, р. на *****. в гр. Е., Германска Демократична Република (сега Федерална Република Германия), чрез адв. Н. В. Д., вписана в АК - Варна е личен № *** адрес за призоваване: гр. В.***5, предявява срещу ответниците: Л. Г. М. с ЕГН: ********** - немски гражданин, р. на ***** в гр.Е., Германска Демократична Република (сега Федерална Република Германия) и съпругата му К. М., в качеството й на задължителен другар, двамата с адрес: Република Германия, гр. Е.****, с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, хипотеза „1-ва“ от ЗЗД и чл.108 от ЗС.

Ищецът излага, че с ответника са братя с общ баща и респективно техен общ наследодател: Г. К. М., ЕГН: **********, бивш жител на община Царево, обл. Бургас, починал на ***** (Акт за смърт № ***/12.12.2017г. по описа на Община Царево).

Сочи, че с НА за покупко-продажба на недвижим имот № 21, т. V, per.

№ 5599, дело № 702/ 18.11.2015г. по описа на нот. М. В. - нотариус с район на действие PC - Царево с peг. № 370 по описа на Нотариалната камара, 1 наследодателят Г. К. М. е обективирал волята си да прехвърли възмездно на ответника по настоящото дело собствеността си върху следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор №***** и ПИ с идентификатор*********, находящи се в землището на с. В. община Царево, подробно описани в горепосочения титул за собственост. Излага, че процесните имоти имат статут на земеделски земи. Твърди, че приобретателят на недвижимите имоти – ответник по делото, е немски гражданин и че не е бил установен на територията на Република България към датата на прехвърлителната сделка, още по-малко пък може да се приеме, че подобно установяване е било налице за период от 5 години, предхождащ съставянето на горепосочения нотариален акт. С оглед на изложеното, счита, че сключената сделка е в противоречие с разпоредбите на чл.3в, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно която право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години. Що се касае до факта, че ответникът е посочен с ЕГН в Удостоверение за наследници с изх. № 379/27.05.2021г. по описа на Община Царево, счита, че ответникът в някакъв момент е придобил българско гражданство или пък е придобил право на постоянно пребиваване в България, но твърди, че тези обстоятелства не са били налице към датата на прехвърлителната сделка, и дори и ответникът да е бил български гражданин към този момент, той не е бил установен на територията на Република България към датата на процесната покупко-продажба.

Въз основа на изложеното твърди, че обективираната в НА за покупкопродажба на недвижим имот № 21, т. V, peг. № 5599, дело № 702/ 18.11.2015г. по описа на нот. М. В. - нотариус с район на действие PC - Царево - peг. № 370 по описа на Нотариалната камара, прехвърлителна сделка е нищожна на основание чл.26, ал.1, хипотеза „1-ва“ от ЗЗД, а именно, поради противоречие със закона. Съответно и предвид факта, че продавачът не е прехвърлил надлежно собствеността си върху процесиите земеделски земи, същите са останали в неговия патримониум до датата на смъртта му, а именно: 11.12.2017г., когато са били придобити по наследство от страните по делото при равни квоти за всеки от тях, като се има предвид и разпоредбата на чл.3в, ал.4, а именно че ограниченията досежно придобиването на земеделски земи не се отнасят за наследяване по закон.

Моли съда да обяви за нищожна продажбата на недвижимите имоти, 2 които са предмет на нотариален акт № 21, том V, per. № 5599, дело № 702/2015 год. на нотариус peг. № 370 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд-Царево, вписан на 18.11.2015 год. под акт № 61, том VII, дело № 797, вх. peг. № 2281 в Службата по вписванията при същия Районен съд и да осъди ответниците да му предадат владението върху 1/2 /една втора/ идеална част от тези недвижими имоти.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците Л. Г. М. и съпругата му К. М., двамата чрез адв.Н. са депозирали писмен отговор, с който вземат становище за неоснователност на предявените искове и оспорват като неверни твърденията, че ответника Л. М. не е български гражданин, както и същият не е пребивавал в Република България пет години. Твърдят, че ответникът Л. М. е български гражданин по силата на законооборимата презумпция на чл.6 от ЗБГ, съгласно която всяко лице, на което поне единият родител е български гражданин става такъв. Излагат, че общият наследодател на ищеца и първия ответник е български гражданин, поради което и сина му Л. М. притежава българско гражданство, от което не е освободен. Считат за неоснователно твърдението, че Л. М. не е пребивавал в Република България пет години, като сочат, че нормата на чл.3в, ал.1 от ЗСПЗЗ не изисква посочения период да е бил последователен, непрекъснат и непосредствен преди закупуването на имотите, а освен това терминът пребивава по смисъла на чл.3в, ал. 1 от ЗСПЗЗ е с различно съдържание от придаденото на този глагол със ЗВПНРБГЕСЧТС.

