Решение № 237 от 09.03.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Перник, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Капка Сп. Станчева като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20211720104771 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК .

Образувано е по искова молба /доуточнена с допълнителна молба от 17.09.2021 г./ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу Б. Д.

Д., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 3759.38 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за топлоснабдени обекти – бивша сладкарница „Роса“ с адрес: ***** и извън жилищна сграда с адрес: *****, от които главница в размер на 2875.53 лева за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2020 г. вкл. и две изравнителни сметки за м.

08.2020 г., едната от които със знак „-“ и 883.85 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2015 г. до 12.04.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В условията на евентуалност се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 3759.38 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за топлоснабдени обекти – бивша сладкарница „Роса“ с адрес: ***** и извън жилищна сграда с адрес: *****, от които главница в размер на 2875.53 лева за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2020 г. вкл. и две изравнителни сметки за м. 08.2020 г., едната от които със знак „-“ и 883.85 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2015 г. до 12.04.2021 г., както и законната лихва върху главницата, 1 считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата – с които суми ответникът се е обогатил без правно основание, доколкото е спестил разходи за сметка на ищеца, който от своя страна е обеднял.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Посочва се, че ответникът бил собственик на топлоснабдените имоти, видно от приложен към исковата молба документ за собственост. Освен това в случая на ответника дори била открита партида за стопански нужди, като се прави извод за наличие на облигационно правна връзка между страните, възникнала въз основа на неформален договор за продажба на топлинна енергия. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдени сгради, като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 98 от 08.07.2009 г., том I I , рег. № 7968, нот.дело 276/2009 г. на нотариус Румен Манов.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез упълномощения му процесуален представител – адв. Н.Ц., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове частично се оспорват като погасени по давност, а в останалата си част се признават.

В тази връзка ответникът заявява, че оспорва иска за главница за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. или за сумата от 1780.02 лева и иска за обезщетение за забава в размер до сумата от 725.37 лева върху съответните главници като счита сумите, начислени за посочените периоди за погасени по давност, доколкото в случая била приложима кратката тригодишна погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на сумата от 1095.51 лева – главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и изравнителните сметки за м.08.2020 г. и на сумата от 158.48 лева – обезщетение за забава за периода от 11.07.2018 г. до 12.04.2021 г. върху съответните главници изрично се прави изявление за признание на исковете. В тази връзка се възразява срещу искането на дружеството за допускане на експертизи. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат частично отхвърлени – относно погасените по давност суми, съответно по отношение на непогасените по давност вземания да бъде постановено решение при признание на иска.

2

Претендират се разноски като се излагат доводи, че същите не са прекомерни.

В открито съдебно заседание, проведено на 14.02.2022 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани, поради което и иска същите да бъдат уважени.

Процесуалният представител на ответника изразява становище, с което обръща внимание на възражението за погасителна давност.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство по установителните искове. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 347/02.06.2021 г. по ч.гр.д. № 2662/2021 г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 30.04.2008 г., от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото извлечение от сметка е видно, че за процесните имоти са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 2875.53 лева за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2020 г. вкл. и две изравнителни сметки за м. август 2020 г., и 883.85 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2015 г. до 12.04.2021 г., като същите не са заплатени.

По делото не се спори, а и от представено копие на нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 98 от 08.07.2009 г., том II, рег. № 7968, нот.дело 276/2009 г. на нотариус Румен Манов се установява, че на 08.07.2009 г. ответникът Б. Д. Д. е придобил собствеността върху процесния имот – търговски обект с адрес: *****

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Установителните искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 347/02.06.2021 г. по ч.гр.д. № 2662/2021 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като същият е депозирал възражение, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената 3 заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства / нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 98 от 08.07.2009 г., том I I , рег. № 7968, нот.дело 276/2009 г. на нотариус Румен Манов / следва извод, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот през целия процесен период. Посоченото обстоятелство не се оспорва от ответника, дори се признава от същия.

В тази връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР. Освен това следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на имот в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са 4 поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.

В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно това каква част от процесните суми са погасени по давност, предвид направеното по делото възражение за погасителна давност спрямо вземанията, претендирани за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. вкл.

Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2662/2021 г. по описа на Пернишкия РС е подадено на 31.05.2021 г. и предвид релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване изискуемостта на вземанията за топлинна енергия /чл. 34, ал. 1 от ОУ/, то така направеното възражение е основателно за периода от 01.05.2015 г. до 31.03.2018 г.

Предвид гореизложеното от начислените за процесния имот главници за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2020 г. вкл и изравнителни сметки за м.

08.2020 г, в размер на 2875.53 лева, погасени по давност са главници на обща стойност 1740.92 лева, начислени за периода от 01.05.2015 г. до 31.03.2018 г . вкл. Остават като дължими главници за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г. и изравнителни сметки за м. 08.2020 г. в размер на общо 1134.61 лева, до който размер исковата претенция е основателна, като за разликата до пълния претендиран размер претенцията следва да бъде отхвърлена.