Решение № 13 от 22.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Велико Търново, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000267 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 69/ 17.07.2025 г. по т.д. № 153/ 2024 г. по описа на ОС – Плевен ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на Б. А. Г. сумата 50 000, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания и сумата 180.82 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 09.11.2023 г., по вина на застрахован водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 26.02.2024 г. до окончателното изплащане. Исковата претенция на Г. за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата до претендираната сума 100 000 лв.

Производството пред ВТАС е образувано по депозирани от двете страни въззивни жалби срещу решението.

Б. А. Г. обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска й за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до 100 000 лв.

Счита, че съдът е определил занижено обезщетение в нарушение на принципа на чл.52 ЗЗД, защото не преценил правилно и в тяхната съвкупност претърпените от нея телесни увреждания и трайните последици от тях. Вещото лице установило, че не е настъпило възстановяване на движението на увредения крак и състоянието му ще 1 остане такова завинаги, както и че тя продължава да изпитва болки и затруднения.

Доказано било и сериозното отражение на случилото се върху психиката й. Съдът не отчел в пълна степен променената икономическа обстановка в страната към датата на ПТП и увеличените почти двойно лимити на застрахователно обезщетение. Изразява несъгласие и с приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от нея. Сочи, че извода на съда за нейн принос не е мотивиран – не е посочено в какво се изразява същият, нито е ясно как е определен обемът му. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и съдът да уважи исковата й претенция в пълния заявен размер.

Претендира разноски за производството.

ЗК „Лев Инс“ АД обжалва решението в осъдителната му част. Поддържа, че събраните по делото доказателства установявали липса на виновно поведение от страна на водача на товарната композиция, а се касаело до „случайно събитие“ в резултат от стечение на редица обстоятелства. Ищцата по своя инициатива, в тъмната част на денонощието, при ограничена осветеност на улицата, преминала пред предната дясна ъглова част на влекача и попаднала в „мъртва зона“, като съгласно заключението на приетата авто-техническа експертиза водачът не е имал техническа възможност да възприеме пряко местонахождението й. Отделно от това тя се подхлъзнала, загубила равновесие и паднала в непосредствена близост до предната дясна гума и именно това била причината да се осъществи контактът между нея и превозното средство.

Подхлъзването й се явявало независима, внезапна причина, която прекъсвала директната причинна връзка между потеглянето на товарната композиция и увреждането на ищцата. Счита, че са налице обективни непредвидими и непредотвратими при полагане на дължимата грижа обстоятелства, довели до настъпване на вредоносния резултат, поради което не може да бъде ангажирана деликтната отговорност на водача, а оттам и на застрахователя. В условията на евентуалност излага оплаквания срещу преценката на съда за съпричиняване на вредите от пострадалата в обем 20 %. Излага становището си, че с оглед действията на Г., изразяващи се в рисковано пресичане пред работеща, готова за потегляне композиция, заставане на недостатъчно разстояние от нея, проявеното невнимание, довело до подхлъзване, нейният принос следва да бъде оценен на 90 %. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и исковите претенции за неимуществени и имуществени вреди да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба на застрахователя от насрещната страна със становище за нейната неоснователност. Сочи, че съдът правилно е изяснил механизма на настъпване на ПТП и е достигнал до извод за виновно поведение на водача. Относно съпричиняването поддържа изложеното в собствената си въззивна жалба, че възражението на застрахователя в тази насока не е доказано по делото. Моли жалбата на ЗК „Лев Инс“ АД да бъде оставена без 2 уважение.

Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Разпоредбата на чл.269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, при което последният може да установява фактическа обстановка, различна от възприетата от първоинстанционния съд, само при наведени оплаквания за допуснати нарушения при анализа на събраните по делото доказателства или за необоснованост на решението /в този смисъл са мотивите на т.3 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая страните не правят подобни оплаквания и правите изводи на съда следва да бъдат формирани въз основа на изяснената от ОС – Габрово фактическа обстановка, която е следната: Ищцата Г. е пострадала при ПТП в с.