Разпоредбата на ЗСПЗЗ не изисква и да има установен адрес в България.

Твърдят, че ответникът М. от повече от двадесет години, ежегодно пребивава на територията на Република България, периодично и с различна продължителност. Считат, че самият факт за наличието на търговски дружества на територията на РБ, на които е собственик или в които е съдружник доказват този факт. С оглед на изложеното, считат, че иска по чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД е неоснователен, поради което молят да бъде отхвърлен. Независимо от горното, посочват, че между ищецът и ответника съществува валидно сключен договор от 04.11.2020 год., с който уреждат отношенията си с наследството, оставено от покойния им баща Г. М. и в частност с направените от него на 29.01.2015 год. нотариално завещание и продажба на процесиите имоти от 18.11.2015 год. Сочат, че по силата на това споразумение всички претенции на С. М. към тези имоти се уреждали с еднократното заплащане от страна на Л. М. на сумата от 50 000 /петдесет 3 хиляди/ евро в срок от три дни по посочената в договора банкова сметка, като в изпълнение на това свое задължение на 06.11.2020 год.. ответникът е заплатил на брат си договорената сума по посочената банкова сметка. С оглед на изложеното, считат че искът по чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД се явява неоснователен и само на това основание, защото по силата на чл. 20а. (Нов ДВ, бр. 12 от 1993 г.) от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. А съгласно чл. 63 от ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. По отношение на другия ответник - К.

М., която е станала собственик по силата на съпружеската имуществена общност, ако се приеме, че тя не е изпълнила изискването на чл.3в, ал.1 от ЗСПЗЗ, считат, че това обстоятелство не влече нищожност на целия договор за продажба на недвижимите имоти, като тогава по силата на закона единствен собственик остава Л. М.. Посочват, че правото на ревандикационен иск е на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, като твърдят, че в случая С. М. не е собственик, именно защото такъв е брат му Л.

М. Предвид неоснователността на иска по чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, считат , че неоснователен се явява и осъдителния иск с правно основание чл.108 от ЗС, поради което молят предявените искове да бъдат отхвърлени..

При условие, че предявените от ищеца искове бъдат уважени, ответникът Л. Г. М. предявява срещу ищеца С. М. за съвместно разглеждане в настоящето производство насрещен осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗДД за заплащане на сумата от 24 447.87 лева. Излага, че с нотариално завещание от 29.01.2015 год. покойният вече Г. К. М. е определил за свой единствен наследник сина си Л. М.. Сочи, че след смъртта на наследодателя им Г. К. М. през 2017 год. между страните по настоящото дело е сключено споразумение от 04.11.2020 год., с което уреждат отношенията си във връзка с наследството оставено от покойния им баща и в частност с направените от него на 29.01.2015 год. нотариално завещание и продажбата на недвижимите имоти, придобити от Л. М. с нотариален акт № 21, том V, peг. № 5599, дело № 702/2015 год. на нотариус peг. № 370 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд-Царево, вписан на 18.11.2015 год. под акт № 61, том VII, дело № 797, вх. per. № 2281 в Службата по вписванията при същия Районен съд. Сочи, че по силата на това споразумение всички претенции на С.

4

М. към тези имоти се уреждат с еднократното заплащане от страна на Л. М. на сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ евро в срок от три дни по посочената в договора банкова сметка, като заявява, че в изпълнение на това свое задължение, на 06.11.2020 год. Л. М. е заплатил на брат си С. М. договорената сума по посочената банкова сметка.

С цитираното завещание Г. К. М. е завещал на сина си Л. М. своя дял от къщата находяща се в гр. Е.****, Федерална Република Германия. С договор за продажба на недвижим имот от 04.11.2020 год., майката на Л. М. - Е. Б. М. му е продала своя дял от къщата за сумата от 150 000,00 евро. В същия договор е посочено, че това е пазарната цена на продавания дял от имота. Т.е., дела от къщата, който е завещан на Л. М. от баща му, е същата стойност.

Съгласно действащото германско законодателство запазената част на сина му С. М. е 1/4 /една четвърт/ и се равнява на 37 500,00 евро от стойността. От платените съгласно споразумението от 04.11.2020 год. общо 50 000,00 евро, 37 500,00 евро са за запазената част на С. М. от къщата, а останалата част от сумата се отнася за имотите в Република България, които са и предмет на гр.д. № 389/2021 год. по описа на Районен съд-Царево. За това и претенцията му по насрещния иск по настоящото дело е за сумата от 12 500,00 евро, равняващи се на 24 447,87 лв. по курса на БНБ.

При прогласяване нищожността на горепосочената сделка и предаване владението върху 1/2 /една втора/ идеална част от имотите предмет на първоначалните искове С. М. ще се е обогатил за сметка на брат си със сума в размер на 24 447,87 лв., която е получил съгласно посоченото споразумение от 04.11.2020 год. за да не предявява претенции към процесните имоти. В случая така предявените от ищеца искови претенции към процесните имоти пораждали правният на ответника да иска осъждането на ищеца за сумата, с която неоснователно последният се е обогатил за сметка на брат си. С оглед на изложеното, и при условие, че съдът уважи предявените от С. М. първоначални искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.108 от ЗС, ответникът Л. М. моли съдът да осъди на основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД ищеца С. М. да му заплати 24 447,87 лв., представляващи сумата, с която неоснователно се е обогатил.

В срока по чл.131 от ГПК ищецът С. М. чрез адв. Д. е депозирал писмен отговор, с който взема становище за недопустимост и за неоснователност на 5 предявения срещу него насрещен иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД. Счита, че българският съд не е компетентен да се произнесе по предявения насрещен иск. тъй като същият касаел вземане, базирано на споразумение, уреждащо наследствени отношения, което споразумението е подписано в Германия, изготвено е на немски език и касае преимуществено наследеният от страните по споразумението имот, находящ се в Германия, гр. С.. Твърди, че имотите в България, а именно: процесиите ниви, не са споменати като наследствени, а като такива, придобити от Л. М. чрез покупко-продажба. В този смисъл споразумението по естеството си следва от външна страна да отговаря на формалните изисквания на немското процесуално право (евентуална необходимост от нот. заверка или изявление пред съд), за чиято валидност следва да се произнесе немски съд посредством Европейско удостоверение за наследство съгласно чл.64 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство. Освен това счита, че насрещният иск е нередовен, тъй като ищецът по него претендира неоснователно обогатяване, като се позовава на чл.55, ал.1 от ЗЗД, която алинея съдържа три хипотези, без ищецът да сочи на коя от тези хипотези се основава искането за връщане на съответната сума. По изложените съображения моли съдът да прекрати производството по делото в частта относно предявения насрещен иск като недопустим. В случай, че производството по делото не бъде прекратено, намира, че насрещният иск се явява неоснователен. Счита, че представено по делото завещателно разпореждане от 29.01.2015г., не е редовно от външна страна, предвид факта, че няма апостил, което от своя страна рефлектирало върху правната стойност на заклетият превод, а ако бъде прието от като допустимо доказателство, счита, че същото води до противоречиви изводи, тъй като от една страна е посочено, че единствен наследник е лицето Л. М., а впоследствие на стр.3 от преведения текст е отбелязано, че нотариусът е обърнал внимание на наследодателя, че синът му С. М. има запазена част от наследствената маса.