Българене, обл. Плевен, настъпило около 20 ч. на 09.11.2023 г. пред дома на ищцата и фактическия й съжител И. М. Й. – дом № 22 на **********. Механизмът на ПТП е изяснен със заключението на приетата авто-техническа експертиза: Й. бил паркирал пред дома си управляваната от него товарна композиция, състояща се от влекач „Волво“ и прикачено полуремарке. Безспорно е, че към датата на ПТП за процесното МПС е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗК „Лев Инс“ АД. По обяснения на Г. в съдебно заседание на 19.05.2025 г., съвпадащи с показанията на св. Й., след спречкване между двамата той решил да потегли в изпълнение на възложения му курс, качил се в автомобила и извършил маневра за обръщане на същия в съответната на маршрута му посока на движение. Св. Й. твърди, че извършил действията при включени на къси светлини фарове на автомобила. Г. излязла на улицата непосредствено след Й. и по време на маневрата му по обръщане на МПС се намирала пред портата на къщата. На разстояние 3-4 метра от входната врата на дом № 22 Й. реализирал спиране на автомобила без да изключва двигателя, Г. преминала пред челната част на влекача и се позиционирала извън траекторията на движение на МПС, откъм дясната пасажерска врата на влекача. По нейни обяснения тя чукнала по вратата водачът да й отвори, за да поговорят, но той потеглил. Към момента, в който почувствала движение на товарната композиция Гецкова се дръпнала 3 назад, но понеже била обута с джапанки, кракът й се подхлъзнал, тя загубила вертикална устойчивост и паднала върху пътното платно с крака към страничната дясна част на влекача, при което се осъществил контакт между ходилото на десния й крак и предната дясна гума на влекача. Произшествието е реализирано в тъмната част на денонощието, на слабо осветена по твърдения на Г. и Й. улица, което се установява и от фотоалбума за посетеното местопроизшествие в приобщеното като доказателство по делото ДП. Водачът Й. е привлечен в качеството на обвиняем по образувано във връзка с ПТП ДП ЗМ № 271/2023 г. на РУ – Левски, но наказателното производство е било прекратено по молба на пострадалата. Според вещото лице, от техническа гледна точка причините за настъпване на ПТП са комплексни: От една страна, те са свързани с поведението на водача на товарната композиция, който макар преди предприемане на постъпателно движение от състояние на покой д а не е имал пряка видимост към местонахождението на пешеходката върху пътното платно и не е имал техническа възможност да я възприеме чрез обзорното стъкло и огледалата за обратно виждане, е имал косвена възможност – от пресичането на светлинния поток на фаровете – да разбере за нейното движение спрямо влекача в момент, непосредствено предхождащ потеглянето. От друга страна, к а т о причина за ПТП той сочи действият а на пешеходката, която е възприел а работещия двигател на автомобила към момента на пресичането пред челната част на влекача и се е позиционирал а в непосредствена близост до предна му дясна ъглова част, в зона, извън възможността за възприемането й от водача.

Безспорно е, че Г. е предявила към ЗК „Лев Инс“ АД претенция за застрахователно обезщетение на 26.02.2024 г., но такова не й е изплатено.

При изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал правен извод за основателност на предявените искове по чл.432, ал.1 КЗ при доказано осъществяване изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя на виновния деликвент за обезщетяване на вредите от конкретното ПТП. ВТАС споделя този извод и намира за несъстоятелна поддържаната от застрахователя тезата, че се касае до случайно събитие. По делото са установени всички елементи на фактическия състав на чл.45 ЗЗД – виновно противоправно поведение на застрахования при ответното дружество водач И. М. Й., в пряка причинно-следствена връзка с което е настъпил вредоносен за ищцата резултат. ВТАС не възприема приетото от ОС – Плевен, че Й. е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП, а намира, че противоправното му поведение се изразява в нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП. Тази разпоредба задължава водача преди предприемане на каквато й да било маневра /в случая „потегляне от място“/ да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, ĸoитo ce движaт cлeд нeгo, пpeди нeгo или минaвaт пoĸpaй нeгo, и дa извъpши мaнeвpaтa, ĸaтo ce cъoбpaзявa c тяxнoтo пoлoжeниe, пocoĸa и cĸopocт нa движeниe. Установено е, че Й. е бил преустановил движението непосредствено преди 4 инцидента, като е престоявал на място с включен двигател и включени къси светлини и ПТП е реализирано след привеждането на управлявания автомобил в движение. Към момента на предприемане на маневрата той не е възприел местонахождението на пешеходката непосредствено до МПС, което се признава от него при разпита му като свидетел, но неоспореното и кредитирано от съда заключение на авто-техническата експертиза е, че макар да не е имал техническа възможност да стори това, предхождащо е имал възможността да възприеме нейното преминаване пред челната част на влекача при условията на включени фарове, т.е. той е следвало да се увери, че потеглянето му няма да създаде опасност за нея. Неизгодният факт, че фаровете на автомобила са били включени, се признава от водача и това е логично негово действие, тъй като движението на МПС е в тъмната част на денонощието, на неосветена улица. Освен това, спирането на МПС след извършване на предхождащата маневра по обръщането му в съответната на маршрута му посока на движение съдът възприема като индиция, че той е видял Г. пред портата. Ако той не е възприел излизането й на улицата пред дома им, липсва логична причина той да спира. ПТП не е в резултат на непредвидимо за водача обстоятелство, защото местонахождението на пешеходец в непосредствена близост до автомобила предполага възможна опасност. С поведението си Й. по непредпазливост е причинил на съжителката си Г. средна телесна повреда, изразяваща се в смачкване на долен десен крак в областта на глезена и ходилото и счупване на кости, довело до трайно затруднение на движението на долния десен крайник. Отговорността на водача е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество и при наличието на застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят следва да заплати застрахователно обезщетение.